Култура / Брой 5 (2988), Май 2022

Геополитическият анализатор Джордж Фридман пред сп. „Експрес“

Какви основни уроци можем да извлечем от агресията срещу Украйна?

Първото е, че Русия бе силно надценена като световна сила. Знаехме, че икономиката ѝ далеч отстъпва на Южна Корея и дори Бразилия, но я смятахме за голяма военна сила. Вече сме наясно, че модернизацията на нейната армия е претърпяла частичен провал, защото е била зле планирана и още по-зле извършена. Не съм в състояние да оценя нито смелостта, нито качествата на руския войник на терен, но едно е сигурно: руското военно командване е некадърно.

Чрез избора си да започне битка на три фронта (на север, на изток и на юг в Украйна), руският генерален щаб произведе логистичен кошмар. Генералите не само, че не бяха способни да комплектуват и изхранят тези три армии, но и самите войскови съединения не взаимодействаха помежду си. Освен това руската армия така и не определи основната си цел. Киев? Ако беше така, би трябвало целият натиск да е съсредоточен върху украинската столица. Явно целта не е Киев. Няма ясно поставени отделни цели. Руснаците смятаха, че техният противник бързо ще капитулира поради страха, който те му вдъхват. Във време на война е винаги опасно да се залъгваш по подобен начин.

А какъв е моралът на армиите?

Този на украинците изненада цял свят. Те са толкова мотивирани, че не е нужно да им се държат допълнителни речи, за да се повдигне духа им. Не знам как може да се прецени мотивацията на руснаците. В една добре организирана армия дисциплината е задължителна. В руската армия има очевиден комуникационен проблем между офицерите, сержантите и войниците, които водят битката на терен. В една армия е от значение офицерите да имат ясни идеи, за да нямат войниците ни най-малко съмнение каква е точно задачата, която трябва да изпълнят.

Запознавайки се с тактическите планове на своето командване, руските войници вероятно са изгубили доверието си в тях. Първото основно правило в един конфликт е войниците да избягват сраженията в градовете. В градска среда защитникът има солидно предимство: той контролира всички улици, всички покриви, всички прозорци. Превземането на един град е същински кошмар. Ето защо американската армия винаги е избягвала да влиза в големите градове. В Париж през 1944 г. е имало сериозен натиск върху армията, за да се реши тя да влезе във френската столица. Като цяло, столиците и големите градове са последните места, към които се стреми една армия, а не първите.

Тогава ще изгуби ли Русия войната в Украйна?

Полските разузнавателни служби ми съобщиха, че руснаците вече са ангажирали 80% от своите сили в битката. Сега са принудени да прибягват до сирийски подкрепления… Генералният щаб не е предвидил дори система за ротация на армейските части, така че уморените в сраженията войници да могат да си отдъхнат в тила. Снабдяването с провизии също става на случаен принцип. А зимата в Украйна приключи късно. С оглед на сегашната ситуация трудно бихме могли да си представим благоприятен изход за Русия. Освен ако Кремъл не разполага с резервни ресурси, за които ние не подозираме. Или Путин не реши да издигне конфликта на ядрено равнище.

Когато човек ви слуша, направо изтръпва!

Тъкмо затова Путин разигра тази карта! Той иска да изплаши западното обществено мнение. Но не се безпокойте, няма да има ядрен конфликт. Ето как се стигна до тази хипотеза: Путин свиква генералите си и ги пита с какви възможности разполага. Те му отговарят: „Първата е да се изтеглим“. Нещо немислимо за Путин. Тогава генералите добавят: „Разбира се, винаги можем да използваме ядреното оръжие“. С което искат да му покажат, че няма друг сценарий, чрез който той може да се измъкне от този капан. Така след тези заседания в главата му засяда думата „ядрено оръжие“. Проблемът му е, че не може да го използва: военните няма да го оставят да го направи.

