0
3775

Z

Когато руската армия нахлу в Украйна, едно от първите неща, които привлякоха вниманието ни, бяха латинските букви Z и V, изписани с бяла боя на танковете и камионите им. Противниците на войната видяха в Z новата свастика заради графичното и идеологическото им сходство. Привържениците на руската „военна операция” започнаха да си го поставят по дрехите, колите, аксесоарите и личните страници. На големия концерт в Лужники, който отбеляза осмата годишнина от анексирането на Крим, Z беше изписано в думите вместо кирилското „з” – „Zа Россию“,  „Zа Путина“. Появиха се много обяснения за значението на загадъчните знаци. Най-логичното е, че първоначално това е маркировка за избягване на приятелски огън, тъй като въоръжението на руската и украинската армии е сходно. Според друго логично обяснение двете букви Z и V се използват за обозначение от кой военен район на Русия е съответната част – западен или източен.

Така или иначе знакът Z се митологизира и се появиха митични обяснения, често нелепи и фантасмагорични. Скоро попаднах на тълкувание от някакъв „италиански специалист“ на емблемата Z, под която руската армия се сражава в Украйна. То ме изуми с космическата си мистичност. Z бил „древен православен християнски символ за словенските народи, който осигурява защита от тъмни сили“. Горната хоризонтална линия на буквата представлявала небето и Бога, долната линия символизирала земята и човека, а диагоналната свързваща линия изобразявала Светия Дух, „който затваря пространството между небето и земята, предотвратявайки навлизането на злото“ и по този начин осигурява Божията защита на човека. Това било най-старата славянска молитва. Наистина изумително! Стопроцентова „православна“ магия.

За да потвърди, че защитата е древна, „специалистът“ твърди, че Z била буква от старата славянска азбука. И тук малко се увлича. Буквата Z (zeta) е въведена в латиницата от гръцката азбука, но постепенно изгубва графичното сходство с гръцката зита. Също от гръцката азбука се появява и в кирилицата, когато тя измества глаголицата. Буквата, наречена „земля“, първоначално е сходна с гръцката зита, но постепенно придобива днешната графика „з“. Има числово изражение 7, но не е известно да има друго семиотично значение. Докато не се появява на руските танкове.

Всякакъв вид защити, муски, амулети, талисмани са атрибути на новообърнатите християни, които възприемат вярата като договорка с Бога за закрила и късмет. Характерни са най-вече за новите християни, идващи в църквите от комунистическите и комсомолските клубове, носещи оттам начин на мислене, мироглед, манталитет. През трите десетилетия, последвали след разпада на комунистическата система, значителна част от комунистическия мироглед остана да живее в съзнанието на много хора. Те са възпитавани в него още от детската градина, закърмени са с него и той не може да се изтрие бързо и лесно. В резултат, съзнанието на много от тези нови християни е микс от разнородни идеи, съвместяващи несъвместими неща и примиряващи непримирими противоположности. Най-характерното за това ново полуезическо християнство е вярата в атрибути, осигуряващи защита.

Точно това виждаме в знака, изписан на руските танкове в Украйна. Този знак вече виждаме не само в Украйна. Путинофилите го превърнаха в нещо емблематично, което ги откроява над другите, като емблема на някакво своеобразно богоизбраничество. Не зная каква е семантиката на знака V, не съм попадала на обяснение, но като имам предвид контекста, вероятно е нещо сходно със Z.

Имаше информация, че на крайцера „Москва” се е съхранявала частица от Христовия кръст. Надявали са се, били са уверени, че това е несъкрушима защита и гарантирана Божия закрила. Въпреки това флагманът на руския черноморски флот бе потопен. Сега, след като крайцерът е на дъното заедно с частицата от Христовия кръст, не ни остава да мислим нищо друго, освен че кръстът е бил поруган от недостойно отношение към него. Възлагали са му надежди, каквито не е подобавало. Подвела ги е неграмотната им вяра. Подвело ги е езическото им суеверие, облечено в християнска одежда.

