Култура / Брой 2 (2985), Февруари 2022

С режисьора Мартин Негрев разговаря Деян Статулов

Имате необичайна фамилия. Какви са нейните корени?

Рядка е. За съжаление не мога да проследя произхода с точност, вероятно идва от името на мой прадядо, който се е казвал Негре. Тогава родът е живял в днешна Македония и Албания, по-късно идват насам. И до днес в Македония това фамилно име е сравнително разпространено.

Кога се роди желанието ви да се занимавате с кино?

Интерес към снимането и съчиняването на истории имам от малък. Още при първия достъп до видеокамера като деца започнахме да снимаме различни видеа. В по-зряла възраст започнахме да пишем сценарии за филмчета и сериали, нямахме представа какво правим, отдавахме се изцяло на въображението. След като завърших гимназия, пътят ме отведе в друга посока и записах да уча в УНСС. Желанието ми да снимам още си беше там, но сякаш не събирах смелост. Докато един ден с моя приятел Ради Стоянов, който също е режисьор, не се включихме в организационния екип на един сериал. С времето решихме да минем към режисурата. Записахме и двамата филмова и телевизионна режисура в НБУ и имахме възможността да влезем в майсторския клас на проф. Георги Дюлгеров.

Какви методи на обучение прилагаше проф. Дюлгеров?

Много време ще ми трябва да ги опиша. В часовете на проф. Дюлгеров преминавахме през различни практически и теоретични задачи. По-често се обсъждаше работата на класици като Фелини, Хичкок, Тарковски и много други, но разбира се, не се пропускаше и киното от нашето съвремие. Мисля, че една от най-важните теми беше работа с актьор пред камера. Все пак дори и да имаш най-добрата идея и сценарий, важни са актьорите. Проф. Дюлгеров е един от най-добрите преподаватели в България, с отношение, знание и загриженост към всеки един от студентите си.

Как ви хрумна идеята за филма „Магаре“, който получи Златна роза за късометражен филм през 2021 г.?

Имах няколко идеи да разкажа за обезлюдените места в България, за хората там и техните перипетии. Може би дългото мислене ме сблъска с една действителна история, която се превърна в гръбнак на филма. След това попаднах на още истории от нашето битие и заедно със сценаристката Ивелина Алексиева обединихме всичко в едно. Тя много помогна тази история да добие завършена и чиста форма според нашето разбиране. Вълнуват ме изборите, които правим, и докъде водят те. Понякога ни водят до разкаяние или са плод на безизходна ситуация. За съжаление имаме всекидневни примери за това, което е тъжно. Филмът „Магаре“ е до голяма степен филм за избора или за ситуация, в която просто нямаме избор.

Снимали сте в село Мандрица (Ивайловградско). То има интересна и богата история, защо се спряхте именно на него?

Разгледахме различни села и местности. Обиколихме и региона около моето село, Левуново, което се намира близо да Сандански и Мелник. Мандрица ме грабна от пръв поглед с внушителните къщи, които са на повече от 200–300 години, общият им цветови облик е много красив. Оказа се, че селото има много интересна история, то е единственото албанско село в България, поне така казват. Някога там са живели над 3000 души, сега са едва 20–30. Местните хора бяха много мили и ни приеха с отворени обятия. Исках да снимаме там, но това значително оскъпяваше филма, затова бях решил да снимаме интериорите някъде около София, а екстериорите в Мандрица. Имахме много специфични условия за къщата на главния герой – в двора да има само едно дърво, търсихме дълго, но без успех. Бях се отчаял вече, когато се запознахме с Антон, който има къща в Мандрица. Той просто вметна: „Искате ли да погледнете и моята къща?“. Ние се съгласихме, влязохме в двора и какво да видим – страхотна къща от онова време и едно дърво в средата на двора. Накрая реших, че искам целият филм да се снима в Мандрица независимо от бюджета. Благодаря на екипа и на всички хора, които бяха част от тази идея, без тях „Магаре“ щеше да остане само на листа хартия.

