Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Дебати
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Музика
  • Под линия

Култура / Брой 4 (2953), Декември 2018

16 12

Българска музика в „Карнеги Хол“

От Ирена Гъделева 0 коментара A+ A A-
Ню Йорк, специално за „Култура“

„Българските концертни вечери в Ню Йорк“ бяха открити на 16 октомври 2018 г. в камерната зала „Уайл“ на прочутия концертен комплекс „Карнеги Хол“

Традиция за вече утвърдения цикъл е началото и финалните акорди да прозвучават на тази най-престижна сцена в Съединените щати – мечта за всеки музикант.

Редовните изяви на млади български изпълнители в „Карнеги Хол“ започват преди повече от 20 години. От 1995 г. известната пианистка и педагог проф. Павлина Доковска, която живее и работи в Ню Йорк, организира съвместно с фондация „Св. св. Кирил и Методий“ ежегодни концерти, наречени „Музикални съкровища от България“, които имат успех и широк отзвук. През есента на 2005 г. започва нов, по-мащабен формат – „Български концертни вечери в Ню Йорк“, а концертът „Музикални съкровища от България“ се превръща в негов традиционен финал. И така „Карнеги Хол“ започва да посреща български музиканти два пъти годишно, през есента и през пролетта за откриването и закриването на концертния цикъл. Останалите събития са със свободен достъп за публиката в залата на Българското генерално консулство в Ню Йорк, а основната подкрепа идва от Американската фондация за България, чиято мисия е да подпомага млади таланти в областта на науката и изкуствата.

Галаконцертът, с който беше открито 14-ото издание на „Вечерите“, беше в чест на Нели Генчева-Гипсън, българка, която живее в Ню Йорк от години и подкрепя много организации в областта на културата и образованието. Тя и нейният съпруг Робърт Гипсън даряват средства за купуването на качествен роял за залата на Българското генерално консулство в Ню Йорк, както и за концертите. Но освен финансова, помощта ѝ често е и като доброволец по време на събитията. Госпожа Гипсън, възпитаничка на Нюйоркския университет със специалност „Администрация на музеи и галерии“, влага душа и сърце в пропагандирането на българската култура.

По нейни спомени взаимоотношенията ѝ с български класически музиканти датират от началото на 80-те години, когато като студентка в Ню Йорк се запознава с Павлина Доковска, която също е в града по онова време като стипендиантка на „Фулбрайт“ в Джулиард Скул. „Дългогодишното трайно приятелство с нея силно повлия върху отношението ми и предпочитанията ми към класическата музика. Така през годините аз имам активно участие напълно доброволно, като „дясната ръка“ на Павлина, и имах щастието да се запозная с цяла плеяда „музикални съкровища“: Мила Георгиева, Лора Чекоратова, Христо Танев, Анна Стойчева, Георги Вълчев, Димитър Московски и още много други прекрасни професионалисти – сподели след концерта българката и добави: – Където и другаде да живеех, сигурна съм, че пак щях да намеря начин да съм свързана с класическата музика и хората, които я правят жива.“ За Нели Гипсън „най-силните емоции от концерта в нейна чест са благодарност и радост, породени от споделената обич на всички присъстващи – изпълнители и публика – към музиката“.

С думи на благодарност към Нели Гипсън преди началото на галаконцерта в зала „Уайл“ се обърнаха Лора Чекоратова – артистична директорка на „Българските музикални вечери в Ню Йорк“, и проф. Павлина Доковска – дългогодишна ръководителка на клавирната катедра в музикалния колеж „Менъс“. Поздравителен адрес изпрати и генералният консул в Ню Йорк Мая Христова. След което инициативата поеха изпълнителите. В прекрасната зала, напомняща дворцов музикален салон с красива декорация и чудесна акустика, първи на сцената излязоха двете дами, които си поделят отговорността за програмирането на „Вечерите“ – пианистките Анна Стойчева и Лора Чекоратова. Бяха избрали за начало две ефирни пиеси – Валс и Галоп из Балетна сюита за пиано на четири ръце от Самюъл Барбър, а след тях последва първата българска творба в концерта – Танц от балета „Нестинарка“ на Марин Големинов, преработен за пиано на четири ръце от Петър Петров.

Фолклорни мотиви изграждат и Сюитата от испански народни песни на Мануел де Файя (преработена за виолончело и пиано в шест части), която беше избрал да изпълни първият от американските гости в българската вечер – Амир Елдан, виолончелист със завидна биография – възпитаник на Джулиард Скул, работил като водач в Израелската филхармония и в камерния оркестър „Сейнт Пол“, помощник-концертмайстор в оркестъра на Метрополитън Опера. Високо ценен камерен изпълнител, Амир Елдан свири в дуо с Лора Чекоратова и двамата поднесоха испанските мотиви с финес.

Вторият чуждестранен гост, виолистът Дов Шайндлин, беше поел отговорността да изпълни второто българско произведение в програмата – Сюита в джазов стил от Добринка Табакова. Шайндлин е опитен интерпретатор на съвременна музика – преди да постъпи в нюйоркския камерен оркестър „Орфей“, е член на прочутия Ардити Квартет. Той вече е свирил музика от Табакова, отново в рамките на „Българските концертни вечери“ и пак с Анна Стойчева на пианото. Твърди, че макар да не се е срещал с нея лично, вече е голям почитател на младата и все по-популярна българска композиторка. „В тази сюита Добринка кара виолата да звучи много виртуозно и всъщност пиесата е доста трудна – казва американецът. – С удоволствие разширявам представите и възможностите си като неин изпълнител. Ефектна е, във всеки момент отнякъде изскача различен характер, като цяло прави чудесно впечатление и е вълнуваща за публиката.“ С Дов Шайндлин разисквахме още и характерното преплитане на фолклорни мотиви в музиката на Добринка Табакова, която има универсално звучене. Не само джазовият стил, но и българските ритми създават комплексността, особено във финала на Сюитата за виола и пиано.

Във втората част на концерта прозвуча френска музика – вероятно определящото за този избор беше присъствието на специалната гостенка, българската арфистка с успешна международна кариера Сузана Клинчарова. Тя живее в Париж, но често пътува до Ню Йорк и споделя, че точно камерната зала „Уайл“ е една от най-любимите за нея – не само заради разкошната акустика, но и защото е изключително подходяща за арфата като инструмент. И наистина музиката на Камий Сен-Санс като че ли додаде още прелест на сцената. В дуо с цигуларя Георги Вълчев, също редовен участник във „Вечерите“ от самото им начало, Клинчарова изсвири Фантазия в ла мажор за цигулка и арфа. Последва и солова Фантазия за арфа, опус 95 на Сен-Санс. Българската арфистка винаги е показвала особен афинитет към френския репертоар – неслучайно има записани доста албуми, посветени на него, включително и поредицата La belle époque de la harpe. В нея срещаме името на Марсел Турние – автора, с който завърши галаконцертът. На сцената бяха Сузана Клинчарова и струнен квартет в състав: Георги Вълчев и Дора Димитрова – цигулка, Дов Шайндлин – виола, Амир Елдан – виолончело. Прозвучаха Прелюд и Танц из "Феерия за арфа и струнен квартет от Турние, посрещнати с аплодисменти и благодарност от публиката в зала „Уайл“.

Така започна 14-ото издание на „Българските концертни вечери в Ню Йорк“, а срещите с музиката ще продължат до пролетта – веднъж месечно в Българското генерално консулство. И на финала, разбира се, отново с младо дарование, поредното „музикално съкровище от България“ – пианистката Лора ал Ахмад, която е и композиторка. Нейният рецитал ще огласи „Карнеги Хол“ с българска реч и музика на 22 май 2019 г., в навечерието на Деня на славянската писменост и култура.

Споделете

Автор

Ирена Гъделева

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Не можех да не поставя „Хага“
    18.09.2023
  • Как мислим Септември ’23? Разговор с Веселин Янчев
    18.09.2023
  • Болката и изкуството. Разговор с Иван Вирипаев
    18.09.2023
  • Събиране на камъни, разхвърляне на камъни
    18.09.2023

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Съобщение

Очаквайте новия, седми брой на сп. „Култура“ в началото на месец септември.

Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2023 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO