Култура / Брой 8 (2991), Октомври 2022

„Професорско каре“, Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Георги Каприев, Владимир Градев, Фондация „Комунитас“, 2022 г.

Диалогичният принцип навлиза особено интензивно в духовния и културен живот на Европа през последните сто години. Още в началото на ХХ век т.нар. философия на диалога се разгръща като относително самостоятелно направление. Изтъкнати мислители като Мартин Бубер твърдят, че всеки творчески и културен акт е субстанциално диалогичен, доколкото се отнася до смисловата основа на съществуващото. Нещо повече, диалогично е цялото битие на човека, в което „да съществуваш, означава да бъдеш апострофиран“. Медиевистите обаче знаят, че рожденото място на културата на диалога и дискусията е по-скоро в Средновековна Европа, че за средновековните мислители истината е била винаги предмет на disputatio. Разбира се, диалогът има своите разновидности, той може да бъде автентичен, технически, монологичен... Има диалози или дискусии, при които се тръгва от различна истина и се върви целенасочено към различна истина. Ако обаче преднамерено тичаме към две различни точки, разговорът – както предупреждава в „Професорско каре“ Георги Каприев – се превръща в кавга или скандал, тогава от него не може да изскочи истината, нито дискутиращите да стигнат до обогатяване на изходните позиции.

Не така разговарят Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Владимир Градев и самият Георги Каприев в небезизвестното предаване на четиримата професори, чиято премиера бе преди 14 години. Там те встъпват в диалог, водени от ценностната подбуда да общуват равностойно, движейки се в едно и също мисловно пространство и следвайки общи ориентири и правила. В карето мислителите се стремят да положат дискусиите си – по думите на проф. Цочо Бояджиев, в рамките на истинността. А това означава винаги и във всички случаи да поставят истината в началото на разсъждението и да внимават да не се отклони то от нейния път. С други думи, да влизат в дискусиите не с убеденост в своята истина, а като декларират причастността си към истината, стремежа си в разговора да търсят тъкмо нея. Наличието на ясно изказана теза, добрата подредба на собствените аргументи и вниманието към аргументите на опонента са също от първостепенно значение. Бидейки съмишленици, които влагат в понятието диалог много по-висок интелектуален и нравствен смисъл, четиримата професори успяха през годините да съберат немалочислена и вярна аудитория, която очакваше с радост техните размишления – в синхрон или разногласие – за свободата и смъртта, ероса и болката, теодицеята и високата култура... Книжната версия на „Професорско каре“, която сега Фондация „Комунитас“ предлага на читателите си, включва почти 30 дискусии, излъчени във възстановената рубрика от Портал Култура през 2017 г.

Всъщност за пръв път карето се появи през септември 2008 г. по телевизия Re:TV. Тогава то просъществува малко повече от година, време, за което бяха показани над 40 предавания. Дискусионният форум бързо придоби популярност както заради участниците в лицето на четиримата професори, които мнозина в нета определят като „ядрото на един екип“, отвоювал „цяла епоха за философията в България“, така и заради самия формат. Изкушавам се да цитирам част от коментарите за първото „Професорско каре“ още в далечната 2009 г.: „Важен е начинът, по който се водят диалогът и размишлението“; „като цяло в медиите има недостиг на аргументирано говорене, ето четирима професори, които имат какво да кажат“; „харесват ми поставените теми – по същество фундаментални, но предизвикани от актуални събития“; „предаването е уникално, предвид ширещите се повсеместно по телевизионните канали простотия и чалга-култура“...

„Образовам, образувам, строя, заставам на някакво равнище, на което мога да творя висока култура, построявам се, устроявам се, сам себе си строя за такава култура“, така проф. Калин Янакиев обяснява в една от дискусиите значението на немската дума Bildung, подчертавайки базисното призвание на човека да въплъти тези три трансценденталии – истината, доброто и красотата. „Можем да определим този начин на живот – допълва го проф. Владимир Градев – със старата метафора да изкачиш Парнас, да станеш достоен да общуваш с музите и Аполон, за което се изисква усилие. Но когато се изкачи на Парнас, човек има способността да вижда от високо и по-надалеч.“