Защо се спряхте на Красимир Доков за главната роля? Мисля, че той е абониран да играе във филми на възпитаници на Георги Дюлгеров…

Красимир Доков е прекрасен актьор и човек. Разбира се, че имахме препоръка за него от проф. Георги Дюлгеров – по простата причина, че той е уникален актьор и невероятен човек. Разбира се, ние обсъждаме доста неща с професора ни, но изборите си остават наши. Аз лично се бях спрял на няколко актьори, но след срещата ни с Краси разбрах, че той е човекът. Не се познавахме лично, бяхме се уговорили да се видим в Пловдив, като предварително му изпратихме сценария. Той беше харесал много историята и имаше голямо желание да се включи. Като млад режисьор за мен беше много полезно да работя с актьор от такъв ранг. Може би на моменти го уморявах с различни предложения, но смятам, че и за него беше интересно това преживяване. Без него нямаше да имаме „Магаре“.

До каква степен градският зрител може да припознае като своя тази „селска“ история?

Смятам, че историята би била разбрана, независимо къде е израснал човек. Като дете и тийнейджър съм прекарал много лета на село и до голяма степен съм запознат с живота там. За щастие все още в България съществува този селски живот, свързан с отглеждането на животни, с градини и със съвсем друга динамика на всекидневието. Разбира се, както моите баба и дядо, така и Стамат във филма заради възрастта си вече не отглеждат много животни. Надявам се да сме пресъздали достоверна обстановка. Може да се възприеме като медитация спрямо динамиката на големия град.

До каква степен късометражният филм е важен за опита и първоначалния тласък на един автор към големия филм?

Такива са стъпките. Не можеш да се хвърлиш да приготвиш сложно гурме ястие, без първо да си изпържил няколко яйца. Разбира се, в историята има и други примери, но при хора с много дарби и в други обстоятелства. Аз предпочитам да вървя стъпка по стъпка. Преминаването през късата форма за мен е задължително. Първо, защото тя ми е интересна и да разкажеш една история за кратко време е предизвикателство и второ – късата форма повече подхожда на забързания свят и динамиката, в която живеем. Един късометражен филм може да бъде изгледан дори на път за работа в трамвая. Има множество платформи, които предлагат това. Разбира се, нищо не може да замени усещането от гледане на филм в кинозала. И накрая, предпочитам засега да работя върху по-семпли истории, фокусирани върху един-двама персонажи, това ми позволява да се чувствам спокойно, да не изпускам контрола. Разказването на история през погледа на много персонажи понякога води до объркване и липса на привързване към тях. Сложно е да работиш с много актьори за кратко време, често това е и проблемът на сериалите. Сблъсквал съм се и с други проблеми на снимачната площадка, когато имаш прекалено сложна идея и много персонажи, а не си готов за това. Вече си позволявам да мисля за пълнометражен филм, но с известно притеснение.

Какво според вас трябва да се промени в българския филмов процес, за да могат младите автори лесно да правят своите пълнометражни дебюти?

Иска ми се киното да се превърне, доколкото е възможно, и в индустрия, макар че тази практика не е най-силна за европейското кино. Може би, ако се създадат допълнителни фондове, които да набират средства от различни места, например от продажбата на билети в кината, говоря за минимален процент, който да не влияе на приходите на дадените звена. Така, капка по капка, ще имаме допълнително финансиране към държавното субсидиране. Не съм против продуктовото позициониране, но много често то не се прави добре и разваля усещането от филмите. Трябва да научим рекламодателите, че натрапчивата реклама не е приятна. Липсата на маркетинг и реклама също е проблем. Излизат прекрасни филми, но те не стигат до зрителя, защото не се влагат достатъчно средства за популяризация. Живеем във века на информацията, някога хората са отивали на кино и са избирали спрямо програмата, сега избират това, около което се е вдигнал най-много шум.

Мартин Негрев учи кино- и телевизионна режисура в майсторския клас на проф. Георги Дюлгеров. Участва в аудио-визуални проекти като уебсериали, видеоклипове, сериали, тв предавания и филми. Има опит като режисьор, асистент-режисьор, директор на продукция, организатор. Дебютният му късометражен филм „Посещението“ е селектиран за фестивала „Златна роза“ 2017, а през 2021 г. пак там „Магаре“ получи голямата награда за най-добър късометражен филм