Критиката като студен душ
Напоследък се говори много за критика, появиха се текстове и издания, част от които спорни, за това какво всъщност представлява тя. Това си има своята причина, а именно липсата на почти всякаква художествена, а и не само, критика у нас през последните години. Липсва практиката на това явление, какво е то и как работи. Ако говорим за художествената критика, една от причините е припознаването на изкуството като форма на забавление и липсата на нужда от задълбочаване в него като многослоен инструмент за духовна еволюция.
Второ, това е стесняването на кръга от специалисти и страхът да се говори открито, за да не се възприеме личностно, а оттам да последва и изключване от въпросния „кръг“. Какво всъщност е критиката? Това е изкуството да даваш обратна връзка. Този тип анализ или оценка, който подчертава възможностите за подобряване на нещо. Френският философ и критик Мишел Фуко я сравнява с „добродетел“. Според него правилната критика добавя положителни чувства и може да мотивира и стимулира развитието. Но за да формираме разбиране и да анализираме даден културен продукт, са нужни реабилитацията на забравените естетически норми, подхранващи ценностната ни система отвъд бързо консумативните забавления, и залагането на предимно стари, традиционни, но сигурни модели.
Третата причина за липсата на градивна критика у нас е придаването на негативност. Това е свързано донякъде с турбулентността на източноевропейските политики през последните двайсет години. Те създават среда, в която поносимостта на хората към определени механизми е минимална или отрицателна, така че, ако има реакция, то тя се появява, за да изкаже крайно болезнена точка. Само с един обикновен клик в Google се вижда, че в сравнение със Западна Европа в източната част се набляга предимно на деструктивната критика – обвинения, недоволство и др.
Оттук произлизат и няколкото най-разпространени видове критика у нас. Това са съждения от типа „не ми хареса, хареса ми, ужасно е, страхотно е“. Това е вид примитивна критика и се свежда до най-първите нива, такива без много напрежение, но „критикът“ желае да я предаде нататък в социалната мрежа или дори в статия. Подобна оценка не дава полза, защото е субективна или прекалено опростена, а съответно не може да бъде „платформа за подобрения“, какъвто е първоначалният смисъл на критиката. Разбира се, тук има изключения според това доколко е авторитетен критикът и дали мнението му има нужната тежест.
Другите два вида често срещана критика у нас са възприемането на личностно ниво и агресията. Винаги е трудно, говорейки за дадено произведение или събитие, да се отделим от личността на създателя. Например да говорим за феминизъм без феминистките. Подобно на личностната критика, агресията има сходна основа. Този афект обикновено е свързан с лична жизнена история, взаимоотношения с даден жанр, човек, сектор и не може да бъде критика.
Умението да изкажем градивна критика, да направим забележка или аргумент, без да обидим някого, е изкуство, както и практика на определени норми. Не съждение, а именно практика за подобряване. Етиката отвъд съждението е това, което според Фуко представлява критичното мислене. Разбира се, общи критерии или норми, които да следваме, няма. Всичко зависи от самия подход, субект и неговата подготовка.
Въпреки малката сцена и трудностите сме свидетели на все повече културни прояви у нас. Но доколко те са актуални или следват старите модели? А може би бързат да покажат актуалност, но в стремежа си отшумяват като полеви куршуми? Или остават за по-дълго, но до каква степен са видими? Или образуват по-скоро някакъв затворен кръг от определени практики и процеси?
Ако съпоставим художествената критика към тази по принцип и се замислим над това как даваме оценка на някого или нещо, то това би могло да промени не само отношението ни към изкуството, а би оформило определен модел на поведение в изказването на съждения като цяло. И все пак да не забравяме, че истинната критика не е съждение, а намерение към подобрение, една студен душ, който освежаващо работи за здравето на духа и всеобщото благо.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук