Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Музика
  • Под линия

Култура / Брой 2 (2985), Февруари 2022

19 02

Нов музей за съвременно изкуство в Будапеща

От Яна Костова 0 коментара A+ A A-

С Естер Чилаг, художествен директор на Q Contemporary, разговаря Яна Костова

Нов частен музей за съвременно изкуство отвори врати в Будапеща през септември 2021 г. Той е един от проектите на Куийни Розита Лоу, млада китайска колекционерка от Хонконг, която се фокусира върху съвременно изкуство от Централна и Източна Европа. Тя завършва специалност „Графичен дизайн“ в Централния колеж по изкуство и дизайн „Сейнт Мартинс“ в Лондон и сама е визуален артист. По време на следването си пътува много и открива пълнокръвната художествена сцена на Централна и Източна Европа. От 2018 г. започва да колекционира и представя изкуството от региона на престижни форуми за съвременно изкуство в Базел, Лондон и Хонконг. С тази цел Куийни Розита Лоу основава Арт Група Q. Нейната цел е да направи произведенията достъпни на международно ниво чрез свързването на арт пространства, артисти и колекционери от цял свят. Арт Група Q се състои от три отделни, допълващи се платформи, специализирани в курирането, колекционирането и създаването на съвременно изкуство: Q Contemporary, галерия Double Q и Q Studio.

Музеят Q Contemporary в Будапеща бе открит през септември 2021 г. с изложбата „XY_сега, Q_сега“. Тя показва произведения на т.нар. поколения Х и Y, родени съответно през 60-те и 80-те години на XX век от Източна Европа. В нея е и работата на Камен Стоянов „Забрави, това не можем да си го позволим“ – неонов надпис, вдъхновен от цитат, който авторът случайно дочува от семейна двойка на арт панаир. Галерия Double Q е платформа, чието откриване предстои в Хонконг с мисията да промотира изкуство на млади и утвърдени автори от Източна Европа. Докато Q Studio отваря врати още през 2014 г. с цел да изгражда партньорства между изкуството и бизнеса.

Как се присъединихте към екипа?

Включих се в Q Contemporary от самото начало. Следвах история на изкуството, завърших бакалавърска и магистърска степен в Рим, преди да се преместя в Хонконг през 2015 г. В момента съм последна година докторант в Департамента по история на изкуството към университета в Хонконг, но моята тема е свързана със XVII век. Докато учех, работех и така срещнах основателката на Q Contemporary Куийни Розита Лоу чрез бивш мой колега, който ни запозна. Тя е от Хонконг, така че ние сме действащи на тази сцена от две години.

Вие сте художествен директор на Q Contemporary, а сте базирана в Хонконг. Как работите по колекцията, програмирането и колаборациите в Будапеща?

Q Contemporary e платформа с фокус върху Централна и Източна Европа от 60-те години до днес. Преди да отворим пространството в Будапеща през септември, бяхме активни и извън региона, реализирахме проекти в Лондон и Хонконг. Разбира се, ние сме много щастливи, че пространството в Будапеща отвори врати и че имаме възможност да се свържем с тамошната публика. В дългосрочен план е важно да се каже, че работим в екип. Нашата главна кураторка е Моника Жикла, а програмен и изложбен мениджър е Салай Бланка. Те са базирани в Будапеща. Аз също прекарах доста време в Унгария, за да съм сигурна, че всичко върви гладко по откриването.

Имахте проект, насочен към художнички от региона. Каква е вашата стратегия и какви са принципите ви в колекционирането на съвременно изкуство от Централна и Източна Европа?

Колекцията не се фокусира задължително върху жените художници от региона, въпреки че те са представени пропорционално, което невинаги се случва. Q Contemporary не е пространство, предназначено само за колекцията. Разбира се, за някои изложби ние представяме части от колекцията, какъвто е случаят с „XY_сега, Q_сега“ с куратор Моника Жикла. Фокусът към жените е моя лична инициатива, която върви ръка за ръка с това, което правим в Q Contemporary.

Прочетох името на Сашо Стоицов във вашата колекция и това на Камен Стоянов в изложбата. На кои артисти от България се спряхте и защо?

Да, ние заложихме и на двамата и сме много щастливи да ги имаме в нашата колекция благодарение на Веселина Сариева. Колекцията не е публична, така че в музея не могат да се видят всички творби от нея. Работата на Камен Стоянов е важно въведение към изложбата „XY_сега, Q_сега“. Тя отразява специфичен начин на мислене, който е характерен и до ден днешен. В известен смисъл тя позволява на зрителя да се отпусне и да разгледа творбите с по-отворено съзнание, което е важно. Намирам, че българското съвременно изкуство е с много чувство за хумор, което за мен е прекрасно!

Планирате ли да включите и Югоизточна Европа във вашата колекция?

България е страна, от която се интересуваме. Започнахме преди няколко години и ни е нужно време, за да развием наша собствена мрежа и да направим локални изследвания. Пандемията от ковид още повече забави процеса. Към момента покриваме седем страни и вероятно скоро ще стигнем до България. Но както виждате, вече притежаваме творби от български художници в нашата колекция и продължаваме да гледаме към сцената там.

Как се приема изкуството от региона в Лондон, Базел и Хонконг?

Имаше много положителна обратна връзка. Повечето артисти бяха непознати за публиката и тя ги намери за много свежи и с високо качество. Важно е да представим тези страни заедно, тъй като става дума за по-голям географски район и има смисъл в културен и исторически план те да се показват заедно. Има аналогии и различия, но като цяло се получава диалог!

Как бихте описали художествената сцена на Централна и Източна Европа? Какви са тенденциите според вас?

Арт сцената в Централна и Източна Европа расте, системата се задълбочава с все повече действащи платформи и инициативи. Броят на колекционерите и посетителите расте и това означава, че се появяват повече артисти, които могат да се издържат от творчеството си. През последните няколко години в региона се наблюдава нарастване на броя на галериите и частните институции като Q Contemporary. Диалогът между тях със сигурност ще доведе до нови подходи.

В платформата Музей 2050 споменавате, че работите за образованието на колекционерите, като организирате дискусии и презентации. Какви са резултатите?

Организирахме няколко дискусии в Хонконг миналата година съвместно с галерия Hauser & Wirth. Образованието е водещ аспект в програмата на Q Contemporary. Проведохме разменна образователна програма съвместно с Арт фондация К11. Студенти от Хонконг и Будапеща се срещнаха онлайн и показаха свои проекти, които бяха развили самостоятелно офлайн. Освен това нашата колега Салай Бланка започна образователна програма в Будапеща. Необходимо е съвременното изкуство да бъде разказано и ние бихме искали да премахнем бариерите, които държат публиката на разстояние. Опитваме се да бъдем мост и да създадем среда, в която зрителите се чувстват свободно. Затова образователната програма е насочена не само към младите, но и към възрастните. Това означава, че дискусиите, за които споменах, в платформата Музей 2050 са важни направления за онези, които вече са запалени колекционери, но не познават изкуството от Централна и Източна Европа.

Как се справяте по време на пандемията?

COVID-19 забави откриването ни в Будапеща, но от друга страна, ни даде повече време да се подготвим. Всъщност това ни беше от полза. Нашата работа не е само да правим изложби, но и да провеждаме изследвания и колаборации. Това беше важно през времето, когато не можехме да пътуваме и да напускаме домовете си.

Споделете

Автор

Яна Костова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Да бъдем маргинали е голямата ни сила. Разговор с Димитър Кенаров
    27.05.2025
  • Верен на духа. Разговор с Бойко Пенчев
    27.05.2025
  • Любовта ни спасява, ако не е само Ерос. Анкета с проф. Боян Биолчев
    27.05.2025
  • За мъдростта и добродетелите
    27.05.2025

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2025 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO