0
2200

Hashima – джазът като „възможност за остров“

Разговор със създателя на белградския авангарден квартет Игор Мишкович

Hashima

Дали иде реч точно за джаз, или за онова, което идва след джаза, вече от години не е толкова важно. Да, корените са джазови. А гранките са в небето, да не кажем вече и в открития космос. Hashima от Белград (Игор Мишкович – китара и композиции, Ваня Тодорович – контрабас, Александър Христич – барабани, глокеншпил, и Сърджан Миялкович – тенор саксофон) са част от тази нова вълна в сръбския джаз, която вече толкова добре познаваме в България от концертите на Eyot, Fish In Oil, Majamisty TriО, Naked и т.н., но на музиката им (както и на тази на групите, които току-що изброихме) може да се гледа и в много по-широк контекст. Влиянията, които самите те посочват, са от Стравински до Бела Тар и от Йеронимус Бош до Уейн Шортър, но тук можем да добавим и югославските традиции в авангардния джаз – и от едното време, и днешните. Европейската импровизирана музика също присъства като компонент – дори съвсем пряко: вторият албум на квартета The Haywain започва с пиеса, в която участва португалската тромпетистка Сусана Сантуш Силва, едно от най-сериозните нови имена на съвременната фрий-импро сцена на стария континент.

Концертът на квартета Hashima (името идва от изоставения японски остров, символ на неуспешната индустриализация и принудителния труд) в Първо студио на БНР на 30 май от 20 часа ще ги срещне на сцена и с една тукашна инди-джаз формация – The Bedlam Club на французина Самуел Покро (клавишни, композиции) и шотландеца Тавис Престън (контрабас), към която през годините се присъединяват, за да дооформят квинтета Дмитрий Ягодин (барабани), Георги Попов (перкусии) и Юлиан Стоичков (саксофон). Hasima и The Bedlam Club участваха заедно на „Джаз Перелик“ в Родопите. Срещата им на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“ на БНР е и първа на софийска територия.

Hashima

Разговаряме с Игор Мишкович за музиката, но не като за изолирано явление…

Преди да основа групата, пишех поезия, мога да кажа донякъде под влияние на стихосбирката „Суматра“ на Милош Църнянски (поет експресионист, 1893–1977, б.р.), където са развити идеите за бягството от реалността, за утопията… Това си е поствоенна поезия, Църнянски е писал и след Първата, и след Втората световна война. И както в поезията на Църнянски се появява остров Суматра, така и при мен се получи, че изпитах близост с такъв един далечен остров, а именно с остров Хашима в Япония. Всичко започна от една снимка на Хашима, която видях в интернет – разрушенията и цялата изоставеност на мястото ме вдъхновиха да напиша цял поетичен цикъл. И явно в цялостната идея имаше повече дълбочина, защото когато създадох групата Hashima, някак си веднага нещата се напаснаха с поезията, която вече бях написал – с цялото това усещане за зловеща постапокалиптичност. Понякога името, което си дал на нещо, преди то още да се е родило, после малко или повече повлиява на същината на създаденото…

Тоест името на поетичният цикъл „Хашима“ е причината нещата с квартета да поемат в съответната жанрова и стилистична насока? Защото и двата албума на квартета приличат донякъде на поетични сбирки, макар и да иде реч за изцяло инструментална музика…

Да, името беше преди групата. Когато се събрахме, в началото основно импровизирахме. И чак след половин година свободна импровизация в търсене на нашия си начин да се изразим посредством инструментите, започнаха да се появяват някои теми и идеи на отделни композиции… Но да, всичко започна случайно на репетиции, като едва после взе да се оформя и дооформя концептуално. Вторият ни албум е изграден върху един триптих, като при Йеронимус Бош, а третият, върху който работим в момента, ще има в основата си триптих, чиято тема е свързана с бомбардировките на Белград през 1999 г. Трудно ми е да го обясня, но винаги ми е било чудно как може човек, който пише поезия или сериозна музика, да не бъде вдъхновен и от други изкуства… Някои музиканти четат само книги за музика, което на мен ми е непонятно. Това е моето схващане за нещата, което съм предал и на групата – по-широкото поле на интереси, т.е. музиката, която е музика, но е вдъхновена и от литературата, и от изобразителните изкуства, и от киното…

Джазът повече основа или повече рамка е за вас?

Изобщо не гледам на Hashima като на ортодоксален джаз проект. Джаз е, доколкото борави с акустичното звучене и инструментите са инструменти, познати от джаза. Но посоката на развитие е в претопяването на джаза в нещо по-голямо в контекста на съвременната музика. Идеята ни за четвъртия албум е да включим дори електроника. Нещата се променят в развитие. И пост-рок има при нас, и елементи на класическа музика… Наред с други групи в Сърбия – като Eyot и Fish In Oil – и ние сме били критикувани от традиционалистите в джаза… А може би и с право, защото самият термин „джаз“ вече има толкова дълга история, че употребата му понякога води и до недоразумения. При нас, а предполагам и при всички тези групи от новата вълна на сръбския джаз – Eyot, Fish In Oil, Majamisty TriO и т.н. – влиянието идва в много по-голяма степен от музиката, която сме слушали по различни европейски фестивали през годините, отколкото от джаза в традиционните му измерения. Днес джазът се преплита с всичко – с различни традиции, с електронна музика, с хип-хоп дори, с оригиналните идеи на авторите. Много по-рядко се залага на някаква виртуозност в рамките на класическия джаз. Да, има музиканти, които са наистина блестящи именно на това поле, но те са единици. За мен е по-логично вместо да се напъваме да бъдем най-добри технически в рамките на традиция, която не е нашата традиция, да потърсим и открием своя глас в музиката. И тази музика, която създаваме ние, а и другите групи, които споменах, тя не джаз в смисъла на виртуозно солиране – песните са много повече песни, отколкото импровизация, и на преден план излиза не човекът, а самата пиеса. Традиционният джаз си съществува паралелно, но в много по-голяма степен на фестивали от затворен тип, защото той си е историческо явление и може би много по-трудно би могъл да докосне съвременния човек, отколкото музиката, която се създава днес и говори именно за настоящия момент, в който живеем.

Работите по третия албум, който ще излезе наесен, а вече споменавате четвъртия.

Винаги така сме гледали на нещата. Имаме вече два издадени, третият е почти записан, а в момента изпробвам с групата разни идеи от четвъртия. Може би това е една от спецификите на групата, не знам дали за добро, или за лошо, но с всеки следващ албум нещата се променят. Така, че да не можеш съвсем ясно да кажеш: „Това е звукът на Hashima“. Вторият албум доста се различава от първия, а в предстоящия трети дори излизаме от инструменталната форма, защото пея в три от песните, т.е. връщаме се към поезията. Четвъртият албум ще заложи повече на електронния минимализъм, със синтезатори – малко в посока Massive Attack, още изпробваме как ще звучи и чакаме момента, когато ще сме напълно доволни от звука. От втория ни албум, The Haywain, съм доволен и предоволен от чисто естетическа гледна точка. Той обаче е един доста затворен и тежък за слушане, публиката му не е голяма. И такива албуми обичам – за сериозна и концентрирана публика, но сега за третия и четвъртия размишляваме как да запазим авангардното, което носим, но и да се отворим към по-широк кръг слушатели.