Култура / Брой 8 (2991), Октомври 2022

С пианиста проф. Атанас Куртев разговаря Мария Митева

Проф. Куртев, обикновено виртуозният музикант е предшестван от няколко поколения музиканти. При вас така ли беше?

Всичко започва още от прадядо ми, който купил пиано „Фьорстер“ за дъщеря си. Прекрасен инструмент и досега свиря на него на вилата. Двете ми баби също свиреха на пиано. Баща ми е лекар, но прекрасно изпълняваше мазурки и валсове на някои семейни тържества. Майка ми, Саша Ламбрева, беше концертираща пианистка и педагог. Романтична, чувствителна душа, страстно влюбена в руската литература.

Дядо ви, Атанас Ламбрев е икономист и историк…

Той е и поет, и астроном, истински възрожденец. Написал е подробните биографии на всички Ботеви четници, заради което обикаля цяла България почти двадесет години. Съставил е цялото родословно дърво на Пушкин и го е изпратил в Петербург. Същото става и с видинските архиви на праправуйчото на дядо Ламбрев – екзарх Антим I, както и с част от архива на възрожденеца Тодор Икономов.

При все това у вас е надделяла любовта към музиката.

Вкъщи майка ми често свиреше Бетовен и Шопен, Шуман и Рахманинов. За нея свиренето не беше възпроизвеждане, а създаване на форми, одухотворено дешифриране. Така покрай нея и аз „просвирих“ на около четири години, преди да се науча да чета. Може би още тогава подсъзнателно разбрах, че емоцията, музикалният нюх, тръпката – това е най-важното, а техниката неизбежно трябва да се овладее.

Осъществена мечта ли бе следването в Ленинградската консерватория?

Може да се каже. В моите студентски години в София пристигна един от изявените скрябинисти, Павел Серебряков, ректорът на Петербургската консерватория (Ленинградска тогава). И аз бях замаян от неговия двучасов концерт на Скрябин и Мусоргски. Бях привлечен от неговия особен стил на музициране, много близък до Софроницки, освободен, вглъбен, артистичен. В Консерваторията всички бяха изненадани от неговия стил на свирене. А след два дни аз имах концерт в Зала „Славейков“ и нашият ректор, проф. Владимир Аврамов, беше довел и Павел Серебряков. След концерта той дойде да ме поздрави на сцената и аз със свито сърце го питах дали бих имал шанс един ден да продължа образованието си при него и той каза: „Разбира се, моето момче. Учи, напредвай!“. След още една година се появи конкурс за следване в СССР. Издържах го с успех измежду пет или шест кандидати. Заминах за Москва, където бях разпределен, но решително държах на Ленинград.

Вие сте признат в света за един от най-добрите скрябинисти. Споменавали сте, че Скрябин ви е открехнал вратата към Шопен. Как се стигна до това?

За мен Скрябиновата музика е нещо толкова вълнуващо и разтърсващо, че я възприемам като призвание. Става въпрос за обич, за проникване в същността на нещата, за навлизане в неговата музикантска философия с неговата поетика, с неговите космически размисли, въплътени по странен начин в произведенията му. Така стана, че аз от ранни години започнах да свиря Скрябин. Сам се заинтересувах под влияние на може би най-великия признат изпълнител на Скрябин – Владимир Софроницки, който отвори нова страница в руското изпълнителство като изразни средства. Разтварях сборници, търсех по библиотеки. Намерих Скрябинови творби сред нотите на майка ми. Започнах да се опивам буквално от тази музика. Тя ми въздействаше по-особено, отколкото другите автори, които свирех. И така чрез тази музика, която ми беше толкова близка, аз коригирах отношението си към Шопен. Беше ми по-труден, някак по-далечен като стил, въпреки че вкъщи непрекъснато се чуваше Шопен, защото майка ми го свиреше. И така стана, че започна една дългогодишна и упорита работа върху Скрябин. Постепенно усвоих неговото творчество, най-ценните му творби. Имам в репертоара си седем от десетте му сонати. Повечето от неговите прекрасни поеми, половината прелюдии, повечето етюди, някои мазурки.

С какво точно ви вдъхновява Скрябин?

За мен Скрябин открехва особени врати. Неговите темпоритми, скоростта, с която се движат хармониите, музикалните ладове… Той създава различни картини от живота. Когато човек има усет и фантазия, може по скоростта, по която се движи и извива темпото, по разстоянието от единия до другия край на клавиатурата да рисува цялата природа с нейните трептящи, живи същества, фауна и флора, планини, облаци, природните стихии – огън, вода, въздух и земя. Всичко това е запечатано в партитурите му.

Кое е по-особеното при неговата музика?

В нея не можеш да влезеш анфас. Тя е изместена от съзнанието. Трябва малко усилие, за да влезеш от едно странично прозорче. Той така е създавал своите произведения, не с директен изказ, както Шопен, Бетовен, Рахманинов. При него нещата са по-тайнствени. Той е композитор като Шуберт, като Брукнер, като Вагнер, автори, които имат по-особено въздействие върху слушателя. И за да го намериш, трябва непременно да включиш асоциативната си система. Непрекъснато обновявам Скрябиновия си репертоар, уча нови неща. Много ми е близък на сърцето и на психиката и затова обожавам да свиря този композитор.

Казахте на последния си концерт, че Скрябин е спял с партитурите на Шопен под възглавницата.

Скрябин от малък е загубил майка си и е бил отгледан от своите леля и баба. Те са му дали особено възпитание. Не е бил от онези деца, които играят на улицата, а цял ден е седял на пианото и се е опитвал да композира. През нощта е слагал нотите на Шопен под възглавницата си. Като че ли е искал по този начин да получи искра от неговия талант. Шопен е бил любимият му композитор. Редно е да се каже, че повечето творби на Скрябин от по-късния му период са естетически и духовно напълно равностойни на Шопеновите. Но от друга страна, трябва да изтъкнем факта, че музиката на Скрябин претърпява непозната в музикалната история еволюция. В началото той започва като подражател на Шопен, след това пише самостоятелни произведения, доста по-разчупени, естетически и хармонически се отдалечава от Шопен, намирайки своя стил. Добавя към палитрата си някои нововъведения на Вагнер и на Лист. В по-късен период навлиза в невероятна, в нова хармонична система, която никой композитор досега не е задминал. Съставена е от необичайни скерца от интервали, такава мелодия и такава хармония, които се асоциират с безтегловността. Все едно е из Космоса, където броди духът. Там се срещат и турбуленции, гравитационни мощни огньове, слънца. И той после пише симфоничната поема „Прометей“ за пиано и оркестър, която през 1977 г. изпълних за първи път в България. Освен това като млад асистент в Академията първата ми грижа бе да раздам десетте сонати на Скрябин на мои студенти и те ги изпълниха в две поредни вечери. Това беше нечувано в Академията. Някои сонати не бяха познати.

Вашите ученици са с различен стил. Как успявате да запазите индивидуалността им?

Възпитавам ги. За мен най-ценното е това, което Господ им е дал. То не може да бъде подменено, защото при промяна ще се извърши престъпление към техните индивидуалности.

Толерирате ли импровизационната свобода у тях?

Това е най-важното и там започвам да оформям вкуса им, за да може тяхната дарба да попадне във фокус, защото тя обикновено е размита. Изчиствам страничните зони, които са външни и не добре организирани; със случайно попаднали примеси. И се опитвам от таланта им да се получи кристална структура. Това става в течение на няколко години. Имал съм изключително даровити ученици като Ростислав Йовчев, Ростислав Николов, Георги Черкин, Емануил Иванов, Дамян Туджаров и редица други. Те от първата среща показваха сглобена ценностна система със силно въображение, с импровизационен дар и създаваха свой превод на музикалния език. Въпреки че с талантливите по-лесно се работи, това е дълъг път. Пианистът трябва да се срасне с пианото като кентавър.

Проф. Атанас Куртев е роден във Варна, в семейство с музикални традиции. Изнесъл е над 1200 солови концерта и над 150 като солист на симфонични оркестри в повече от 30 страни. Започва висшето си музикално образование в Държавната музикална академия в София (1964, в класа на Лили Атанасова). Завършва Ленинградската консерватория „Римски-Корсаков“ (1969, в класа на Павел Серебряков) и Брюкселската консерватория „Кралица Елизабет“ (1973, при Едуардо дел Пуейо). Професор в НМА „П. Владигеров“ от 1995 г. Атанас Куртев е инициатор за създаването в България на Музикалното общество „Фредерик Шопен“; съучредител е на Музикалните дружества „Франц Шуберт“ и „Рихард Вагнер“; основател на шест международни конкурса за пианисти в България. През 2011 г. във френския град Вито е основан международен фестивал за пианисти на негово име.