Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Дебати
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Музика
  • Под линия

Култура / Брой 6 (2989), Юни 2022

19 06

Sofia Underground – несигурна мъдрост

От Яна Костова 0 коментара A+ A A-

С Йово Панчев и Ивайло Иванов за фестивала Sofia Underground, създаден преди 25 години, разговаря Яна Костова

Тази година Международният фестивал за съвременно изкуство Sofia Underground се проведе в края на април с участието на повече от тридесет артисти, които в рамките на пет дни обхванаха осем локации. Мотото беше „Несигурна мъдрост“. Фестивалът е основан от критика Руен Руенов (1958–2011), първото му издание е през 1997 г. се провежда в подземията на НДК.

Защо фокусът тази година беше върху философа Алън Уотс и неговата „несигурна мъдрост“? Какво търсихте като отправна точка?

Йово Панчев: Мога да коментирам като външно лице, тъй като нямам принос в организацията тази година. Темата на изданието на Sofia Underground беше много сполучлива, естествена и даже не изненада никого според мен. Както обикновено, това събитие, което, условно казано, наричаме фестивал, улавя духа на времето поради своята непринуденост и нисък почерк. Sofia Underground успява да се запази от втвърдяването на формата и рамките, опазва се от границите между ролите и зоните на случване и наблюдение. Текстът, който служи за покана към участниците, включва изречение, което отговаря на въпроса в най-общ смисъл: Единственото сигурно нещо е промяната, постоянният преход, трансформацията на енергия, потокът на времето. Приносът на Алън Уотс е много подходящ за случая и може да се направи паралел между метода му, който чертае една духовна парадигма, с опита на пърформанса и изкуството на живото действие да изпълнят със съдържание и енергия пространството (и споделеното, и личното, реално и психично), без да го обвързват с обекти и образи. В този смисъл най-чист културен ефект без остатъчна визуализация носи ефимерният жест, навярно част от една невидима катедрала. От историята за проповедта на Буда с лотоса, а вероятно и по-отдавна художественото действие, за разлика от произведението, е свързано повече с усилието за собствено преодоляване.

Ивайло Иванов: Отправна точка беше не само книгата на Уотс „Мъдростта на несигурността: Послание за епохата на тревожността“, но и стремежът към осъзнаване и приемане на тук и сега, каквато е и същността на изкуството на пърформанса. Как да отделим мислителя от мисълта, знаещия от познанието? Всичко, което намираме, е нова мисъл, ново преживяване. You were never aware of being aware.

Подготвяхме се за локдаун, а се разрази война. Как темата за Украйна повлия на фестивала?

Йово Панчев: Доколкото нямам преки наблюдения, мога да кажа, че по сведения на очевидци от страната войната се отразява на обществото по-скоро като повсеместен тревожен фон. Едновременно доминираща и незабележима основа или подложка, ако трябва да ползваме термин от живописта. Циничното е във фразата „специална операция“, което означава много повече от война, но в публичното пространство се счита обратното. Обреченото, но човешко търсене на разбиране на темата през Алън Уотс е много добро попадение на куратора.

Ивайло Иванов: Затова и на плаката пише „лила“ на санскрит. Като индикация на „свещената игра“. Свободната творческа активност, която се манифестира в игра. А някои хора помислиха, че пише нещо на арабски, на други им заприличало на некролог. Така и с конфликта в Украйна. Каквото и да стане, ние пак ще се скараме, заровили глави в пясъка на собствените си заблуди и различия, вместо да приемем, че всичко е едно. В рая няма място за мен и теб, докато не разберем, че сме едно цяло.

Какви бяха първоначалните ви очаквания за тазгодишния фестивал?

Йово Панчев: По-високи от човешки бой, както обикновено при високото мнение за значението на „художественото“.

Ивайло Иванов: Очаквахме това, което се случи. Затова е и темата за промяната като тест и за самите нас. „Лила“, играта, е свободна форма, различна от необходимост. Постоянното движение ни вкарва в играта. 5 дни, 8 локации, над 30 артисти от 10 националности.

Какви са впечатленията ви от Sofia Underground 2022? Какво се случи и какво не успя да се случи според вас?

Йово Панчев: Мога да коментирам по снимки на произведения, но за действие не би било редно. Изложбата на Павел Белчев в галерия „Доза“ – „Хедонизъм в ерата на несигурността/Берлин (2014–2017)“ много добре зададе ключа за преживяване на това събитие, общо случване, което наричаме за удобство фестивал.

Ивайло Иванов: Терминът „фестивал“ се изтърка напоследък. Както и „ъндърграунд“. Всяка година трябва да се преосмисля и дефинира отново. Случи се почти всичко, което беше планирано. С множество промени и компромиси, както никога досега, което донесе допълнителни емоции. Дължим огромни благодарности на много хора за подкрепата. Те си знаят кои са.

Как програмата обхвана водещи и ъндърграунд локации? Превърна ли се Sofia Underground в мейнстрийм събитие?

Йово Панчев: В контекста на София разграничението между водещи и ъндрърграунд локации не е много ясно и категорично. Ако някой твърди обратното, сигурно е на преподавателски щат във ВУЗ. Не е имало опити в институционален контекст, каквито сме правили в миналото по различни причини. Когато се позиционира като мейнстрийм събитие, Sofia Underground го прави в рамките на кураторска концепция, претенция или някаква теза.

Ивайло Иванов: Ъндръграундът винаги е подклаждал мейнстрийма. Въпрос на личен избор е къде ти е по-комфортно и към кое ще принадлежиш. Нови и интересни локации, артисти и куратори, с които си партнираме, е важно да има. Дали е под земята, или на втория етаж, вече не е релевантно. Важното е, че има креативни артисти, нова енергия, активизъм, което е обнадеждаващо. Приятели от Хърватия излъчваха почти всичко в интернет и така достигнахме до по-широка аудитория и отвън океана. Това също е част от съвремието.

Как избрахте артистите тази година?

Ивайло Иванов: Тази година нямаше отворена покана. Имаше множество лични разговори и писма, които постепенно оформиха парчетата, от които да се сглоби пъзелът. И остава примирението с мисълта, че всеки избор е пълно отрицание.

Какъв беше балансът между пърформанси и изложби?

Ивайло Иванов: Пет към едно. Артистичните послания, предложенията за епохата на тревожността обхванаха множество теми. Хедонизъм, ескейпизъм, отшелничество, робство, трансгранични монументи, както и самата тревожност, кризи, любов и разочарования. Някои бяха статични, други бяха интерактивни, но цялата им съвкупност доведе до това общо усещане, духа и енергията, които помним от първите години на събитието.

Как се (само)финансира фестивалът?

Йово Панчев: Риторичен въпрос?

Ивайло Иванов: Често задаван въпрос. Много възможности се разкриха покрай псевдопандемията, което доведе до експлозия от събития в сферата на съвременното изкуство. Хубаво е, че има институции, които подкрепят този вид изкуство.

Какви са изводите и плановете ви за догодина?

Ивайло Иванов: Промяната на душата е душата на промяната. Има конкретни предложения за партньорства и колаборации с институти и артисти. Дългосрочното планиране в тази страна и тези времена е трудно, затова трябва да дадем някакъв пример в това отношение. Като изненадващ пърформанс на Продан Марков.

Йово Панчев: А и през октомври може да представим фото- и видеодокументация от събитието.

Разкажете ни за партитата и DJ-те, моля!

Ивайло Иванов: Концертът на The Science беше специален, понеже не бяха свирили в София от години, а и наскоро издадоха нова плоча. Повтарям, че за тях тепърва ще се говори. Партито в студио EW беше интимно и мрачно, като в Берлин. Както за всеки участващ в Sofia Underground артист, така и за всеки DJ мога да дам отделно интервю. Около диджеите сякаш винаги е имало повече вълнение. Някои от тях предпочитаме да си останем ъндърграунд.

Иво Иванов е артист и културен мениджър, завършил е образованието си в Германия. Работил е като монтажист в БНТ и е преподавал в Софийския университет. Куратор на изложби в областта на визуалните изкуства и новите медии. Визионер и организатор на някои от най-авангардните събития в страната, сред които е и международният фестивал Sofia Underground. Професионално пуска музика от края на миналия век, а под псевдонима Yves_O (от френски: Ив_О) експериментира с визуализации през последните петнадесет години. Носител на награди и участник във фестивали и изложби на няколко континента.

Йово Панчев е завършил културни изследвания в университета „Макгил“, Монреал, Канада. Доктор по психология на изкуството от Националната художествена академия. С Иво Иванов основава независимо арт пространство в стара фабрика в столичния квартал „Павлово“ – Studio Dauhaus, което след събарянето на фабриката се превръща в номадска платформа за независима култура и съвременно изкуство. Съорганизатор на Sofia Underground заедно с Руен Руенов от 2007 г. Автор на критически текстове и статии за каталози. Освен в областта на критиката и кураторските практики има опит като сценограф и художник на кино продукции, като автор на инсталации, видео и пърформанс (под името Продан Марков). Член на секция „13“ на СБХ от 2009 г.

Споделете

Автор

Яна Костова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Никога не можах да я разбера докрай
    27.02.2023
  • Мъжът, който знаеше края на всяка история
    28.02.2023
  • Сценариите за войната в Украйна
    28.02.2023
  • Театър на котурни
    28.02.2023

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Съобщение

Очаквайте новия, седми брой на сп. „Култура“ в началото на месец септември.

Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2023 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO