Култура / Брой 5 (2988), Май 2022

Режисьорът Кирил Серебренников, един от най-известните руски творци и критик на властта, от месец пребивава в Берлин, след като внезапно бе отменена забраната му да напуска Русия. Серебренников, който управляваше „Гогол център“ в Москва, бе арестуван през лятото на 2017 г. и поставен под домашен арест. Прокуратурата настояваше за лишаването му от свобода по обвинения за злоупотреба с държавни средства. В продължение на години Серебренников правеше своите постановки от жилището си, през Zoom. През 2020 г. той получи тригодишна условна присъда, глоба от 800 000 рубли (над 10 000 долара по тогавашния курс), както и забрана да напуска Русия. През януари в Талия Театер в Хамбург беше премиерата на постановката му „Черният монах“ по разказа на А. П. Чехов. Настоящият разговор с него се провежда в Дойчес Театер в Берлин.

Новинарските агенции току-що съобщиха, че вашата постановка „Черният монах“ ще открие фестивала в Авиньон през юли. Следователно не сте засегнат от бойкота на руските артисти.

Разбирам защо се води дискусия около бойкота на руските артисти и руската култура. Аз обаче разговарям в социалните мрежи с много украинци и те не говорят непременно за бойкот, а по-скоро за пауза. Всъщност не е възможно да се бойкотира цяла една култура, да се изключи тя. Не може да се забрани музиката, не може да се забрани на хората да мислят, да пеят песни или да се изразяват на майчиния си език. А когато става дума за изключване, то би трябвало да e според това кой какво прави, кой как действа, дали подкрепя войната, а не според това от коя националност е.

Защо дойдохте в Германия?

Защото имам договори не само в Германия, където работя по проекти в Дойчес Театер в Берлин и Талия Театер в Хамбург. В Париж и Амстердам ще поставям опери.

Радвате ли се, че сте тук?

Аз обичам Берлин, тук се почувствах като у дома си. Ала за мен всичко, което се случва в Русия и Украйна, е трагична история. Много мои колеги и приятели се опитват да напуснат или вече са напуснали, други са изпаднали в дълбока депресия заради войната. Аз съм привилегирован да имам работа тук, в Европа. Мнозина пътуват към нищото. Сега по улиците в Берлин често чувам руска реч. Не само украинци, но и руснаци напускат страната си заради войната.

Как този „изход“ ще промени Русия?

Тази война, която нито аз, нито моите приятели вярвахме, че е възможна, ще донесе разруха за всички нас. Тя разрушава съдбите ни, нашия живот – макар да е несравнимо с това, което се случва на украинците, където се разрушават градове и се убиват хора. Украинците ще възстановят своята страна, те ще са единни като нация. И целият свят им помага. А руснаците ги очаква ужас и болка, когато осъзнаят измеренията на случилото се. Аз съм роден по времето на Съветския съюз и съм израснал с лозунга за мирен свят. С „никога повече“… Всички непрекъснато повтаряха, че никога повече не бива да има война. Моите родители, моите учители. Аз изобщо не мога да разбера как в XXI в. може да се започне война. Майка ми е украинка, баща ми е евреин, затова приемам лично това, което се случва в Украйна. За мен като артист, като будист е ужасно да си помисля, че мога да убия други хора. Просто не трябва да се започва война и за мен е трагедия, че Русия започна тази война.

Говорите за война. В Русия тази дума е забранена, заплашва ви наказание. Не искате ли да се върнете в Москва?

Първото, което умира в една война, е истината. Затова трябва да се ориентираш по онова, което сам чувстваш. Разбира се, това е война, престъпна, ужасна война. А Москва… не искам да кажа, че няма никога да се върна. Животът трудно може да се предскаже. Аз вече от дълго време живея ден за ден. А днес е съвършено невъзможно да правиш дългосрочни планове.

Звучите така, сякаш сте за неопределено време тук.

Вижте, аз нямам никаква работа в Русия, никакви договори. Съзнателно направиха така, че да не мога да работя в Русия. Аз целенасочено бях изгонен от Русия.

Искате да кажете, че се спекулира, че сте напуснали страната?

Не зная какви планове са имали за мен. Очевидно не са били добри. За мен моята работа е моят дом. Аз съм там, където имам работа, тя е смисълът на живота ми. Да разсъждаваш върху това кой кого мрази или обича, това само отнема силите на човек.

Каква е съдбата на семейството ви в Русия?

Баща ми живее в Ростов на Дон. Той е почти на 90, обаждам му се два пъти на ден. Тревожа се за него, защото Ростов на Дон не е далече от фронта.

Как беше в Москва през последните дни, усещаше ли се войната?

Преживях го като когнитивен дисонанс. Войната започва, ала животът продължава. Хората седят в ресторантите. Някои излизаха на улицата с антивоенни плакати, ала за всеки един идваха десетима, облечени в черно с шлемове и палки, които да го арестуват. Наистина изглежда така, сякаш мнозинството руснаци подкрепят това, което се случва в Украйна. Те вярват, че Украйна трябва да бъде „денацифицирана“ или че „не съществува такава страна“. И всичко друго, което се казва по телевизията.

Следователно те вярват в наратива на правителството?

Не бих определил това с хубавата дума „наратив“, която ние понякога използваме в театъра. Това е агресивна и престъпна пропаганда.

Как може да свърши тази война?

Аз съм твърде песимистично настроен. Една война лесно се започва, ала трудно се приключва. И дори ако въоръженият конфликт е прекратен, войната продължава още дълго. Руснаците и всички други хора ще имат необходимост да прогонят тази война от сърцата си. Това добре се разбира в Германия. Ала за германците някога е било по-лесно, защото са изгубили войната. Имало е шок, кошмара на поражението, когато е трябвало със собствените си ръце да погребват жертвите от Аушвиц. Въпреки това германците са се нуждаели от петдесет години. В Русия обаче краят на този въоръжен конфликт ще бъде представен като победа, въпреки че победа във войната по мое мнение изобщо не може да има. Питам се как след това ще съществува Европа, как ще съществува културата? Дали светът ще се състои от бойкоти, от забрани, от нови берлински стени? Все така ли ще се живее със страх и омраза?

Абсурдно е, че страната, която някога е завършила войната или е помогнала тя да бъде завършена, започна нова война.

За мен точно това е най-ужасната трагедия. Също и лична трагедия. И не зная как ще продължа да живея с това.

Как това ще се отрази на вашето изкуство?

Тази война ще окаже влияние върху целия ми живот, върху живота на всички нас. В момента имам възможността да работя тук, но както върви, не зная къде ще живея. Ала що се отнася до изкуството, зная точно за какво ще говоря. Ще напомням на хората, че не трябва хора да убиват хора. Русия винаги е била в руската литература, където унижените и оскърбените са уважавани и ценени. Дори и престъпниците намират съчувствие там, например в „Престъпление и наказание“. Ала сега тази страна се намира в пиеса от Шекспир.

В коя пиеса?

В най-кървавата.

Чрез вашата работа в продължение на тридесет години вие вписвахте руската култура в един европейски контекст, осмисляхте руската история. Остава ли в миналото всичко това?

Аз много обичам Русия. Русия на културата, на науката, на философите, Русия, която е в обмен с европейската култура. Русия, която гради, а не унищожава. Русия, която е приятелска. Аз твърдо вярвам, че Русия е способна на това. Ще поддържам идеята за тази Русия.

Превод от немски Людмила Димова