Култура / Брой 4 (2987), Април 2022

Лазар Николов е автор, който заслужава много повече внимание, не само за това, че има 100-годишнина

Именитият ни композитор, под знака на чиято 100-годишнина предстоят редица прояви, има много лица. Като автор на любимата ни в детството „Мила моя мамо“, през камерните и оркестровите творби до мащабната опера-оратория „Прикованият Прометей“, от филмовите и театрални музики до преработките за оркестър; като съвестен преподавател и ментор; като председател на Съюза на българските композитори; като автор на спомени и събеседник в интервюта. Началото на честванията беше парадоксално огледално – два оперни театъра направиха едновременно на 2 март премиери в София и Пловдив на операта „Чичовци“, останала без сценична реализация близо петдесет години след написването си. (Самият автор отбелязва в записките си, че операта никога не го е привличала като жанр.) Така се разкрива още един крайно любопитен и неизвестен щрих от неговата мощна творческа натура, която тихо като гласа му и ненатрапчиво като слабата му фигура извървя пътя от набеждаването в „авангардизъм“ и остракизма до десетките концерти зад граница. Успях да видя и двата спектакъла и останах поразен – преди всичко от музикалната тъкан и необичайното единство на архаичния Вазов текст и модерния музикален език на Николов, от отличното съхраняване на психологическите портрети на милите ни родни „бърборковци“ (такова бе находчивото заглавие на английски на софийската постановка), поставени същевременно в два различни съвременни контекста от постановчиците, и преди всичко от забележителната по качеството си работа, извършена от певците, хоровете и диригентите с този изключително труден музикален материал – хвала и на двата екипа за куража и резултатите!

Едновременната премиера в „Източна Румелия и България“ като че ни върна в нашенската битност и крамолите на ХIX век и въпреки неоспоримата нужда от повече прочити на такива български произведения и автори, съвпадението не се приема еднозначно. Ето предварителното мнение на проф. д-р Георги Арнаудов: „У нас държавните културни институти се сещат за българското композиторско творчество най-вече по повод на трицифрени юбилеи на авторите. Така бе преди няколко години с Панчо Владигеров, така е и с Лазар Николов. Казвайки това, аз естествено използвам похвата на хиперболата. Правя това съвсем умишлено, за да осъществя някакъв „натиск“ върху не много добре работещата система на музикалния живот. Заради, нека я нарека, „забравата“, която цари около българското композиторско творчество. Поводът е двойната, като че ли бореща се за „вписване“ в Книгата на Гинес премиера на „Чичовци“ от Лазар Николов. Доколкото виждам, засега това май остава единственото служебно „мероприятие“ във връзка с честванията. Покрай цялата полемика в социалните мрежи, посветена на съвпадението на премиерите в Пловдив и София, аз все повече си мисля доколко това съвпадение няма връзка и с широко празнувания наскоро Вазов юбилей, и с необходимостта от гръмка национална тематика, за да бъдат оправдани бюджети и инициативи. И се сещам за „Прикованият Прометей“ на Лазар Николов. Един шедьовър на съвременната музика, който остава забравен и неизпълняван дори и в рамките на 100-годишнината от рождението на композитора. Иконична творба. Знакова творба не само в контекста на българската, но и на цялата съвременна музика от втората половина на ХХ век! Да се надяваме да го видим поставен отново на сцена! Лазар Николов е автор, който заслужава много повече внимание, не само за това, че има 100-годишнина“.

Подробните сравнения и разборът на двете постановки ще са предмет на други писания. По-долу представям няколко свидетелства от близки до Лазар Николов музиканти, както и предговора към непубликуван още негов ръкопис.

Проф. д-р Даниела Дикова: „Изпълнител съм на камерната музика на Лазар от студентските си години. С Александър Илчев направихме премиерни изпълнения на Соната за цигулка и пиано №2 и на Трио за пиано, цигулка и виола и участвахме в процеса на създаването им. Незабравимо е как разчиташ ръкописните точици в гроздове на някоя част и очакваш написването на останалите части. Първоначалният момент на стъписване от ритмическите трудности и своеобразния хармоничен език отстъпват място на клавирното удобство на музиката и приказния, дълбок свят, който тя изразява. Многократно съм изпълнявала музиката на Лазар с Джефри Дийн, с трио „Арденца“, с фамилия Илчеви – человите и цигулкови сонати, флейтовото и цигулковото концертино. Участвах в изпълнението на Симфония №2 с две пиана с Роксана Богданова и на Концертино за виолончело с Пловдивската филхармония под палката на Георги Димитров, които записахме и на компактдиск. За мен музиката на Лазар Николов е близка до тази на Моцарт – нищо не можеш да махнеш или да добавиш! Винаги, когато упражнявам или изпълнявам на сцена тази музика, усещането е, както когато стоя пред икона! Обожавам изпълнителските усещания в края на последните части на късните му камерни произведения – притихването и безконечното свършване... За 100-годишния му юбилей фондация „Арденца“ ще подготви и издаде клавирните му триа, а обявихме и конкурс за написване на клавирно трио Intermezzo per Lazar“.

