Начало Музика Личности Kuhn Fu: Джазът е скъп
Личности

Kuhn Fu: Джазът е скъп

Цветан Цветанов
04.11.2022
5488
фотография Вилем Швертман

Разговор с основателите на авангардната фрий-пънк-джаз формация Кристиан Кюн и Есат Екинджиолу преди първия им концерт в София на 4 ноември

Уточнението „първи концерт в София“ в случая е важно. Знаем за музиката на Kuhn Fu (по името на китариста и основен композитор Кристиан Ахим Кюн) отдавна – благодарение на Лав Ковач, състудент на музикантите в групата от Грьонингенската консерватория и барабанист в Kuhn Fu. Няколко пъти досега групата опитваше да свири на „Аларма Пънк Джаз“, но все се оказваше, че са на Балканите посред лято – сезон, не особено благодатен (поне преди пандемията) за събиране на огромна публика. При все това, следейки и наслаждавайки се на творчеството им през годините, „Аларма“ успя да ги свърже с други фестивали и през 2018 г. те свириха на „Джаз Перелик“ в Смолян, а през 2021 г. – на 30-ото юбилейно издание на джаз фестивала „Варненско лято“ на Анатоли Вапиров във Варна. Именно там, във Варна, те окончателно спечелиха българската публика със своите смешно-зловещо-поетично-драматично-гротескови истории, разказани някъде на границата между фрий джаза, сърф рока, пънка и братя Грим. Това са истории за похотливи хамстери, скрити идентичности, прераждания, вампири, джуджета, водни духове – в най-добрите немски разказвачески традиции… Та, като казахме „водни духове“, в средата на представлението на Kuhn Fu в двора на Археологическия музей във Варна се изля пороен дъжд и групата покани цялата публика под навеса на самата сцена, за да слуша звука и акустично, и от мониторните колони едновременно. Човек не присъства всеки ден точно на такъв концерт. Той е сред любимите сценични спомени и за самите музиканти.

Kuhn Fu са с едва 10-годишна история, но вече са получили признание на голямата сцена. В различни техни по-разширени конфигурации можем да видим и чуем легенди на европейската фрий джаз сцена, а и на американската – като Тобиас Делиус и Джон Дайкман. Свирили са на най-престижните фестивали за авангарден джаз на Стария континент, включително два пъти на джаз фестивала в Заалфелден, като единият от тези концерти тъкмо излезе официално като част от двойно издание с концептуалния им студиен албум по „Рибарят и неговата жена“ на братя Грим, озаглавен Jazz Is Expensive („Джазът е скъп“). В София Kuhn Fu пристигат като квинтет в състав Кристиан Кюн (Германия) – китарист, композитор, разказвач и конферансие, Есат Екинджиолу (Турция) – контрабас и бек вокали, Зив Таубенфелд (Израел) – бас кларинет, Джордж Хедоу (Великобритания) – барабани и София Салво (Аржентина) – баритон саксофон.

Разговорът ни с Кристиан и Есат започва от дивата и първична енергия, която носи музиката им, въпреки че всички са академични музиканти и че на сцената пред тях често има нотни пултове…

Кристиан: Има една теория, според която всяко човешко същество произхожда от някакво животно. Тоест – истината е животното, а човекът е просто идиотът, който отрича това животно. И там е голямата трагедия.

България е особено място за Kuhn Fu, от което пазите скъпи спомени: като например спомена за първото излизане на Есат в тази група не с контрабас, а с бас китара.

Есат: Във Варна конкретно нямаше как да летя с контрабаса, така че реших да взема бас китара, но тя сработи много добре в дадената ситуация, защото направи музиката ни още по-пънкарска.

Забелязах. Явно бас китарата те кара да правиш на сцената неща, които при обичайни обстоятелства с контрабаса не би сторил: да риташ например очилата си по цялата сцена, след като паднаха от носа ти още в първата част на концерта…

Есат: Да, направих го, защото съм… хм, очилоритач.

Кристиан: Ето, Есат вече си има ново сценично име „турският очилоритач на електрически бас“!

Но това по принцип се забелязва във вашата група – всеки от вас е изключително специфичен персонаж със своя роля (не само музикална) на сцената.

Кристиан: Ние сме групата и тези роли са нещо съвсем естествено, а не са, защото някой е казал „направи това“ или „изглеждай и се дръж еди-как-си“. Точно поради това смятам и че ни се получава: защото всеки от нас може напълно да се отдаде и на персонажа си, и на цялото, без да „настъпва“ другия. Освен това ние сме така дори и извън сцената – приятели сме и макар да живеем в различни градове, непрекъснато разговаряме и обсъждаме кога ще свирим пак.

Есат: Разговорите ми с Кристиан са по-дълги и по-начесто дори от тези с майка ми, а с нея винаги разговаряме често и надълго.

Кристиан: Всичко във връзката помежду ни като група е открито и не подлежи на съмнение. Живеем в различни страни и градове и това е чудесно. Препоръчвам го и на семейните двойки: живейте в различни градове и ще останете заедно дълги години!

Но преди години като нова група все пак всички сте живели в един град, нали?

Кристиан: В началото единствено аз заминах за Германия. Останалата част от групата беше в Нидерландия. После и Лав се върна в Сърбия. В онези години „Уизеър“ спаси групата. Но после спряхме да ползваме евтини полети, за да пазим природата. Ок, това беше шега, лоша шега… Но да – в начало само аз бях някъде другаде, а после всички се разпръснаха, което ни направи по-скъпа група. За Лав обаче беше дошло времето да продължи в своята посока. Той ни имаше като група за известен период и направи много за нас, но после трябваше да подреди своите си неща в живота – върна се в Сърбия, създаде музикален лейбъл. Така че той не си отиде, защото се разбягахме в различни страни. Така става просто в живота на хората – те са като химичните елементи: понякога се смесват добре, друг път се отблъскват. Но ние си го обичаме и понякога се засичаме на различни фестивали – неговите групи и нашата. Той е много добър наш приятел.

Преди Лав Ковач обаче, в самото начало в Грьонинген, сте имали още е един барабанист, чието име е Стефан Горанов. Слушахме го с вас във Варна, тъй като за Джордж като британец имаше някои пандемични рестрикции за влизане в България през лятото на 2021 г.

Есат: Стефан е чудесен и е наш състудент от Грьонинген. Когато разбрахме, че Джордж не може да лети за Варна, му се обадихме и той изцяло влезе в музиката ни само с една репетиция в деня на концерта. В последно време установявам, че който и да се присъедини към групата и в каквато и да е ситуация – на уърлд мюзик фестивал, на джаз фестивал, в рок клуб… резултатът е винаги Kuhn Fu. Нашата музика си е нашата музика.

Кристиан: Важно е и музикантите, които каним, да пасват на стилистиката ни – така поканихме и София (Салво), и Джон (Дайкман), и Тобиас Делиус…

Есат: Всъщност в групата ни никога не е идвал някой, който да не пасва.

Кристиан: За догодина сме планирали да поканим дори Франк Гратковски. Това е хубаво за групата – свежите духови инструменти дават свеж дъх и свеж дух на музиката ни.

На финала, преди да ви чуем в София довечера: историите, които Кристиан разказва на сцената (представете си го с мощно гласище, с нарочно подчертан немски акцент на английски и с опулени очи, как се провиква: „Не съм певец, но мога да говоря силно. Имам и микрофон, така че вие сте моите жертви до края на вечерта!“)… тези истории са част от концертите ви. Трудно е да си представим ваш концерт без тях. Какво е мястото им в музиката на Kuhn Fu в по-широк план обаче? Как те „подреждат“ или „разхвърлят“ света на Kuhn Fu?

Кристиан: Естествено си идват тези истории. Понякога и това просто да свириш музика е хубаво и добре, но не е нашият начин. Има абсолютна музика и наративна музика и мисля, че нашата е наративна.

Ако не сте достатъчно възрастни, за да сте гледали Naked City на Джон Зорн на живо, или пък достатъчно млади, за да са Black Midi саундтрак на тийнейджърските ви години, то Kuhn Fu определено е вашата група. Можете да ги слушате довечера (петък, 4 ноември) от 21 часа в клуб „Сингълс“ (НДК, вход А4) като част от честванията на 14-ия рожден ден на „Аларма Пънк Джаз“. 50% от всеки продаден билет групата дарява за успешното и безпроблемно завършване на концертната серия на „Аларма“ до края на годината в настоящите кризисни условия.

Цветан Цветанов
04.11.2022

Свързани статии