Култура / Брой 8 (2991), Октомври 2022

„Вътрешни състояния – кораби и острови“, изложба на Надя Текнеджиева, галерия Integrated artists, София, август 2022 г.

Интересни трансформационни и художествени задачи си поставя в изложбата си „Вътрешни състояния – кораби и острови“ Надя Текнеджиева. Създадените през последните две години творби изпълниха през август камерното пространство на столичната галерия Integrated artists. Тя е известна от 2016 г. като електронна платформа за съвременни автори, но вече три години предоставя пространство за изява на млади и утвърдени творци на изящното и приложното изкуство.

Вдъхновена от философията и традиционната „синьо-бяла“ украса на източната култура, Текнеджиева представя в образи от порцелан своето лирично-меланхолично бягство от забързаната, агресивна, студена и груба действителност, обзела с пълна сила и бързи темпове света в последните няколко години. Още при първия досег с експозицията попадаме в свят, изпълнен с хармония, баланс, спокойствие, тишина, а кокетната зала придава особен завършек на изложбата, в унисон с интимността на произведенията. Обектите са изпълнени в отливна техника – една чисто производствена технология, в която обаче художничката смело експериментира, използвайки несъвършенствата и деформациите, които позволява този метод на формоизграждане. Надя Текнеджиева съчетава различни медии – порцелан и фотография, като извежда керамичните произведения от утилитарната им функция и се концентрира върху смисловата им натовареност и самата форма. Представените обекти носят особено чувство за финес, стил, изящество и елегантност, но и съдържат богат материал за дискутиране – как се осъществява преходът между традицията и новаторството, как се съпоставят и съотнасят промишленият функционален предмет и художественото авторско керамично произведение, къде се разполагат форми, които се намират на границата между униката и малкия тираж.

Основен елемент в работите ѝ е образът, който се превръща във визуална игра между предмет и символ. Той поражда различни значения, превежда изобразения предмет или събитие от външния към вътрешния свят. Протича един вид „обезвеществяване“ и преминаването им от реалност във фикционален образ. Сюжетът и изображенията са вдъхновени от теми от заобикалящия ни свят, запечатани от фотоапарата на авторката. Тя използва техниката за трансфер на изображения от фотокопие, която позволява колажиране, игра с цветовете, наслояване на образи от различни времена и места, обогатяване на разказа. По този начин обектът, декориран посредством фотография, заедно с формата на керамичното произведение се превръща в носител на информация, създавайки комплекс от символи, които дават възможност за интерпретации и многознaчни връзки между образ и форма.

Интересен е процесът на работа. Той е базиран на литографския принцип и предлага различни възможности за композиционни решения и цветово третиране. Художничката разкрива любопитни детайли. Черният тонер, изграждащ изображението във фотокопието, е с различна структура от хартията, поради това е и с различна възприемчивост към мастилото, което тя подготвя и нанася върху керамичните материали, използвайки маслена основа. Обработва фотокопието с гума арабика, свързваща се с него, и по този начин мастилото се задържа само върху черните участъци от изображението. След това с вода изчиства излишното мастило от белите светли части и печата ръчно върху керамичната повърхност. В практиката обикновено отпечатването се извършва преди първото изпичане. Аз прилагам процеса след първото изпичане, поради факта, че глазурата (тя е на водна основа) на места се отблъсква от мастилото на декора. Така след глазурното изпичане изображението се характеризира с лек релеф, допълва Текнеджиева.

Да разгледаме отблизо експозицията. Порцелановите обекти имат ясно изявен контраст на форма, смислово съдържание, текстура, материалност, подсилена посредством начина на третиране на повърхността. Изчистените като форма обекти – кораби, наподобяващи отрязана наполовина сфера, разкриват определени моменти от преживяванията на художничката, които са се запечатали в съзнанието ѝ и същевременно са изкристализирали по нов начин посредством творческия акт и технологичните възможности на материала.

Експозицията включва три групи обекти, асоцииращи се с кораб, и една инсталация от седем обекта на стената с различен диаметър и изображения върху тях – къщичка за птици, полски цветя, камбани, пеперуда, раковина, морски бряг. Първата група се състои от четири творби, чиято основа, обособяваща дъното на плавателния съд, е с много фина, синьо-зелена, на места преливаща с оттенъци на охра глазура, горната повърхност е бяла, а отгоре са разположени между една или три малки сфери с двустранно трансферирани изображения. Във втората група се наблюдава повтарянето на един и същ елемент – дръжка от чаша, позиционирана на самата повърхност или в основата на съда. В първия вариант се създава усещане за човешко присъствие, а във втория се разчита като мястото, където се поставят въжетата за пускане на котва. Тук говорим за промяна на значението на даден функционален елемент, който, разположен на различно място и разработен по нов начин, напуска първоначалното си утилитарно предназначение и придобива ново философско и естетическо внушение. Третата група включва три обекта, чиято основа е разработена на същия принцип като първите две, но горната повърхност е покрита изцяло с изображение на морската синева, пристанище и стълби в завихряща се спирала.

Като събирателен образ на емоции, душевни състояния, подобни на съновидения, или отзвук от съприкосновение с кратък паметен миг обектите на Надя Текнеджиева ни примамват към едно безкрайно пътешествие с нейния неспирно плаващ кораб и същевременно остров на спасението. Художничката вярва, че светът продължава да върви стъпка по стъпка по „своето въже“. Дали ще паднем, или ще постигнем баланс – зависи от нас.