Знаете ли защо досега не е имало ядрен конфликт? Защото това е единственият вид война, в която онзи, който използва това оръжие, е сигурен, че ще изгуби живота си и ще избие близките си, децата си и внуците си, които обича. В другите видове война онези, които първи започват, изпращат семействата си на сигурно място. А тук това е невъзможно, защото всяка руска ядрена инициатива неминуемо ще повлече американския отговор. Ядрената война е единствената форма на война, в която агресорът е 100% уязвим. Дори да допуснем, че тази ненормална идея витае в главата на Путин и той реши да я превърне в действителност, винаги някой от върховното командване ще му заяви: „Искате да кажете, че ще трябва да убия децата и внуците си!“. По някакъв странен начин любовта към ближния е онова, което възпира ядрената война.

И ако допуснем, че всичко това все пак се случи, как ще действат Съединените щати?

Ако узнаем, че подобна възможност наистина се обмисля от Русия, ще вземем изпреварващи мерки. Ще действаме много бързо, в този случай най-добре се действа, ако се действа рано! Но пред руснаците стои допълнителен проблем: каква цел да изберат? В Украйна няма толкова очевидна цел – еквивалент на Пентагона във Вашингтон – където се намира американският генерален щаб. В Украйна няма Schwerpunkt, тоест основна цел. Ето проблем пред руснаците: напредват, но накъде? Според мен се въртят в кръг, чудейки се какво да превземат. Още повече че се сблъскват с децентрализирана „гериля“ без единно командване. При все това то пак е по-добре организирано, отколкото са си представяли руските генерали. И тъй, къде да атакуват? Няма отговор. Тогава руснаците се заеха с цивилното население, започнаха масови изтребления. И тук изниква друг проблем: така вместо да потушат съпротивата, те я засилват.

Американската позиция според мнозина е също разнопосочна. Съединените щати създават усещането за дистанцираност…

Това, което САЩ и НАТО правят заедно, е да продължат да въоръжават украинската съпротива, която – повтарям – е изключително мотивирана. Американците разполагат и с оръжие, чиято мощ все още е недооценена: колосалните икономически санкции. Благодарение на сътрудничеството с ЕС натискът върху Русия е огромен.

Поведението на Съединените щати е рационално. Те съзнават, че участието във война срещу Русия, на самата руска граница, би било лудост. А и логистиката е недостатъчна. Русия би имала предимството на терен, докато американската армия ще има проблем с отдалечеността си. Много по-лесно е да се доставя помощ на украинците, които имат чудесна пехота, да им се дава всичко, което им е необходимо.

Някои твърдят, че Украйна е минималната цел на Путин. Според тях планът му е далеч по-амбициозен: той иска да предефинира световния ред, обединявайки около себе си страни, които мразят Запада, като се започне с Китай.

Интересно разсъждение… което не отчита определени детайли. Китай е вече наясно, че Русия не е в състояние да превземе Украйна. Затова Пекин дискретно разговаря с Вашингтон, макар публично да заявява онова, което руснаците искат да чуят. Нека не забравяме, че китайската икономика зависи от американската икономика по отношение на износа си.

Нещо повече, Китай е слаб като военна сила. Мисли да нахлуе в Тайван, но по-скоро на думи. Китайският флот е силно редуциран, а Тайван е на около 180 км от китайското крайбрежие. Освен това Китай не е военноморска сила. Не е водил битка по море от 1895 г., от времето на китайско-японската война, която Китай губи. Китайската народноосвободителна армия е сухоземна сила, чиято цел е да удържа реда в страната (например срещу бунт на уйгурите).

Ето защо съюзът между Китай и Русия не променя нищо, особено след като Русия губи войната в Украйна. Китай няма видимо да изостави Русия и ще продължи да прави изявления в подкрепа към Москва. Но Китай се бои от евентуални американски икономически санкции, които биха могли да го дестабилизират на национално ниво. Войната в Украйна е удобен повод и да се сложи край на американско-китайския конфликт, защото между двете страни има нещо, на което те особено държат: бизнесът.

Превод от френски Тони Николов