Култура / Брой 5 (2988), Май 2022

Изложба на Никола Танев в Националния политехнически музей, 18 март–7 май 2022 г. Екип: Васил Макаринов, Мадлен Янева и Владислава Нинова

Изложбата на Никола Танев „Щрихи от мини „Перник“ е съставена от осем художествени произведения. Всички те са от 1947 г. и са от фонда на Националния политехнически музей. Откупени са от съпругата на художника Миша Танева през 1976 г. и се показват за пръв път пред широката публика.

Никола Танев е може би сред най-популярните и най-харесваните български художници от първата половина на ХХ век, познат най-вече като майстор на камерния пейзаж, пресъздал по неповторим начин в платната си домашния уют, вглъбената тишина и съзерцателната интимност на карловските дворове. Картините му са пропити от някаква особена смесица от носталгични интонации, както и с възторг през природата, чиито цветови и светлинни ефекти авторът интерпретира в разнообразни пленеристични и импресионистични стилови похвати.

След 9 септември 1944 г. той попада в затвора, където прекарва около шест месеца. Съдбата го отвежда в държавното предприятие „Каменовъглени мини „Перник“, основано още през 1891 г., където създава серия произведения, разполагащи се в диапазона от беглата скица до по-цялостно изградения самостоятелен опус.

Независимо от обстоятелството, че сюжетите са натрапени на автора до голяма степен по силата на политическите обстоятелства и са почти форсирано предписани от идеологическите императиви на времето, което става свидетел на проникването и на началното укрепване на догмите на социалистическия реализъм, големият художник (а това е пример поначало за немалко подобни случаи в историята) намира свой начин да създаде стойностни творби. Впрочем по всяка вероятност в случая си казва думата и предшестващият му опит в третирането на различни индустриални и технологични сюжети. Още през 1919 г. той рисува картината си „Трамвайно депо“. Трудно е да се каже дали е бил инспириран от някои платна на своя кумир Клод Моне от рода например на „Гара „Сен Лазар“, но така или иначе, както изборът, така и общата трактовка свидетелстват, че темата не му е никак чужда.

Сам Танев разказва на страниците на списание „Сердика“ (бр. 5–6 от 1947 г.) за своите впечатления от машинарията, бита и атмосферата в мините. Художникът очевидно се опитва да намери солидни и най-важното автентични легитимационни мотиви и основания, за да изпълни с чест и достойнство, отвъд текущата конюнктура, поставените му задачи. В творби като „Брикетна фабрика“, „Поправка на багера“, „В локомотивното депо“, „Неделна почивка“ са отразени както индустриалните обекти, така и характерни епизоди от всекидневието на работниците.

Произведенията са рисувани с акварел, туш/перо, креда. Прозаичните на пръв поглед мотиви са третирани с артистизъм и свобода на рисунката и полагането на тоналните петна. Танев съумява да съхрани свежестта на първоначалните впечатления, които той пресъздава с импровизационна и жива рисунка, придаваща очарование на визуалния образ и сякаш донякъде „откъсваща“ го от прозата на деня. Тези качества и характеристики на изображенията се съчетават със стремеж да се изгради обща тоналност (най-често с понижена, донякъде приглушена ахроматична колоритна характеристика), съчетана с определена грижа към композиционна цялостност.

Изложбата се допълва от инструменти и атрибути на миньорския труд, предоставени от Регионалния исторически музей в Перник, както и от много интересен документален и снимков материал.