Култура / Брой 5 (2988), Май 2022

Разговор с ливанския музикант Радуан Гази Мумнех за авангардния му проект Jerusalem In My Heart, арабската поезия и конфликтите в Близкия изток

Относно живеещия в Монреал ливански музикант Радуан Гази Мумнех и проекта му Jerusalem In My Heart можем да разказваме много. Два пъти го и гледахме в София (през 2015 и 2016 г.), като първият път беше инфарктен – два дни преди концерта му в Чешкия център, организиран от „Аларма Пънк Джаз“ и филмовия фестивал MENAR, стана атентатът в парижката зала „Батаклан“ и повярвайте, моментът беше изключително тежък за провеждането на концерт с арабска авангардна музика. Дори имахме хора на вратата, които да следят за дясноекстремистки и расистки провокации. Освен това никоя медия не го отрази. За втори път Радуан и визуалният артист, с когото работеше тогава (Шарл-Андре Кодер), бяха в София година по-късно, за осмия рожден ден на „Аларма“, заедно с македонците Bernays Propaganda и класиците на импропънка The Ex. Сега, след още шест години, Jerusalem In My Heart за първи път идват за голям концерт като основни артисти – на 29 май в *Mixtape 5*, заедно с канадската цигуларка Джесика Мос, като от българска страна ще участва краутпоп дуото OOHS! (ливанската връзка на софийската независима музика).

Сценичният пърформанс на Jerusalem In My Heart e смесица от ембиънт, нойз, дроун, документални звуци, инди рок, арабски традиционни и поп форми, текстове, повлияни от световната ситуация днес (преводите им на английски ще намерите на уебсайта на лейбъла на Радуан Constellation Records), и аудиовизуални лентови колажи, които въвличат слушателя зрител в триизмерно изживяване, от което няма как човек да си тръгне равнодушен. А в студийните записи на проекта можем да чуем и редица знакови имена от съвременната канадска и американска независима сцена като Алекси Пери, Моор Мадър, Закари Франсис Кондън (Beirut), Тим Хекър и др. Радуан може да бъде чут да пее или да свири на традиционния струнен инструмент бузук и в групи като Suuns или в музиката на Стефан Христоф (композитор, пианист и активист от Квебек с български и македонски корени, свързан и с платформата „Синема Политика“). Концертът на Jerusalem In My Heart в края на месеца е една от малкото възможности да се чуе съвременна авангардна музика (и не само музика) на арабски език в София.

Радуан, нека да започнем с метода ви на конструиране на концертите на Jerusalem In My Heart, който е доста специфичен.

За мен Jerusalem In My Heart не е толкова музикална група, колкото арт инсталация, защото тук са включени много повече аспекти. Разбира се, музиката е позната на по-широк кръг хора, защото е издадена на всякакви носители (плочи, на дискове и т.н.) от нашата звукозаписна компания, но едновременно с това за концертите на живо я свиря само аз, а моят сценичен партньор идва от света на киното. С него създаваме един вид среда, в която публиката да влезе. Работим с фрагменти от филмови ленти, не използваме дигитални видеозаписи. И този ръчно изработен от нас филм се прожектира едновременно от няколко ъгъла. Фрагментите са наистина много – стотици 35-милиметрови частици, които включваме в цялото, и така публиката получава наистина необикновено изживяване. Към това добавяме текстовете, които изпявам на арабски, следвайки традиционни за арабската музика композиционни рамки, но в съвременен контекст, с възможностите на електронната музика.

Да кажем няколко думи за текстовете ви. Тук бих направил косвена връзка с творчеството на двама съвременни ливански автори – със заглавията на инструменталните пиеси на Раби абу Халил, които много често са сатирично-политически и съвсем целенасочено коментират днешния свят, и с романите на Рауи Хадж, два от които бяха преведени и у нас през последните години…

Наистина съм трогнат от това, че ме включвате в едно изречение с Раби абу Халил и Рауи Хадж. Чел съм и трите романа на Рауи Хадж и вторият от тях, „Хлебарка“[1], е сред любимите ми –наистина чудесна книга. Но що се отнася до това, което вдъхновява моите текстове, то е може би самият език… Арабският е един от масово разпространените и големи езици, но връзката между толкова различните сегменти и фасети, от които се състои, сякаш си остава силната поетична традиция. Това за мен беше по-скоро пречка, защото не се смятам за толкова добър текстописец на арабски. Плахо подхождам, като наистина се старая да предам в песни на арабски това, което ме вълнува в съвременния свят. Политическият аспект в тези песни е важен за мен – те са размисъл върху глобалната политическа ситуация, в която живеем всеки ден, за сложните връзки между Запада и Изтока и съвременните измерения на проблемите на Близкия Изток... Едновременно с това се опитвам да говоря за тези неща по колкото се може по-поетичен начин, без да имам претенцията да съм поет или писател – просто обичам предизвикателството да го правя. Съпругата ми е поетеса и писателка[2] и мога да наблюдавам от първо лице разликата между истинската поезия и моите текстове. Много хора днес боравят с термина „поезия“ прекалено свободно. Аз просто се опитвам да съм на ниво, без да съм поет.

Близкият изток и лицемерието на Запада. Това също е тема в песните ви. Имаше една ваша песен, макар текстът ѝ да е по-абстрактен, в която се пееше „Ако лицемерът умре, ако, ако, ако, ако…“.

За мен проблемите на Близкия изток не са изолирани един от друг, те са свързани помежду си – днес и в предишни исторически периоди, всичко е следствие от различни политики, различни регулации на отношенията – след Втората световна война, дори след Първата. Мигрантските кризи през ХХI в. не са се случили през последните години вследствие на последните конфликти. Имам една песен във втория албум, Ah Ya Mal El Sham, която е „игра на думи“ с една класическа песен от традиционния репертоар на повече от 500 години, в която се пее колко богата (в културен и духовен план, не във финансов) е Сирия. Аз обаче усуквам думите така, че говоря буквално за „парите на Сирия“, поставяйки въпроса кой има финансовата изгода толкова много хора да страдат днес. Кризата в Сирия стана по-видима на Запад със снимките на загинали хора и удавили се деца, нестигнали до Европа, но корените ѝ са в много по-стари проблеми, за които няма как да има решение „отвътре“, защото решението не би донесло парични постъпления, тоест то не представлява интерес за политиците. А като добавим и всички външни, „лешоядски“ интереси, които са намесени – на други арабски страни, на Русия, дори на Европа, ние виждаме една изключително тъжна и трудно разрешима хуманитарна криза.

Арабският език не е по-малък от английския, френския, испанския и други езици. Ситуацията обаче е специфична – много често проекти като вашия, които носят толкова много арабски дух, възникват на Запад.

Да, става дума за огромно количество хора по света, за които арабският е роден език, но нека не забравяме, че много често те са потиснати хора. Много арабски страни са управлявани от изключително корумпирани правителства, които задушават културата, практически я убиват. Едновременно с това, а и като резултат, много хора на Запад гледат на арабската култура като на нещо древно, което няма много връзка с модерните времена, и това е изключително тъжно. Когато става дума за арабски учени, хората се сещат по-скоро за древността, а не за наши дни. Същото е и с арабското независимо кино – има го, но се създава основно на Запад, отново заради политическата ситуация в съответната страна.

Когато излизате на сцената като участник в друг проект, слушали сме такива няколко, доколко това е Радуан Гази Мумнех и доколко – Jerusalem In My Heart? Например, когато пеете със Suuns, които също гледахме в София преди няколко години.

Със Suuns сме наистина много близки приятели, така че съвместните ни записи се получиха съвсем органично. Тяхната музика и моята са изключително различни, но от срещата ни се роди нещо напълно естествено, защото сме част от една сцена. Jerusalem In My Heart е основният ми проект, в който влагам по-голямата част от времето и енергията си. И всеки път, когато ме чуете в друг контекст, с други хора, пак се дочува и почеркът на Jerusalem In My Heart. Работейки в свое собствено звукозаписно студио, всекидневно се срещам с музиканти от независимата сцена в Монреал – и англоезични, и френскоезични, и други. Мога да кажа, че сме една общност, в крайна сметка.