0
825

PoiL – от Шопен и Лигети до прогресив-пънк

PoiL_photo_by_John_Gallardo

Една от водещите авангардни формации на лионската сцена пристига в София за концерт в рамките на 12-ия Аларма Пънк Джаз Фест. Разговаряме с басиста на PoiL Борис Касон за перфекционизма в музиката и изобилието от интересни групи в съвременното глобално село.

PoiL са феномен в музиката. За по-малко от 10 години съществуване те са си извоювали статута на група от семейството на Запа и Бийфхарт. Музикалните им търсения, провокативните клипове и визии, театралната атмосфера на концертите им и безспорната виртуозност, която не е в противоречие с пънка, разширяват диапазона на почитателите им от пънкари и жители на скуотове, през прогресив-маниаци до любители на класическата музика. В момента са на турне с белгийското трио Vitas Guerulaitis, като най-източната точка, до която ще достигнат, е София (14 ноември, петък, клуб Maze, ул. „Христо Белчев” 1).

С историята на PoiL ще ни запознае басистът им Борис Касон, с когото се свързахме по телефона в началото на турнето…

Клавиристът ни и автор на музиката Антоан Арнера ни събра в Лион, мисля, през 2006 г. По онова време живеехме в една квартира и той, съвсем естествено, ме покани да се присъединя, ако ми е интересно. С Гийем, барабаниста ни, Антоан се познаваше от Музикалното училище в Лион. В началото бяхме акустична група – роял, контрабас и барабани – и свирехме нови аранжименти на Равел и Шопен, а и на някои съвременни композитори като Лигети, по нашия си начин. Лека-полека обаче започнахме да композираме и електрическите инструменти си дойдоха съвсем на мястото в композициите ни. С тях искахме да достигнем до по-сложни форми на звука, аз замених контрабаса с електрически бас, а Антоан – рояла с различни клавири и електронни устройства, които му позволиха да структурира звученето ни по нови начини. Да, процесът на намиране на сегашното ни звучене беше дълъг от 2006 г. до днес…

Албумите ви от 2008, 2011 и 2014 г. също са доста различни един от друг…

За нас последният ни албум Brossaklitt е всъщност първият ни истински албум. Защото най-първият (L’ire Des Papes) беше записан, докато още бяхме акустично трио. Той си беше домашна продукция и е много приятен, но не чак толкова. Вторият (Dins O Cuol), вече електрически, е записан за два дена и беше замислен като демо, но го издадохме, за да имаме актуална продукция по турнета. И май не си го харесваме много. Така че третият – Brossaklitt – ние смятаме за наш наистина първи албум, в смисъл на това, че имахме време да работим по него, записахме го така, както искахме, и накрая останахме доволни от резултата от чисто музикална гледна точка. Така че тази година сме щастливи най-накрая да представим на света нашия първи добър албум.

А мислите ли да аранжирате някоя от старите акустични пиеси за сегашното ви електрическо звучене?

Много често си говорим за това – да пробваме с някои от старите ни акустични аранжименти на Шопен в електрически вариант. И може би ще го направим. Би се получило много интересно с днешното ни звучене, да.

Освен в областта на класиката и на съвременната музика, къде другаде можем да потърсим корените на PoiL?

Ако си говорим за музика, всеки от нас, тримата, има широк диапазон от музикални вкусове. Музиката, която създаваме, има своите корени в много и различни жанрове. Освен западната класическа музика, това са още различни видове традиционна музика – японска, пигмейска, гамелан от Индонезия… Също и френска традиционна музика, и много други неща…

И пънк, разбира се. Не можем да пропуснем енергията на групата ви и въобще пънкарското ви отношение към музикалния материал…

Да, още от създаването на групата, въпреки че тогава свирехме акустично, за нас е характерна цялата тази пънк-енергия, смятаме я за една от движещите сили в музиката като цяло.

Каква част от музиката ви днес е композирана предварително и импровизирате ли на сцената?

В началото пропорцията на концертите ни беше 60% импровизация на 40% композиран материал, докато днес залагаме повече на музиката, която сме написали. Импровизацията е по-малко от 5%.

В днешните „интересни времена”, когато всеки се оплаква колко му е тежко „да пробие”, вие сте оптимисти. Защото интересна музика по света, а и във Франция, има – и то в доста по-големи количества, отколкото човек може да изслуша през живота си…

О, да, има изобилие – милиарди интересни групи. И е много приятно, като се разтърсиш за малки и непознати групи, които започваш да откриваш навсякъде. Ако си говорим за жанрове, за по-особена музика, за нещата, които са близки до нашата музика, можем да кажем, че това множество от интересни формации днес не спада към определено течение. На нашия лейбъл Dur et Doux, например, имаме групи като Ni, Chromb! и много други с търсения на границата между фрий-джаза, класиката, пънка и електронната музика, но толкова различни една от друга, въпреки че често идват от една страна и дори от един град.

А как ще опишете сцената в Лион днес? Защото между тези толкова различни нови авангардни формации все пак има преливания. Дори в рамките на собствения ви лейбъл. Ето, барабанистът ви Гийем Мейер свири и етиопски джаз в една доста различна от PoiL група –  Ukandanz

Да, истина е, че дори в родния ни град групите са много и много хора свирят заедно в различни банди – съществува циркулираща енергия между тях. Когато имаш толкова много групи по едно и също време, на едно и също място, това е неминуемо. А и е знак, че нещо наистина става. Лион е хубаво място за такива групи и може би затова са толкова много тук, въпреки че рядко се говори в медиите за тях…. Но ние специално доста пътуваме – особено последните две години – Германия, Полша, Белгия, Италия. И тази година, пък и миналата, не сме се задържали много във Франция.

Какво се крие зад жанровото ви самоопределение Superhero Big Beat Surf?

Това е шега от едно интервю, в което трябваше да опишем какво точно свирим. Всеки се опитва да ни опише с някакви думи, които ние после да оборим. Така че си измислихме този етикет, който евентуално да е в помощ за изясняването на ситуацията с жанра. Или пък точно напротив.

Кой е авторът на уникалните самодивски картинки на корицата на новия ви албум?

Тя е артист от Клермон-Феран. Казва се Лила Мала и е добре познат автор на корици, обложки и плакати в ъндърграунда. Много харесваме нейните работи и именно поради това се обърнахме към нея.

PoiL_tour_poster
Постер на турнето на PoiL

С белгийското трио Vitas Guerulaitis, с което в момента сте на турне, отдавна ли се познавате?

Не, открихме ги наскоро, харесахме се, направихме два съвместни концерта в началото на лятото и сега е първото ни турне заедно.

Кое е най-важното за вас, когато излизате на сцената?

Ха-ха-ха, да бъдем въодушевени. Много често, например, загряваме пред публиката с „инсценирани сбивания” помежду си. Това, мисля, създава добра представа за дебилизма и идиотизма на това, което сме като група.

Какво би променил в света днес, ако можеше?

Не мисля, че бих променил каквото и да било. Ако има нещо, което бих променил, това е политическия контекст, условията, в които ни се налага да работим в социален план, който може да бъде отнесен и към музиката. Но чисто музикално, смятам, че всичко по света си е наред. Преживяваме музиката си като израз на това, което мислим и чувстваме. С нея не предаваме директни послания, но самият факт, че свирим тази музика, с тази енергия, пред тези хора, на тези места, е достатъчен като послание.