0
718

Naked, мощен принос към балканския джаз

Naked_Radojkovic_2

Интервю с басиста и съосновател на сръбската уърлд-джаз четворка Бранислав Радойкович. Групата ще свири в София на 11 декември.

Naked от Белград, които закриват 14-ия радио фестивал Alarma Punk Jazz на 11 декември 2015 в Първо студио на БНР, са един от трите слона на новата сръбска вълна в джаза (наред с Eyot и Fish In Oil). Те са необичаен квартет – за кларинет (и понякога саксофон), цигулка, бас и барабани, плюс отворено пространство за още музиканти, какъвто в третия им студиен албум Nakedonia се явява добре познатият и у нас израелски мултиинструменталист Амир Гвирцман. Но това е един друг тип надграждане, ако го сравним с първите им албуми, когато бяха секстет за два баса, акордеон, цигулка, китара и барабани – също необичайна конфигурация, но от един съвсем друг порядък. Тогава силата им беше повече в насока праволинеен електроакустичен прогресив джаз, докато днес звучат доста по-ъгловато и непредвидимо. Фрий-джазът като естетика се е настанил трайно в новата им музика, макар че пиесите им съвсем не са абстрактни – даже напротив: имат си тема, често се основават на фолклорни мелодии и интелектуална (без да губи от своята спонтанност) игра с жанровете. Сиреч фрий-джазът тук е цвят и метод на изразяване, а не жанрова характеристика или самоцел. Както и предишният им албум Get Naked (2011), така и новият Nakedonia (2015) е издаден от унгарския лейбъл NarRator Records, с чието име свързваме групи и музиканти като Besh о droM, Fokatelep, Meszecsinka, дуета Борис Ковач/Давид Йенгибарян, Pop Ivan, Chakra Hacker, Gipsy.cz и Cabaret Medrano. Утвърденият музикален критик Воислав Пантич, артистичен директор на Белградския джаз фестивал и директор на Панчевския джаз фестивал, определя албума Nakedonia като „мощен принос към балканската джаз-дискография, който третира традицията по съвсем нов и различен начин”. Довачера пък ще чуем Naked (шест години по-късно, защото като секстет гостуваха на Alarma Punk Jazz още през 2009 г.) с гост Маги Петрович на виолончелото. Тя е родена в Лесковац, Сърбия, но е отраснала в София, учила е във Великобритания и е част от новата софийска уърлд-джаз сцена. Вратите на Първо студио на БНР отварят в 21ч., а концертът ще започне точно в 21.30ч. А няколко часа по-рано ние разговаряме с Бранислав Радойкович…

Да започнем с търпеливостта – нещо, от чиято липса не само днешните музиканти, но и днешният човек, по-широко погледнато, доста страдат…

Да търпеливостта е нещо, на което се научаваме. Тя е много важна. Вече дълго време съм на сцената и като по-млад точно това ми липсваше. От днешна перспектива видяно, мога да кажа, че съм намерил правилния път, спокойно се движа по него и е нужно само повечко да се работи. Понякога е трудно да мотивираш хората, с които работиш, да уравновесиш идеите за нещата на всички, за да може с течение на времето да не се губи тази мотивация и интереса да сътворяваш… Ето, успяхме за 10 години съществуване на групата да запишем 3 добри албума и това е показател, че ако имаш идея да осъществиш нещо, то накрая ще се получи, когато му е писано да се получи. Не е нужно да имаш нов албум всяка година. Нов албум излиза, когато идеите узреят. Сега, например, е по-интензивно. В момента сме стигнали до необходимостта от записване на следващия ни композиран материал, въпреки че новият ни албум Nakedonia излезе тази година, а преди записвахме по един албум горе-долу на 3 години. Но не бързаме, въпреки че имаме доста нови неща за записване. Необходимото търпение сме го постигнали – свирим, пътуваме, разказваме на хората нови истории, това, което ни вълнува в настоящия момент. Междувременно и израстваме, опознаваме нови хора, променяме се ние самите, животът ни променя така, че винаги да имаме нещо ново да кажем.

Да, след като минат години, често вече не си същият човек.

Да, да. Всъщност самото слушане на музика, търсенето на собствена музикална идентичност, до която постоянно се доближаваме, това е – винаги клониш към неща, които досега никога не си правил, и това ти е един вид вдъхновение да се променяш. Посредством музиката да показваш това, което си научил, изживял, напипал подсъзнателно. Не бих искал да правя подобно разделение, но все пак ще го направя: има добра и лоша музика и има хора, слушатели, които имат сетивото за добрата музика. И те не са просто консуматори, а разбират и съпреживяват емоцията, която музикантът пренася в техния свят.

Звученето на последния ви албум подсказва следващия въпрос: мислили ли сте някога за изцяло акустичен албум?

Да, последните години с другата ми група, Fish In Oil, започнах да свиря и на контрабас. Защото по произход съм си електрически бас китарист, уточняваме. Контрабасът е тотално различен инструмент, към който трябва да имаш съвсем друг подход и който ти дава съвсем различно вдъхновение. И лека-полека и с Naked вървим натам. На настоящия етап сме полуакустичен състав. Само аз в групата свиря на електрически бас, но с контрабаса, което ще е и следващата ни стъпка, ще ни бъде много по-лесно да можем да си организираме концерти, където си пожелаем – на улицата, в гората или в някои затворени пространства, които нямат типично озвучаване. В тази посока размишляваме интензивно в момента.

Naked и Fish In Oil, макар да имат различна история, сякаш излязоха на голямата сцена и придобиха видимост по едно и също време. И макар да са от една и съща вълна, двете групи, които те делят като басист, са доста различни. Трябва ли ти специална настройка за влизането от едната в другата?

Двата свята не са толкова различни един от друг. И двете групи са инструментални, и в двете групи не усещаме бариери в музиката, отворени сме – усещаме потребността от разказване на истории с музиката. Така че не ми е трудно, с която и да било от двете групи, да вляза в темата на разказваната история. Разликата е, че в Naked вдъхновението идва повече от традицията, от нашето балканско музикално наследство, а във Fish In Oil – повече от звука и китарните теми на Браца (Братислав Радованович – б.а.), който е автор на по-голямата част от музиката там. Много добре се чувствам, имайки тези две прекрасни групи, в които мога да свиря с мои добри приятели. А това мисля, че е най-важното в коя да е група. Не в кой да е проект, а в група. Ние не сме проект, работим заедно вече дълго време, опознаваме се все по-добре – и като хора, и музикално – и все по-добре се разбираме помежду си.

Има и една трета формация – No Land’s Man, която е нещо като супергрупа с участието на членове на Fish In Oil и Naked, както и на наши стари фестивални приятели като китариста Георги Шарески и валдхорниста Джиян Емин (от „Жлуст“). Разкажи ни тази част от историята – всички живеете в различни градове, дори страни, и се събирате по-рядко, но пък всички събирания са знаменателни…

Да, това е група, която се основава също на приятелството помежду ни. Преди няколко години се роди – първоначално само в главите ни. Георги Шарески и Джиян Емин са от Скопие, аз съм от Крушевац, Южна Сърбия, барабанистът Федя Франклин е от Лондон и последните 10 години живее в Белград, китаристът Браца е от Прищина, също преселник в столицата. От всички краища се събрахме с идеята да свирим свободна музика, музиката която обичаме. И всеки път, когато се съберем, ни е много драго не само да свирим, но и да си прекарваме добре, да разговаряме за живота и т.н. И тук концепцията е отворена и за други музиканти. Васил Хаджиманов свири като специален нов член на групата на едно от последните ни събирания в  джаз клуба „Чекаоница“ в Белград.

Naked_Radojkovic

В едно наше интервю за Портал „Култура“ от миналата година Васил Хаджиманов споменава точно вашите групи, наред с Eyot, като тези, които много го радват на новата сръбска джазсцена…

Да, това са процеси от последните 5 години – тази нова сцена за авторски джаз: Eyot, Naked, Fish In Oil… Въпреки че ние вече не сме толкова млади. Но все по-често ни обявяват като надеждите на новата джаз-уърлд-авангард сцена в Сърбия. Към тази сцена принадлежи и Хаджиманов, макар че той е на голямата сцена вече 20 години и е получил голямо световно признание, каквото и заслужава, бидейки чудесен музикант и чудесен човек.

Мислил ли си някога за обединение на силите – за концерт в разширена формация с Naked, Fish In Oil и No Land’s Men едновременно?

Сигурно и това ще стане. Ние всъщност имаме едни и същи надежди и зависим едни от други. Никога не разчитаме на поддръжка от институциите (а и не получаваме) и всичко, което правим, го правим сами: заедно и помежду си. Т.е. ако тази поддръжка и това приятелство между нас – музикантите – изчезне, ще изчезнем и ние като групи. Ценим се взаимно, обичаме се и си вярваме. И да, един ден може да се получи такова преливане на сцената между всичките тези групи.

Разкажи ни за участието на Амир Гвирцман в последния албум на Naked.

Той е обявен в албума като специален гост, но все повече мислим за включването му като по-постоянен член на групата. Запознахме се с него на фестивала „Юро Мед“ през 2009 г. Горан, нашият барабанист, участва в негови записи с групата му Sleeping Camels, после Амир свири като специален гост на Naked на фестивала „Нишвил“ през 2012 г. и тогава го поканихме да запише нещо с нас. Записите станаха през 2014 г., той дойде в студиото ни за два дена с всичките си чудни и чаровни инструменти – арменски дудук, бас кларинет, баритон саксофон, алт саксофон, зурна и всякакви различни дървени свирки и флейти и се получи чудесен запис на шест от пиесите в албума. Междувременно Амир се ожени в Загреб, така че в момента ни е по-близо и географски, тъй като живее в Тел Авив, но и в Загреб.

Завършваме с твоя поглед към сръбската некомерсиална сцена през 2015 г.

Има доста нови групи, но повечето от тях са на рокендрол сцената. На инструменталната джазсцена няма толкова много други групи, освен тези, които вече споменахме. Имам предвид групи, които записват албуми, пътуват по света и имат какво да кажат. Но да, групи като Eyot поставиха Сърбия на световната джазкарта. Това е нашият скромен принос към световната карта на креативната музика. Защото усещаме момента, в който живеем, и с нашата музика имаме какво да кажем на хората именно в този момент. Да живееш в Белград днес носи същото вдъхновение като да живееш в Ню Йорк или в Лондон. Интернет-глобализацията има и лоши страни, но също така е и възможност да те чуят на другия край на света.