Култура / Брой 5 (2988), Май 2022

Рашизмът е нетърпимост. Към чуждото мнение, към чуждата култура. Той е презрение към общочовешките ценности под претекст за „особения“ руски път

Думата „рашизъм“ и нейното определение ги няма все още в речниците, но в бъдеще непременно ще се появят. Рашизмът е война. Престъпления срещу човечността. Опит за унищожаване на съседна държава. Милиони човешки трагедии и десетки хиляди съсипани животи – на войници, мирни граждани, жени, деца и старци. Руините на сражаващия се с последни сили Мариупол. Бомбардираните родилен дом, театър, училище по изкуствата... 19-годишните наборници, превърнати по волята на Владимир Путин в „ихтамнет“[1]. Почти четири милиона украински бежанци, втурнали се към Европа.

Рашизмът е всепоглъщаща лъжа. Изречена от устата на външния министър Сергей Лавров: „Планираме ли да нападнем други страни? Не планираме да нападаме други страни. Ние и Украйна не сме нападнали...“ Лъжа, за да оправдаеш престъплението.

Рашизмът е катастрофа на политическата система. Цинично зануляване на Конституцията, демонстративно погазване на човешките права. Липса на свободни избори. Неправомерни закони. Джобен парламент, превърнат в придатък на диктатурата за одобряване на спусканите от президентската администрация указания. Системни „арести“ и прогонване от страната на опозиционери, активисти и независими журналисти. Разпасани спецслужби и откъснал се от гражданите диктатор, заобиколен от опричниците си. Пълен разрив на „елита“ с народа, на „върховете“ с „низините“ посредством тъпата и нагла пропаганда от всяка телевизионна бухалка.

Рашизмът е смърт на икономиката. Изключване на страната от световната икономическа и финансова система. Дългогодишна корупция на путинското обкръжение. Връщане на дефицита на лекарства, дрехи, битова техника. Спиране на предприятията. Безработица. Превръщане на рублата в хартийка.

Рашизмът е възпроизводство на страха и омразата, призив за гражданска война. Насъскване на „свои“ срещу „чужди“. Разделяне на обществото на „национални предатели“, осмелили се да имат собствено мнение, и национални патриоти, осмелили се да приемат мнението на началството. Призив на президента за справяне с първите и баламосване на вторите.

Рашизмът е театър на абсурда, в който натрупалото милиарди обкръжение на диктатора, сковано от страх, се тълпи до последно около него, преди да направи групов скок в небитието.

Рашизмът е нетърпимост. Към чуждото мнение, към чуждата култура. Той е презрение към общочовешките ценности под претекст за „особения“ руски път. И шпиономания. Разкъсване на научните и културните връзки с останалите страни. Обсебеност от козните на Запада, който уж спи, а гледа как да унищожи Русия.

Рашизмът е пренаписване на историята в унисон с идеите на диктатора. Училищни учебници, в които на украинците е отказано правото на собствена държава, а Русия е обкръжена от врагове.

Рашизъм е безсмислената тълпа на стадион „Лужники“, приветстваща лидера си с викове и подсвирквания. Рашизъм е, когато хората престанат да бъдат граждани и се отучат да мислят, а доносничеството се превръща в начин на живот и средство за печалба.

Рашизъм е буквата Z, превърната поради недомислието на путинските пропагандисти в символ на тази гнусна „спецоперация“. Достатъчно е да погледнете в книгите, за да разберете, че по време на Втората световна война в някои концлагери с буквата Z са обозначавали циганите (от нем. Zigeuner). Че тъкмо Z се мъдри на сградата в Заксенхаузен, оборудвана от нацистите със специално устройство за масови убийства с изстрели в тила, крематориум с четири пещи и газова камера.

Рашизмът, наложен от Путин на собствената му страна, под „свръхзвуците“ на взривяващите се „строго по план“ ракети на чужда земя, не е за живота. Той е за смъртта. Смъртта на хиляди войници. Смъртта на политическите опоненти. Смъртта на живата мисъл. Смъртта на бъдещето за милиони руснаци.

Текстът е от сайта на радио „Свобода“, със съкращения

Превод от руски Димитрина Чернева