Култура / Брой 4 (2987), Април 2022

Това, което се случва в Украйна, лишава Русия от правото да бъде морален проповедник в обозримо бъдеще. С писателя Дмитрий Биков разговаря Денис Катаев от канал „Дождь“

Как ще коментирате изказването на председателката на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко, че руснаците, които се противопоставят на военната операция в Украйна, мислят „за своите мимолетни проблеми и трудности“?

Да се коментират изявленията на управниците на една страна агресор в първия ден на агресията е занимание, което предизвиква у мен погнуса. Между нас и тази власт са скъсани всякакви връзки. Наивно е да се надяваме, че съвестта ще се пробуди у някого от организаторите на тази агресия.

От тук насетне всичко ще се развива по лош сценарий. Всеки, който е против войната, ще бъде оплюван, най-мекото обвинение ще е в страхливост и позорен пацифизъм, най-суровото – в предателство към родината и екстремизъм. Всеки, който излезе с плакат, ще бъде преследван по законите на военното положение. Не бих искал да плаша никого, още повече че да плашиш от безопасно разстояние, е доста безнравствено занимание. Всъщност аз заминах, за да преподавам в Щатите, нещо, което бях планирал отдавна, за никакво бягство в случая не става дума. Но оттук нямам моралното право да призовавам никого да излезе в центъра на града в деветнайсет часа, защото аз самият мога да изляза най-много в центъра на моя кампус и не рискувам нищо.

Сега трябва да разберем, че цялата тази публика ще гледа на всеки, който възразява срещу агресията, зверствата и насилието, като на шпионин и ще се стреми да го унищожи. За съжаление няма какво да направим, те изпаднаха от човешката логика, а ние ще трябва да игнорираме тяхната логика, за да не озвереем.

Какво трябва да правят хората в тази ситуация?

В тази ситуация трябва да пишем, да говорим, да свидетелстваме, да помагаме по всякакъв начин, нужно е да окуражаваме нашите украински братя и да бъдем солидарни с тях. Срамувам се, знаете ли, непоносимо е да повтарям баналности и се срамувам да кажа, че ме е срам...

Казват на хората, които пишат, че се срамуват, макар те да го правят в отговор на руските пропагандатори: всички вие сте предатели, отвръщате се от страната си в труден за нея момент.

Не, тъкмо в труден за страната момент се обръщаме към нея, защото сега моментът е труден за Украйна, да противостоиш на агресивното и послушно мнозинство днес е много повече смелост и мъжество, отколкото да се солидаризираш с правителството. Разбира се, в историческа перспектива действията на това правителство ще бъдат прокълнати и осъдени. Хората, които започнаха тази война, ще отговарят пред трибунал, подобен на знаменития Нюрнбергски трибунал, това е съвсем очевидно. Само че той няма да е в Нюрнберг. Агресивно-шовинистическата идеология трябва да бъде съдена там, където се е зародила.

От друга страна, кой осъди Башар Асад например?

Не, Башар Асад е съвсем друга история. Тук мащабът на събитията е напълно различен и няма нужда да си затваряме очите за това. Русия направи много сериозна крачка към разпалването на война в центъра на Европа – минимум на дългогодишна война, максимум на война, в която се използва ядрено оръжие, нещо, което т.нар. президент вече заяви в речта си. Мисля, че той повече не бива да се нарича президент, защото противозаконността на неговия статут стана очевидна за всички...

Струва ми се, че в тази ситуация руската власт няма никакво, нито морално, нито законово право да говори за каквато и да е украинска агресия... Естествено, може непрестанно да се повтаря мантрата, че либералите са виновни, защото са мълчали, когато в Донбас са били убивани деца. Само че тъкмо ние не мълчахме, говорехме съвсем открито за това кой разпали тази касапница и защо бе нужна тя. Разбира се, войната нямаше да започне, ако не бе страстно и дори трескаво необходима на руската страна в този момент, и заложници на тази ситуация станаха жителите на Донбас, на които не можем да не съчувстваме. Но това, което се случва сега в Украйна, лишава Русия от правото да бъде морален проповедник в обозримо бъдеще.

Валентина Матвиенко каза, че не можем „да не мислим за сигурността на толкова голяма държава, така важна на световната сцена, да не мислим за това, че един прекрасен ден някой може да посегне на суверенитета на страната ни, на нейните петролни и газови находища... а това не бива да се допуска“.

Ако тя има предвид Зеленски, който, разбира се, трябва да мисли за сигурността на Украйна, тогава можем да я разберем напълно. Ако обаче говори за Русия, трябва да кажем, че Русия в последно време наистина е забравила за своята сигурност, защото да хвърлиш страната си в такава авантюра... Знаем как ще свърши това.

Разбирате ли в какво е трагедията? Много дълго време всички ние, същинските патриоти на Русия, които обичаме страната си заради нейните високи постижения, заради антифашизма ѝ и нейната култура, заради нейната вътрешна свобода, имахме основание да кажем: „Да, Русия наистина е изпълнявала винаги невъзможни задачи в света, тя винаги се е опитвала да стои на страната на справедливостта“.

Но сега, когато ставаме свидетели на такъв финал на последните сто години от руската история, тя започва да ни изглежда малко по-различно в тази нова светлина. Не бива да забравяме, че днес Русия има много голям шанс – и тя може да се възползва от него – да сложи край на световната история... И ако някой някъде въобще успее да погледне ретроспективно на тази история, нашата роля в нея може съществено да се измени. Днешните събития хвърлят сянка векове назад и това е най-страшното.

Ролята на победители във Втората световна война... Не дай боже, да се пренаписва историята.

Ролята на победители във Втората световна война ще остане неприкосновена, уверявам ви. Но ролята на хора, решили да повторят опита на агресора – тази роля в световната история и в историята на Русия обещава да е много негативна. Смятам, че на никого не е позволено да слага край на руската история, особено на узурпатори.

Как мислите, има ли у нас хора, готови масово да се противопоставят на войната? Готово ли е обществото ни за такъв отговор?

Със сигурност има такива хора, защото в Русия традиционно има много неконформисти. Между другото, Русия винаги е претендирала, че е неконформистка страна, че не се огъва пред мнозинството, и тази позиция е в известен смисъл привлекателна. Така тя успя да възпита известно количество неконформисти.

Но мисля, че напливът на бежанци от Донецк също може да събуди по някакъв начин руското население. Донецките хора са свикнали да не се подчиняват, ако се озоват в Русия, където абсолютно всички се превиват и се правят опити да се внуши едно-единствено мнение на всички, едва ли ще подкрепят това мнение. Националното им достойнство няма да го позволи.

Вие сте писател, усещането за войната е много характерно за вашите произведения. Например в романа „Юни“.

Войната се появява в почти всички мои текстове, тя е навсякъде, не можеш я измами. Войната се откроява по всички пътища на руската история.

Сега какво предчувствате? Ще има ли голяма война според вас?

Както и преди, предчувствам радикално обновление на Русия. Но не вярвах, че то ще бъде купено на такава цена. Напълно съм убеден, че Русия е способна да се възстанови и да продължи пътя си, но сега страната е болна от рак, а изходите от рака, както знаете, са различни. Може и да не го преживееш...

Какво ще се случи с Русия, никой не може да предвиди. Ракът е болест, известна с коварството си. Затова сега, когато живеем с този чудовищен тумор, завладял огромна част от населението, не се наемам да правя никакви прогнози. Искам само да кажа на моите украински приятели, че ние, по-добрите в Русия, никога няма да приемем войната. А сме по-добри, защото агресивната милитаристична хипноза не ни влияе. И ще бъдем с Украйна, защото днес тя е сама. Ще бъдем откровени и ще противостоим на чудовищната, незаконна и жестока агресия.

Превод от руски Димитрина Чернева