Култура / Брой 8 (2991), Октомври 2022

„Споделено пространство“, Есенни изложби, Пловдив, 2022 г., куратор Галина Лардева

Пловдив е особено важно място на картата на българската култура. Есенните изложби в Стария град светят в паметта за движения и процеси, белязали новото българско изкуство. Някак встрани от официалната сцена, леко извън центъра, тази специфична територия има предимството, дори привилегията да е относително свободна от моделите, задавани от центъра. Много са причините за това – от уникалната атмосфера на Стария град до артистичния дух на много сложен и богат културно-исторически и духовен климат.

Някога, преди 65 години, едно младо и талантливо момче, Георги Божилов, реди за приятелите си акварели в двора на Начо Културата. Този неформален акт открива пътя на креативен творчески импулс, роден от жаждата на свободолюбивия артистичен дух, от жаждата за едно друго изкуство, което привиждаше силуетите на световното и западноевропейско изкуство. Така в атмосферата на пловдивските дворове и бели дувари укрепваше духът на една втора вълна модерност в българското изкуство – родила легендата за пловдивската бохема, за големи имена като Георги Божилов, Йоан Левиев, Димитър Киров, Христо Стефанов, Енчо Пиронков и редица други изключителни артисти. Есенните изложби в Стария град, започнали като неформални и неофициални, бързо се превръщат в неформалната официална сцена на българската живопис. Условията на специфичните камерни пространства предпоставят развитието на кавалетната форма, която по времето на соца е свободно поле за излизане от бутафорната патетика на историческия оптимизъм на епохата, форма за чисто пластически експеримент, за личностно себеразкриване, за сближаване със себе си и с другите.

Днес ситуацията е много различна. Днес всичко е позволено, безкрайни, всевъзможни са езиковите форми, които се застигат, смесват, обръщат в еклектичен естетически шум. Шум, в който високо и ниско, културно и контракултурно търсят утехата и удобството на ново естетическо приключение. Живеенето в постисторичност и посткултурен цитат е проблемно състояние и е сериозно предизвикателство за естетическите избори. Днес времето не ражда нови митове, утопии, илюзии и нови герои. Това състояние има предисторията на модерността, постмодерността и хипермодерността, на целия арсенал на съвременната култура, има в наследство разбягващи се, разрушаващи се граници и центробежни енергии – видени като свобода или привидени като свобода. Днес тези енергии могат да бъдат укротявани единствено с толерантност и плурализъм или превърнати в удобство, забавление, снобски комфорт или зрелищен спектакъл.

Днес не сме свободни единствено от личния си избор, какво да правим със свободата си?! Днес отново се завръща фундаменталният въпрос за смисъла, за социалния и екзистенциален отговор, за емоционалната и духовна откритост. Съвременното изкуство като че ли преживя своите екзалтации, отърси се от бързите формати на социално-политическата виталност и полемичност, за да потърси отново дълбоки съдържания в извънситуативното, декларативното, спекулативното. В тази сложна, разколебана, турбулентна ситуация се усеща отново прилив на центростремителни енергии.

В лабиринтите на съвременното изкуство Галина Лардева е умел навигатор. Сериозен теоретик, изследовател и куратор, тя познава ситуацията и нейните естетически избори, защитени през селекцията на автори и произведения, следват отблизо динамиката на случващото се на художествената сцена. Следват и изразяват много характерен белег на смесването на неомодерни с постконцептуални артикулации в специфичен културен контекст, който се допълва с инвенциите от световната съвременна култура и се моделира продуктивно от вътрешния процес на културна принадлежност.

Участието в Есенните пловдивски изложби на неомодерен художник като Дарина Цурева убедено защитава феномена на формата, материала, структурата в естетически завършен, енигматично затворен обект. В живописта силно присъства нов социален реализъм. В картините на Атанас Ташев, Анжела Терзиева и Ангеларий Димитров на пръв поглед баналните мотиви на повседневното живеене се превръщат в сложни метафори, оценки и обобщения за една действителност, изцяло подменена, дигитализирана, отчуждена, дехуманизирана. Зад нейната изкусителна, развеселена цветност зейва бездна на лишена от смисъл и ценностни ориентири действителност, на екзистенциална самота.

Представената скулптура смело преодолява свои предразсъдъци като традиционно разбиране и естетика. Русен Дойков концептуализира и естетизира неоконструктивна и неоминималистична традиция, като утолява изкушението да съзерцаваш и медитираш върху равнини и повърхнини, върху променливостта на цветове, светлини и отражения. Валентин Митов смело прави от дървото и метала мека, течаща форма, създавайки парадоксални усещания извън очакваните обичайни свойства и феномени на материала.

Графиката на Николина Джановска и Петър Чиновски най-общо можем да причислим към една посока на изследване, създаваща нова предметност и вглеждаща се в детайла като среща със съкровено личното. Джановска ни прави свидетели на сближаване с повторяемостта и множествеността на обекта, а Чиновски в своите компютърни манипулации абстрахира и схематизира до стерилността на картография и сателитна снимка. Фотографията на Карина Попова стои на трудната граница на различимостта и поетичното абстрахиране, отдалечаване, заличаване до степен на забрава.

Есенните изложби в Стария град – отново са в работния режим на днешния ден на българското изкуство. Проектите на Галина Лардева от години се съпротивляват на лесната конвертируемост на артистичния резултат. Познавайки историята и характеристиката на културната среда, тя устойчиво и успешно търси баланс на различни поведения и артикулации, пазейки като мярка доверието към личното, автентично творческо откритие.

Днес, съвременната култура изпитва сериозни дефицити на автентичност, на личностно разкриване, на откровение и мотото на Есенните изложби през 2022 г. – „Споделено пространство“, звучи като мощен призив за общуване, за разкриване в преживяното като личен и социален опит. Споделянето... „като последна възможност за възвръщане на човешките измерения на обитаемите пространства“ (Галина Лардева).