Култура / Брой 8 (2991), Октомври 2022

„Всички са свободни“, Михаил Зигар, превод от руски Здравка Петрова, издателство „Жанет 45“, 2022 г.

Краят на 1995 г., Борис Елцин, който е на легло след инфаркт, решава да се кандидатира отново. В социологическите проучвания води комунистът Генадий Зюганов. Дилемата е: може ли Елцин да бъде преизбран, или изборите трябва да се отменят. Обкръжението на президента, олигарси и медии са готови да направят и невъзможното, за да победи Елцин.

Книгата „Всички са свободни“ на Михаил Зигар ни връща в 90-те години на ХХ в. Самият автор е твърде млад, за да е участник в случилото се „една секунда преди Путин“. Той става известен с предишните си две книги – „Цялото кремълско войнство“ и „Империята трябва да умре“, в които миналото сякаш говори на бъдещето. Бил е военен кореспондент на „Коммерсантъ“, зам. главен редактор на „Русский Newsweek“ и главен редактор на независимия телевизионен канал „Дождь“. Новата му книга, както и предишните, се основава върху над сто интервюта с участници и свидетели на двете ключови за Русия събития от 1995–96 г. – приватизацията чрез залогови търгове, която роди олигарсите, и преломните избори за президент. Тук според него е завръзката на днешния сюжет. „Всичко, което се случва през 1996 г., създава политически навици и правила за това, което ще се случи по-нататък“, обяснява Зигар в едно интервю. Оказва се, че „всеки има своята 1996 г.“, но и митовете са част от историята, стига да са надлежно отбелязани, както прави Зигар с разминаванията във версиите на героите. Той не крие, че така описана, историята изглежда твърде измислена, напомня Шекспирова трагедия. „Не е ли Борис Елцин същински крал Лир?“ Но повече напомня фарсов приключенски роман – „Тримата мускетари“. Борис Елцин е крал Луи XIII, неговият приближен ген. Александър Коржаков – кардинал Ришельо, членовете на предизборния щаб, оглавяван от Анатолий Чубайс, са „смелите мускетари“, Зюганов – Бъкингамският херцог. А Милейди е Борис Березовски, който „вечно омотава всички с обаянието си“. Авторът умело преодолява напрежението между историческите факти и пародийната матрица, която им е наложил. Неслучайно колегите му го наричат „човекът ексел“ – успява да подреди в таблица събираните с години факти около съдбите на 150-те герои и да разплете кълбото от дворцови интриги.

Предизборната кампания на „мускетарите“ превръща Елцин в герой на риалити сериал – още преди телевизиите да познават този формат. Главното е да се внуши страх от бъдещето под властта на комунистите: „Ако не можем да убедим някого да гласува „за“, можем да го убедим да гласува против“. Все още са живи спомените за цензурата, липсата на стоки, невъзможността да се пътува. Тласък им дават предизборни акции като тази в Краснодар – „Купи храна за последен път“; купони за макарони, захар, сол пълнят пощенските кутии на избирателите; някои магазини осъмват с празни щандове. Сглобен е хитър сценарий как Елцин да посети Чечения, докато чеченската делегация, която е в Москва за мирни преговори, е държана като заложник. Впрегнати са астролози и екстрасенси, а ген. Рогозин от Службата по безопасност при президента, когото наричат „Нострадамус с пагони“, съставя график кога Елцин да говори пред избиратели, какви вратовръзки да носи и пр. За половин година – от декември 1995 г. до юни 1996 г. популярността на Елцин от 6% се качва на 37%, а тази на Зюганов – от 15 на 19%. Напрежението достига върха си преди втория тур – Елцин е почти труп след поредния инфаркт, но никой не трябва да разбере. Накрая той побеждава с 53,82%.

„През 1996 г. олигархията се сдоби с абсолютната увереност, че с помощта на средствата за масова информация ще може да управлява народа“ – ще каже по-късно Григорий Явлински, основател на партия „Яблоко“. А Михаил Зигар обобщава: „През 1996 г. кралските мускетари бойко и цинично са постигнали целта си… Но средствата, използвани от мускетарите, са унищожили тяхната цел. Само че в края на този роман умира не Констанс, а Конституцията“.

Кой в действителност е бил президент на Русия три години и половина след изборите? На този въпрос има различни отговори. Един от тях: „Беше едно безвремие… Сложна, отслабваща, полуцарска власт“. Елцин се „отрича“ от престола през декември 1999 г. и на сцената се качва Путин.