Култура / Брой 7 (2990), Септември 2022

30 години Международен театрален фестивал „Варненско лято“

Юбилейното 30-о издание на най-значимия театрален форум в България – Международния театрален фестивал „Варненско лято“ – се проведе в днешното драматично време на хуманитарна и здравна криза, предизвикана от война в Европа и от дълго продължила пандемия. Тази година, след едно изцяло онлайн издание през 2020 г. и последвалото го кратко издание на живо през 2021 г., той отново беше осъществен в обичайния си период в началото на юни (31 май–10 юни) и в традиционния си формат.

Фестивалът като лакмус на времето

Той е създаден през 1992 г. като част от общо движение, започнало в Централна и Източна Европа след политическата промяна през 1989 г., за откриване на международни театрални фестивали, които да се превърнат в пространства за среща на националните култури от тази част на континента с театъра на Западна Европа и света. Локално събитие е до 1997 г., когато се трансформира в международен форум, и през следващите години до днес се утвърждава не само като платформа за показване на най-доброто от българската сцена и на емблематични заглавия от европейския театрален афиш, но и като място за артистични и интелектуални рефлексии и дебат върху въпросите на съществуването и горещите теми на съвременния живот.

Тази своя базисна характеристика да бъде чувствителен лакмус на времето, в което се случва, МТФ „Варненско лято“ особено силно демонстрира в юбилейното си 30-о издание. В годината на световни катаклизми, на лични драми, преобърнати съдби и нарастваща несигурност той се проведе под мотото „Лабиринти на настоящето“. С него организаторите му искат да напомнят че „театърът е убежище, в което може да намери подслон всеки, който е загубил своя път, вяра и надежда; че той предлага спасение, ако не от падащи бомби, то поне от собствената ни дезориентираност“. Теоретичната конференция, винаги присъстваща във фестивалната програма, този път също беше фокусирана върху въпроса за реакциите на театъра към заобикалящото го. С темата си „Лабиринти на паметта: театър и време“ тя имаше за цел както да коментира идеята за избраните спектакли като различни рефлексии и възможни гледни точки към случващото се в днешния сложен и травматичен свят, така и да я разшири с проблема за паметта. Какво е паметта в човешкия живот, как запазваме спомените и поуките от миналото, учим ли се от грешките си, как театърът съхранява и преработва паметта за обществените процеси и дебати в епохите, в които съществува, как актуализира и пренася натрупаното познание и опит, може ли да реагира незабавно на дилемите на настоящето?

Според утвърдената формула на фестивала афишът му беше изграден от три модула – основна програма, включваща селекция на български спектакли и избрани чужди продукции, паралелна програма от теоретична конференция, представяне на нови книги за театър, изложби, улични спектакли и пърформанси и програма „Интермецо“, провеждана съвместно с Международния музикален фестивал във Варна.

Българската селекция

Десет български спектакъла бяха подбрали тази година организаторите – „Бащата“ от Флориан Зелер, постановка на Диана Добрева в Народния театър; „Опашката“ от Захари Карабашлиев на Явор Гърдев и Плевенския театър; „Майстора и Маргарита“ по Булгаков на Николай Поляков и Младежкия театър; „Мислещи тръстики“, спектакъл на Маргарита Младенова и ТР „Сфумато“, посветен на поезията на Миряна Башева; „Сирано дьо Бержерак“ от Ростан, постановка на Стоян Радев в Театър „Българска армия“, „Пер Гюнт“ от Ибсен на Катя Петрова в Театър „София“, „Нирвана“ от Константин Илиев с режисьор Стилиян Петров на „Театър 199“; „Амадеус“ от Питър Шафър с режисьор Стайко Мурджев на Варненския театър и моноспектаклите на Ива Тодорова „Ива е онлайн“ в „Театър 199“ и на Валери Йорданов „Караконджул“ в Народния театър.

„Бащата“ откри юбилейното издание пред изпълнения до краен предел салон на Варненския театър. Безспорно изборът за това се дължи както на майсторското изпълнение на Владимир Пенев (който тук като главния персонаж Андре прави една от най-добрите си роли) и на високо професионалната работа на Диана Добрева и на целия екип, така и на съсредоточаването на пиесата върху фокусната тема на фестивала за паметта. Проследявайки деликатно преживяванията на един възрастен човек, който с напредването на годините все повече губи паметта си, а с нея и (спомените за) себе си и живота си, спектакълът успява да постави този базисен проблем в един по-широк екзистенциален контекст.

По друг начин с въпроса за паметта е свързан спектакълът на Николай Поляков „Майстора и Маргарита“. В своя сценичен прочит на знаменития роман на Булгаков режисьорът (който е и автор на драматизацията) акцентира на пораженията върху настоящето, до които води отхвърлянето на паметта за миналото, на достигнатите в дълголетното развитие на човешкото общество житейски ценности и ориентири. Странната поява и последвалите мистериозни наказания и подкрепи на Воланд (друго име на Дявола, в чудесното изпълнение на Койна Русева) в един реализиран комунистически проект за свят, изграден върху отричането на тези утвърдени ценности и ориентири и съответно изпълнен с явно и скрито насилие, абсурдни правила и всеобща деградация и несигурност, в спектакъла на Поляков са едновременно гротескно-иронично и тревожно напомняне за днешните опасности, които крият политическата и социалната амнезия.

Постановките на „Пер Гюнт“ и „Сирано дьо Бержерак“ представиха на фестивала най-значимото през изтеклия сезон в областта на актуалния прочит на европейското драматургично наследство. Показани заедно, двата спектакъла проведоха от сцената един особено необходим днес дебат – за индивидуализма и съвременната му трансформация в (дигитална) изолираност от околния свят на днешния човек, изцяло потопен в личните си преживявания. Дебатът описа целия спектър на проблема – от драматичното осмисляне на егоистичния краен индивидуализъм на младостта от стария Пер (в силното изпълнение на Ириней Константинов) до жертвоготовното пълно отказване от себе си при емблематичния образ на неоромантизма Сирано в ярката вътрешнополемична актьорска интерпретация на Камен Донев.

Други гледни точки към театъра като трансмисия на паметта от миналото към днешния ден и като специфичен терен за актуални дисекции на настоящето демонстрираха злободневният политически спектакъл на Явор Гърдев и Захари Карабашлиев „Опашката“, „Нирвана“ в изпълнението на Деян Донков и Радина Кърджилова и „Мислещи тръстики“ на Маргарита Младенова, който беше представен на открито на площада пред Варненския театър и предизвика истинска еуфория както сред младите актьори, участващи в него, така и сред многобройната публика.

Международната селекция

Международният афиш на фестивала включваше спектакли на живо и прожекции на представления на запис. На живо бяха показани „Мъртвият идва за любимата си“ от Светлана Макарович на Йерней Лоренци, Словения, уличното шоу „Бели криле“ от Нидерландия и заключителният концерт „Мигове Покой“ на фадо изпълнителя Камане и пианиста Марио Лажиня от Португалия. Като прожекции участваха „Тартюф, лицемерът“ от Молиер на Иво ван Хове в „Комеди Франсез“, Франция и „Леополщат“ от Том Стопард с режисьор Патрик Марбър, Обединено кралство.

„Тартюф, лицемерът“ се открои като категоричния хит на тазгодишното издание. В силната конкуренция на най-новата пиеса на Том Стопард и въздействащото представление на Йерней Лоренци, подготвило появата на знаменитата продукция на словенския режисьор „Илиада“, прочитът на Молиер на Иво ван Хове остави неизличимо впечатление. Създаден, за да отбележи 400 години от рождението на френския комедиограф, спектакълът използва първата нецензурирана версия на пиесата и премиерата му е на 15 януари (рождения ден на Молиер) 2022 г., когато е заснет и показаният запис. В дръзката съвременна интерпретация на текста от 1664 г. Иво ван Хове не само успява да покаже вечната актуалност на прозренията на големия класик за лицемерието и неговите поражения, но и да предложи труден откровен дебат за предизвикателствата пред традиционните европейски ценности днес и нуждата от тяхното запазване, но и адаптиране към новите реалности на съвременния отворен свят.

Разнообразен фестивален афиш, фокусиран върху темата за паметта и настоящето и способността на театъра да ги съхранява, преработва и проблематизира – каква по-подходяща програма за едно юбилейно издание!