0
4133

SPQR от Мери Биърд

В следващите редове ще насоча вниманието ви към едно заглавие, което, убеден съм, заслужава да бъде откроено сред изобилието, предлагано от българския книжен пазар. Книгата носи заглавието SPQR и представлява опит върху римската история, на който се е решила известната и авторитетна британска изследователка Мери Биърд. Госпожа Биърд е специалист в областта на изследванията върху класическата древност, професор в Кеймбридж и в Кралската академия на изкуствата, носител е на множество престижни награди.                     

Основната особеност на историческия разказ, посветен от Мери Биърд на senatus populusque Romanus, може да бъде разпозната още в самото начало на книгата. Говоря за избора на авторката да започне своето приближаване към древния Рим и опита си за реконструкция с един неочакван ход. Ще рече, не с хронологично ориентирано начеване на текста, а с насочване на оптиката към един възлов момент от историята на Римската държава, който авторката разглежда като вододел и заедно с това като ключ към разбирането на много от процесите и движещите сили в хилядолетната история на античния Рим.

Мери Биърд идентифицира годината 63 пр. Хр. като преломна и заедно с това като средоточие, което ни позволява да разберем както миналото, тоест предисторията и тенденциите, довели до опита на Катилина за политическо преобразуване на Римската република, така и бъдещето развитието на Рим след това.

Всъщност по-важен за концепцията на авторката (съгласно собственото ѝ разбиране) е един друг съществен елемент в нея – отбелязването на факта, че въпросните събития, но и въобще цялото първо столетие пр. Хр., са основната причина за това да имаме и днес определени представи за историята на древния Рим. Поради това, че точно тези са събитията, повлияли съществено всички по-късни идеи, търсения и разбирания на полето на древноримската история. Разбира се, както напълно основателно отбелязва Мери Биърд, обяснението за наличието на такава зависимост не бива да бъде търсено в самата фактологична тъкан, а по-скоро в обстоятелството, че писмените свидетелства от този период са се запазили в обем и цялост, които позволяват такова пълноценно възстановяване на картината, каквото трудно може да бъде постигнато по отношение на който и да е от предходните, че дори и на някои от следващите етапи от историята на Рим. Даже нещо повече: Едва от I в. пр. Хр. можем да започнем да изследваме Рим отблизо и в живи подробности през очите на съвременниците му. От този период е оцеляло необикновено голямо словесно богатство: от частни писма до публични речи, от философия до поезия – епична и еротична, учена и улична… Няма друг по-ранен период от историята на Запада, за който можем да научим толкова много или в толкова интимни подробности…Едва в лицето на ренесансова Флоренция, хилядолетие по-късно, откриваме друго място, с което можем да се запознаем в такива детайли. 

Основния масив от писмени свидетелства за събитията, свързани със заговора на Катилина, дължим на една личност – Цицерон. От само себе си е ясно, посочва нашата авторка, че както знанието на следващите поколения римляни за събитията от 63 година пр. Хр., така и историческите познания и рефлексии в по-късни епохи, та чак до наши дни, са формирани почти изцяло под въздействието на литературното наследство, оставено от точно този човек. Ето защо Мери Биърд отрежда на Цицерон централно място и в своя разказ, разполагайки част от говоренето за него още в самото начало на книгата си – ще рече, още преди да бъде подхванато повествуването за самото основаване на Града.

Зависимостта на съвременните представи за древния Рим от литературната продукция на Цицерон дава възможност на госпожа Биърд да направи и още едно решаващо за легитимирането на избрания от нея реконструктивен план наблюдение: а именно, че първият век преди Христа е така важен в римската история не само с главозамайващото завихряне на вътрешнополитическите съперничества и борби, със социалните и икономически сътресения, довели в крайна сметка до края на Републиката, но и с още нещо. Нещо, което е не по-малко значимо. Става дума за факта, че това е векът, в който римските автори за пръв се обръщат към писането на пространни исторически съчинения от нов тип. Това е римският век, в който изобщо възниква идеята за създаване на цялостни и оригинални историографски произведения с критическа насоченост. Или с думите на Мери Биърд: … През I в. пр. Хр. римските писатели сами започват систематично да изучават по-ранните столетия на своя град и своята империя… Все още виждаме римската история, поне отчасти, през очите на авторите от I в. пр. Хр. Или ако трябва да се изразим другояче – римската история, такава, каквато я познаваме, започва тук.

