Култура / Брой 6 (2989), Юни 2022

Как се отнася руската художествена сцена към войната? Трябва ли да се бойкотира руската литература? Колко дълго ще оцелее Владимир Путин в политиката? Руско-германският философ Борис Гройс пред „Франкфуртер Рундшау“

Колко далече е войната в Украйна, когато човек живее в Ню Йорк?

Не можеш да ѝ се изплъзнеш. За американската телевизия войната в Украйна е тема номер едно, тя е много популярна и сред широката общественост. За американците това е насилствен конфликт между либералния Запад и новия, автократичен Изток – Русия и Китай. Нещо, което засяга Америка в нейната същност. Освен това предстоят избори за Конгрес и битката между републиканците и демократите играе голяма роля. Джо Байдън е стилизиран като подкрепящ Украйна, а Доналд Тръмп като приятел на Русия.

Вие сте роден в Източен Берлин, известен сте като руско-германски философ. Днес Русия е врагът. Усещате ли враждебност след началото на войната?

Всъщност аз нямам германски корени. Баща ми беше евреин, семейството му живееше в Киев. Майка ми беше родена в Казахстан. Израснал съм в Санкт Петербург, тогава Ленинград. От 2009 г. живея в Ню Йорк, където живеят хиляди стари и нови рускоезични емигранти. В Ню Йорк лесно можеш да оцелееш, използвайки само руски език. И да, Русия е била и си остава враг.

Какво чувате днес от руските хора на изкуството?

Началото на войната беше шок за цялата сцена. Имаше големи протести, всички хора на изкуството, които познавам, се включиха в подписки срещу войната. Руският павилион на Венецианското биенале остана празен, защото художниците отказаха да представляват Русия.

Същевременно около 500 писатели публично застанаха зад Путин и неговата война.

Трябва да правим разграничение. Хората на изобразителното изкуство, музиката, театъра и киното не одобряват политиката на Путин. Международно представените и най-четени в Русия автори като Владимир Сорокин, Людмила Улицка и много други също осъдиха войната. Ала руските писатели, които са по-малко четени и рядко имат контакти навън, от десетилетия са под влияние на националистическото течение.

Какво се промени след началото на войната?

Настроението. В началото всички бяха срещу войната. Сега се забелязва известна враждебност към Запада. Руската културна сцена в мнозинството си не се чувства част от държавата, а част от една глобална културна общност. Това, че артистите днес биват възприемани като руснаци, не е нещо ново за тях.

Изключването им не води ли до това много артисти да започнат да се идентифицират с руската държава?

Не бих казал. Те са смаяни и изумени. Изведнъж станаха руснаци. Това е неприятен проблем за тях, те го усещат като култура на изключването от страна на Запада. Не бива да забравяме, че в Русия живеят повече от 150 различни националности. Много автори пишат на руски, ала не гледат на себе си като на руснаци, например чеченците. Когато обаче един чеченски режисьор направи филм, това е руски филм.

Украинският ПЕН клуб призова за бойкот на руската литература. Разбирате ли този импулс?

Не зная какво да кажа… аз не бих го направил, но аз не съм украинец. Отхвърлянето на изкуството или литературата заради етническия произход на авторите ми изглежда проблематично. Не можем да бойкотираме една литература, защото е създадена от евреи, англичани или германци – трябва да видим какво са написали. Не бива да има такава стигматизация.

Украинският аргумент е, че по времето на нацизма никой не е искал да има нещо общо с германските творци.

Странно разбиране за историята. Томас Ман, Херман Хесе и Бертолт Брехт са били много популярни, славата на Мис ван дер Рое е голяма, Макс Ернст има голям успех в Ню Йорк, Фриц Ланг прави филми в Холивуд, а Марлене Дитрих става звезда там. Дори Хайдегер е бил четен от мнозина, включително и в САЩ, макар че не се възпротивява на нацизма. Немската култура като такава никога не е била бойкотирана.

А ако един творец се обяви открито за Путин и неговата война…

… тогава бойкотът е абсолютно легитимен. По принцип съм против всяко ограничаване на свободата на изразяване. Но когато творците публично подкрепят войната, трябва да си носят последиците.

Във вашите изследвания върху руския авангард пишете, че това течение представлява експанзия на изкуството във външния свят. Отнася ли се и за съвременното изкуство в руското пространство?

Руският авангард – както и Баухаус в Германия – иска да преобрази света. Той е воден от революционен дух. Днешна Русия е капиталистическа страна и както навсякъде, става дума за пари. Властващата идеология е ретроградна, реставраторска, комбинация от автокрация и капитализъм. В тази страна няма революционна инициатива или импулс за промяна дори когато изкуството се разбира като форма на протест в социалното пространство.

В началото на 90-те години всички вярваха, че руското общество е на път да стане свободно. Къде сбъркаха?

Западът се надяваше, че Русия ще стане част от Запада и руснаците ще постъпват като западняци. Това не се случи по много причини. Една от тях е, че страната е твърде голяма, за да може лесно да се интегрира в западните политически и военни структури. Друга причина: културата е различна, руската произхожда от византийската, конфликтът между източното и западното християнство е хилядолетен.

Как оценявате настроенията сред руското население? Има ли широка подкрепа за имперската маниакалност на Путин, или става дума по-скоро за страх, невежество и леност?

Руската империя е наследство от Византия. Тази идея, както и християнството са наложени на руснаците. Те живеят с тях вече много векове и са свикнали да се приспособяват към обстоятелствата. Сега са настъпили трудни години и те отново се приспособяват. Много хора емигрират. Мнозинството обаче не може да напусне и трябва да намери друга възможност за оцеляване. Руснаците гледат на държавата си като на природно явление…

… и какво означава това?

Все едно живееш до Везувий. През повечето време е спокойно, но понякога изригва. Ако имаш съответния опит, знаеш как да постъпиш.

Като говорим за Везувий, Путин е непредсказуем. Колко голям според вас е рискът войната да ескалира в ядрен конфликт?

В живота всичко може да се случи, особено в тази ситуация на напрежение. Но Путин има ограничени цели и те са предвидими. Преди те бяха много глобалистки, но сега се занимава с националната идентичност. Той преследва идеята за руския свят, формулирана от Солженицин: когато СССР се разпадне, трябва да се създаде нов източноевропейски съюз между Русия, Украйна, Беларус, Северен Казахстан. Путин се движи в тази идеологическа посока. Русия вече не предлага на света ново универсално послание. Това е отбранителна, реакционна политика.

Все пак той може дълго да води война и няма политбюро, което да го възпре.

Няма да води дълго война…

Защо?

Ако погледнете състава на руското правителство, ще установите, че в него има много икономисти и финансисти, които той слуша. Ще води войната, докато руската икономика може да издържи. Това вече не е системата с едно политбюро, което решава всичко. Русия е капиталистическа страна, което означава, че икономиката е обективен фактор, с който политиката трябва да се съобразява. Това е същинската граница и в даден момент Путин ще стигне до нея. Сега той се надпреварва с времето. Ала в края на годината или още през есента границата ще бъде достигната.

Ще оцелее ли той политически?

Няма да оцелее. Исторически погледнато, в Русия никой, който е загубил война, не е оцелял. А всички знаят, че войната в Украйна е загубена. Когато през XIX век Николай I загубва Кримската война, неговият режим не оцелява и следват либерални реформи. Оттогава в руската история има такъв ритъм – две-три години след като режимът загуби война, идва неговият ред.

Но Путин също го знае. Нали историята е новото му хоби?

Следователно той значително ще засили репресиите в страната. Мисля, че това е решено. Когато войната приключи, а всички в Русия вярват, че тя ще приключи сравнително бързо, ще започне ерата на политическите репресии. Правната рамка за това вече е налице. Преследването се извършва под предлог „чужди агенти“.

Казвате преди време за културната памет: „Ние всъщност не можем да рефлектираме върху нашата собствена съвременност, върху съвременното на съвременността, специфично новото. Не можем да го разберем, защото отсъства историческата памет, историческото сравнение“. Отнася ли се това и за политическия живот?

Живеем в цивилизация, която приема само настоящето за реалност. Има много причини за това, не на последно място, и технологични. При споровете си с Аристотел Платон не е използвал зуум, както ние сега. Освен това живеем в капитализъм, където от значение е само този, който работи и купува. Мъртвите не правят нито едното, нито другото, затова са без значение. Живеем в чисто настояще и всъщност не мислим за бъдещето, защото там ще има друга технология и вероятно друга икономика. Малко може да се каже за него, не си струва да разсъждаваме. Затворени в тъмницата на нашето поколение, живеем само тук и сега.

Превод от немски Людмила Димова