Култура / Брой 4 (2987), Април 2022

„Откраднаха ни. Историята на едно престъпление“, Людмила  Петрушевска, превод от руски Ася Григорова, издателство „Колибри“, 2022 г.

Името на Людмила Петрушевска е познато на българските читатели, на любителите на театъра, на изследователите на руската литература от края на ХХ и началото на ХХI век. Първият ѝ разказ е отпечатан през 1972 г., а първата ѝ пиеса е поставена през 1973 г. Творческата биография на Петрушевска включва стихове, разкази и повести, пиеси, приказки за деца и възрастни, романи, както и преводи от полски. Дълги години творчеството ѝ е забранено. Едва в началото на 90-те години произведенията ѝ отново се публикуват. Писателката е носителка на литературни отличия в Русия, също така е удостоена и със Световната награда за фентъзи (2009). Петрушевска е известна с активната си гражданска позиция – тя е сред руските интелектуалци, които призовават за спиране на войната в Чечения, подкрепя протестните акции в Беларус през 2020 г.

Писателката определя своя роман „Откраднаха ни. Историята на едно престъпление“ като „криминале от ново поколение“. Факт е, че в сюжета има заплетена криминална линия, в която са преплетени както индивидуални лични истории, така и истории на цели семейства. Млада жена – студентка, ражда дете от мъж, който я изоставя още щом разбира, че е бременна, друга млада жена ражда дете от мъжа си, но умира веднага след това. Трета жена пък, тъй като е на възраст и не е бременна, се опитва да намери дете, за да излъже високопоставения си съпруг, че му е родила син. В допълнение имаме и смяна на самоличност – живата взема името, а съответно се сдобива и с биографията на починалата. Действието на романа се развива както на съветска земя (която после става руска), така и в две измислени държави, но с ясни препратки към реално съществуващи – Монтегаско и Хандия.

Още може да се каже за заплитането и преплитането на сюжетните линии в романа, но в него има нещо много по-важно. Всъщност Людмила Петрушевска прави панорама на късносъветското и постсъветското общество в неговите „нисши“ и „висши“ слоеве. Една безжалостна дисекция на стремежа към издигане в йерархията, към обогатяване, към получаване на работа в чужбина. В романа не са пропуснати и пораженията върху човешката личност – психологически и морални, готовността да извършиш от дребна подлост до голяма мерзост, да се решиш дори на престъпление за пари или само от тотално безразличие към съдбата на друго човешко същество. „Сенчестите страни на живота“, времената на корупция и подкупи, на милиционери и кагебисти, на мутри и обикновени мошеници, на бивши соцдругари, извършващи далавери за милиони – всичко това тук е представено с безпощадна категоричност, ирония, а където е необходимо и с крайна язвителност. Абсурдна е тази реалност, но всъщност това е той, техният живот. Езикът не спестява нищо, не завоалира, не скрива – сгъстен, на места просто регистриращ, привидно хладен. В този отвратителен „паноптикум“ на сбъркани от системата хора, семейства, поколения сякаш няма за кого да ни е жал. Дори и за изоставената бременна студентка, въпреки че тя със сигурност е „жертва“ на въпросната система. И въпреки всичко в романа на Петрушевска, някъде под пластовете на отвратителното, под пластовете безчувствие и липса на каквато и да е милост към другия, там някъде има, макар и спотаена, обич. Някаква вяра, че човешкото в неговата същина, в неговия „родилен“ стадий може и трябва да бъде обичано.

„Откраднаха ни. История на едно престъпление“ демонстрира по категоричен начин таланта на писателката, способността ѝ да вижда цялата картина. Затова и романът е наистина панорамен образ на цяло едно общество в две различни, но и приличащи си времена – съветското и постсъветското, които имат своите едни и същи „герои“.