0
2287

In memoriаm Инна Чурикова

 (1943-2023)

Инна Чурикова е починала днес. На 80 години. Изключителна актриса. Не знам дали Глеб Памфилов, нейният съпруг и режисьор на най-значителните ѝ роли, щеше да достигне такива върхове в кариерата си, ако тя не се беше появила там. Винаги крехка, объркана, по детски искрена – лице на онзи тип руска женственост, винаги засенчван от силуетите на агресивната мамаша или кокетливата въртиопашка, които сме свикнали да виждаме на екрана.

Моите връстници помнят ролите ѝ във филмите „В огъня брод няма“, „Начало“ (клипът по-долу), „Васса“, „Същият този Мюнхаузен“, „Тема“… Разглеждайки дългата ѝ филмография, си мисля колко от известните имена на руската кинематография, имали щастието да я снимат, се оказаха съвестни люде и колко предадоха не само таланта си, а и човешкото си достойнство. Във всеки случай Никита Михалков, Андрей Кончаловски, Карен Шахназаров, Станислав Говорухин, Владимир Бортко, Марк Захаров сложиха кръст на всеки мой по-нататъшен интерес към техните работи. Може би Елдар Рязанов, който имаше куража да се заяви срещу анексията на Крим, отсрами поколението (Той почина скоро след това, през 2015 г., и му беше спестена войната в Украйна).

Театралните роли на Чурикова също са немалко – често играе героини на Чехов, който е художник точно на този незрял, наивен и тих женски темперамент. В постановката на „Хамлет“ на Андрей Тарковски (1976) в Ленком тя беше Офелия. Интересно, че дори в статията в Уикипедия тази роля е сгрешена – там фигурира логичната за амплоато ѝ роля на Гертруда, в противовес на Маргарита Терехова – Офелия. А може би точно тази очевидност е проблематизирана от режисьора – с „обърнатия“ кастинг (https://youtu.be/njN9fmZYG3o). Навярно Тарковски има сетиво за вътрешната Офелия, която няма как да е скрито-упоритата и страдателна Терехова, а – контекстуално – обърканата и несигурна Чурикова.

Не знам какво мислеше Чурикова за войната в Украйна. Знам, че се застъпваше за прекратяване на войната в Чечения, беше против изселването на грузинците от Русия и защитаваше всякакви други достойни каузи – във времето когато в РФ все още имаше някаква свобода на словото. Във всеки случай не се продаде безславно както мнозина от колегите си.

Бог да я прости.