Разбира се, Мери Биърд знае много добре за по-ранните опити на полето на историческото писане в античния Рим и за Катон Стари например, но прави следното уточнение: Интересът към миналото на Рим безспорно датира от още по-ранно време: можем например да прочетем анализ на римския възход към могъществото, написан от местен грък в средата на II в. пр. Хр. Едва от I в. обаче римските учени и критици започват да поставят много от историческите въпроси, които са валидни и до днес.   

След като с помощта на тези бележки е оправдала логиката, стояща зад решението да започне своя исторически разказ с конфликта между Катилина и Цицерон, госпожа Биърд ни предлага повече от 430 страници (в българското издание), на които римската история е проследена в обичайния хронологичен ред ab urbe condita до… Ето тук идва голямата изненада, защото авторитетната изследователка проследява биографията на римската държава само до 212 година сл. Хр. Концептуално решение, обосновано от Мери Биърд с аргументи, които си заслужава да бъдат приведени и тук. 212–а е годината, в която император Каракала издава указ с несъмнено огромно историческо значение – с този свой документ августът предоставя римско гражданство на всички свои свободни поданици в цялата империя. В акта на Каракала авторката на книгата съзира събитие с епохално значение, което дори надхвърля измеренията на древния Рим и трябва да бъде разглеждано като факт от огромна важност не само за западната, но и за световната история. Защото с издаването на въпросния императорски декрет, пояснява Мери Биърд, бива завършен един отколешен римски проект. Още в първите векове на своето съществуване Рим допуска подчинените от него съседни латини да бъдат cives както на собствените си градове, така и на Града. По такъв начин още в ранните времена на римската държава са поставени началата на процес, намерил своето окончателно осъществяване в едикта на Каракала за всеобщите граждански права. За да се изпълни с това първото хилядолетие от живота на хилядолетната римска държава и да се постави началото на един нов и твърде различен Рим: Каквато и да е причината, този указ променя завинаги римския свят и затова моят разказ свършва дотук, в края на първото римско хилядолетие. Големият въпрос за римляните и управляваните от тях народи, който е давал насока на политиката и дебатите в продължение на векове, е получил отговор. След едно хилядолетие римският „граждански проект“ е завършен и започва нова епоха…     

По такъв начин обосновава Мери Биърд решението си да прекъсне своя разказ за историята на Римската империя с достигането на годината 212 г. сл. Хр. От този момент нататък, казва тя, имаме насреща си една друга и много различна история: Декретът за гражданството е само един елемент от цяла серия обхватни преобразувания, разриви, инвазии, които променят римския свят до неузнаваемост през III в. пр. Хр. Второто римско хилядолетие – което завършва едва когато Константинопол, вече столица на Източната Римска империя към VI в. сл. Хр., е превзет от османските турци през 1453 г. – почива на напълно нови принципи, нов световен ред и (през по-голямата част от периода) различна религия.

Що се отнася до стила на авторката, то той е четивен, лесен за възприемане и приятно шеговит на места. Мери Биърд е написала книга, която ще се стори богато информативна и заедно с това увлекателна на аудиторията от неспециалисти. В същото време текстът ще се види, мисля си, забавен и на професионално изкушените, които със сигурност ще оценят гъвкавата, а не суха подредба на материала, демонстрираща елегантно редуване на фактологичната тъкан с коментарите и интерпретациите на самата Мери Биърд. Като стана дума за интерпретативния пласт, то си заслужава да се отбележи, че известната изследователка следва симпатичната и типична за британската традиция привързаност към търсенето на прагматични и близки до здравия разум (common sense) обяснения за отделните исторически събития с внимателно пристъпване в рисковото поле на мащабните теории за наличието на исторически тенденции и процеси. Това здравословно епохе заслужава адмирации, но прагматисткият модел има и своите недостатъци, които се забелязват и при Мери Биърд. Имам предвид обстоятелството, че на немалко места авторката се стреми да предложи интерпретация, която само би спечелила, ако се осланяше в по-малка степен на някаква обща и несигурна психология на интересите и мотивите от прагматично естество, за да остави вместо това повече пространство за културологични и културноантропологически приближавания и реконструкции.

В заключение ще си позволя да се произнеса съвсем стегнато: SPQR от Мери Биърд със сигурност е ценен опит върху историята на древния Рим, който вече обогатява и българоезичния ландшафт в териториите на популярната хуманитаристика. Написана без шумоляща амбиция и с уважение към заинтригуваната от историята широка публика, книгата предлага полагащото се и на по-запознатия и съответно по-взискателен читател. Спокойно мога да кажа, че имаме насреща си едно добро съчинение.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияЖизнерадостното ни чувство за хумор
Следваща статияС обич към малкия човек