Ако преместим погледа си от крайцера „Москва” към посланик Митрофанова, ще се натъкнем на същото. Наскоро ни я показаха на много снимки от горе до долу в червена премяна, дори с червени обувки Valentino. Видяхме и ръцете ѝ в едър план – с гривна с кръстче на китката. Пак със същата цел – да я пази и закриля. Носенето на гривна или броеница с кръстче е много популярно. Но може ли Христовият кръст да осигурява, още повече и да гарантира закрила, дори когато делата ти са отрицание на това, което учи Христос? Божията заповед е ясна и недвусмислена – „Не убивай!” Може ли кръстът да закриля този, който е нападнал една християнска страна с танкове, ракети, кораби и цяла огромна армия с мощно въоръжение, разрушава цели градове и затрупва под развалините им деца и старци? Може ли да се надяваш, че кръстчето на гривната или чудодейният символ Z ще ти съдейства да вършиш злодеяния?

Още в първите месеци след свалянето на Тодор Живков видяхме в нашия катедрален храм Андрей Луканов и другите членове на политбюро с големи свещи в ръце. До вчера богоборци – вече богомолци. Щом запалиш свещ – преобразяваш се в християнин. Тогава сетивата на народа бяха още непокварени и огромната част от хората окачествиха този акт като лицемерие, кощунство и светотатство. Тогава спонтанната оценка на народа беше такава, но те упорстваха и наложиха новия си образ. Днес често ни показват Владимир Путин в църкви по празниците. За разлика от тогава, днес мнозина са склонни да смятат, че бившият офицер от КГБ е станал истински християнин. Може и да се е преобразил, но е преобразено и християнството. То започнало да изпълнява функциите по идеологическата охрана на държавата, нагодено е за дейността, доскоро упражнявана от партийната идеология.

Новите идеологически християни имат и своя митология. Тя най-често се свързва със Сталин и неговата мистериозна среща със св. Матрона Московска. След тази среща в душата на бившия семинарист, изключен от семинарията за комунистическа дейност, чудодейно се възвърнала християнската вяра и той прекратил гоненията на църквата и християните. И именно благодарение на този обрат Бог дал Своята закрила на Русия, за да победи във войната. В тази митология има частица истина, но има и пропаганда. За разлика от сега, тогава Русия е нападнатата страна. Днес Русия е страна агресор, затова знаците Z и V не могат да ѝ осигурят закрила.

Такава вяра съществува, но тя не е християнска. Много добре нейната същност е показана от Андрей Звягинцев в неговия филмов шедьовър от 2014 година „Левиатан”. Още тогава процесите на подмененото християнство, приспособено към новите идеологически нужди, са започнали своя настъпателен поход и са показани от режисьора като религиозно нехристиянство. Кулминацията е във финала на филма, в проповедта, която епископът произнася в църквата, построена на мястото на незаконно съборената къща на трагичния главен герой. Архиереят говори за истината и за нейната сила. Кметът, който току-що е извършил убийство, е показан като богомолец, който слуша проповедта, все едно нищо не е станало. Звягинцев показва общество, в което отстъплението от базови морални правила е станало норма и нищо не смущава съвестта. Когато една безлична общност прехвърли своите права на един неограничен по сила суверен, той се превръща в Левиатан, който лишава членовете на тази общност от всякакви права, дори от правото на живот. Той е цар над всички синове на гордостта. Епископът знае за извършените престъпления, но несмущаван проповядва моралните норми: „Казах ти онзи ден и сега ще повторя: цялата власт е от Бога! Където е властта, там е силата… Ние знаем, че църквата ще ни защити… с нас е Бог, с нас е истината, с нас е любовта Божия. Така ще победим враговете“.

Русия, уповаваща се на гарантираната защита от знака Z, заплашва света с ядрена война. Заплахите се отправят през ден. В резултат на извратената си идеология днешна Русия вижда целия свят като свой враг, но няма колебание, че закрилата на Z ще ѝ осигури победата.

Но най-простото обяснение е, че знакът Z се прави с бързо движение на ръката, за да се задраска една страница.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияКак да се оценяват университетските преподаватели?
Следваща статияСамюъл Бекет: сияйното отсъствие