Цветана Иванова: „Музиката на Лазар Николов е остров на милосърдието, оазис на истината, пътеводна звезда, за мен от десетилетия е неизменно така... Ако денят на чистото огледало би имал иманентен звук, то вътрешният звук на тази музика е такъв. Този, който чуваме, е само негов носител“.

Елиана Захариева: „Около пет години преди кончината си чичо ми Лазар Николов донесе у нас един добре опакован пакет и ми го даде с молбата да го съхранявам, да не го чета и да го отворя след петнайсет години. Така и направих. През 2020 г. отворих пакета и прочетох написанoто от него – ръкопис в пет тетрадки. За мен текстът освен интересен с фактологията си, разбира се, през субективния поглед е и дълбоко емоционален. Предоставила съм го на трима музиканти, които в последните години от живота на Лазар Николов бяха неотлъчно до него – Драгомир Йосифов, проф. Юлиан Куюмджиев и проф. Ангелина Петрова. Последните двама работят върху издаването на материалите в близките месеци. Ако е готова, книгата ще бъде представена през юни на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“. Тук специално за списание „Култура“ бял свят вижда първата страница от ръкописа без никаква редакция“.

Лазар Николов

РАЗКАЗ ЗА ПРЕЖИВЯНОТО

Предварителни думи

От дълго време не ме оставя на мира мисълта да напиша нещо с автобиографичен характер. Да дам сведения за моя живот и личните си преживелици. Тези мои описания обаче не ще бъдат никакво литературно дело. Те не ще бъдат предварително обработвани, а направо записвани. Части или откъси от части някога евентуално могат да бъдат публикувани. (Но аз вярвам, че не ще се дойде до това.) Тези части, които не желая никога и в никакъв случай да се публикуват, ще отбележа специално. Що се отнася до частите, които бих се съгласил евентуално някога да бъдат използвани за публикуване, желая да заявя, че притежавам не много добра, а безпогрешна памет, че съм добросъвестен и ще се постарая да бъда безпристрастен в предаването на фактите. Като имате предвид току-що казаното, всячески настоявам, когато между моите и тези на друг автор описания на едни и същи факти се появят несъответствия или други противоречия, моите да се приемат за напълно достоверни. Обръщам особено внимание на вярното и точно осведомяване, защото ми се е случвало да чувам от устата на хора описания на случки или факти малко или повече различно предадени, отколкото в действителност са били. (Става дума за такива, на които съм бил свидетел или дори пряк участник.) Защо се получава така, обясненията са най-различни.

Има хора, които, без да претендират за изключителност на дарованията си, водят дневници, описват спомените си, родословното си дърво и прочее. С някаква подобна цел и аз започвам сега моите описания.

Проф. Лазар Николов (1922–2005) завършва Музикалната академия с пиано (1946 г.) и композиция при проф. Д. Ненов и проф. П. Владигеров (1947 г.). Преподава камерна музика в Софийското музикално училище (1957 г.) и четене на партитури в Българската държавна консерватория (от 1961 г.). Професор от 1980 г. В периода 1992–99 г. е председател на Съюза на българските композитори. Автор е на две опери, шест симфонии, три концерта, симфонии за 13-струнни и други произведения за симфоничен, камерен и струнен оркестър, 25 сонати за различни инструменти, 3-струнни квартети, 14 Метаморфози и други камерни творби, обработки за оркестър, хорови песни, музика към повече от 30 филма и театрални постановки. Заедно с К. Илиев той е сред пионерите на българския музикален авангард. Първото произведение, което поставя началото на пътя му в новата музика на европейския ХХ век, е Концерт за струнен оркестър (1949). Негови произведения са изпълнявани в много европейски страни, САЩ, Русия.