Култура / Брой 9 (2992), Ноември 2022

„Един от акцентите в концепцията, с която кандидатствах, е увеличаване на достъпа до култура на хората, живеещи в дунавския регион.“ С Пламен Бейков, новия директор на Държавна опера – Русе, разговаря Светлана Димитрова

Новият сезон на Русенската опера вече предложи няколко успешни събития. През септември на оркестъра гостуваха диригентите Максим Ешкенази и Волфганг Харер, солистите Хосе Фрагуас – цигулка, Аристотелис Пападимитриу – пиано, а диригентът Жан Ив Годен представи младия тромбонист Греъм Кентс. Откриването на оперния сезон се състоя с „Кармен“ на Бизе. На 16 септември беше и първата премиера – Кантата за кафето на Йохан Себастиан Бах. Денят на музиката, 1 октомври, бе отбелязан с инициативата на Димитър Косев „Русе дирижира операта“, която се проведе за първи път преди година. На площада пред Доходното здание всеки, който имаше желание, можеше да застане пред оркестъра и солистите на театъра и да дирижира определена пиеса. На 23 октомври се състоя и премиерата на балета „Козият рог“ на Красимир Кюркчийски, ден преди това хореографът Петър Луканов навърши 91 години.

Срещаме се в началото на новия сезон на оперния театър в Русе, чийто директор сте от шест месеца. Завършихте един подготвен сезон, но през това време трябваше да помислите за новия. Кое според вас повлия най-много на комисията, за да ви избере сред останалите кандидати?

Предполагам, решаващи бяха две неща – че все още съм в активна възраст, която предполага творчески намерения и акумулиране на творческа енергия. Освен административните дейности ръководенето на един оперен театър включва и сериозна творческа перспектива, и по-широки хоризонти, които комисията вероятно забеляза в мен. Освен това в концепцията си имам намерение да дам лек превес на българските произведения и на образователните политики. Другото е, че съм човек от този театър, израснал в него от артист солист, доброволен пиар, в последните години драматург, а също и режисьор-постановчик. Това предполага, че познавам изцяло механизма на работа. Освен това, без да се лаская, съм публична личност в Русе. Мисля, че съм дипломатичен, диалогичен, това се усеща от другите културно-образователни институции и дава отражение върху моя избор.

В концепцията трябва да защитите виждането си с конкретни заглавия и идеи. Споменахте българските творби, но те не привличат публика.

Да, за съжаление, но ключът е те да бъдат по-интересни. Щом „Луд гидия“ и „Българи от старо време“ са привлекателни заглавия, тогава маркетинговата политика и предлагането им, ако са направени по по-ловък и изобретателен начин, ще дадат други резултати. Но има и друг елемент. Когато една националност, една държава е в криза, тя се обръща повече към патриотичните чувства и към историческите си корени. Това не е много здравословно, но за българското изкуство и култура би било много добре.

В Русе винаги са се поставяли български опери, дори много от премиерните изпълнения са били точно тук.

Това беше в концепцията ми – да си припомним, че при нас са били световните премиери на български заглавия. Веднага ще спомена операта на Константин Илиев „Еленово царство“, която след първата постановка има няколко представления и повече никъде не се случва. Тъй като през 2024 г. се навършат 100 години от рождението на Константин Илиев, а той е здраво свързан със създаването на първообраза на Русенската филхармония – Русенския държавен симфоничен оркестър, а след това и с Русенската опера, смятам, че ще бъде достойно да се постави това заглавие. То е в проекта, синхронизирано е и с програмата на „Мартенски музикални дни“. Това е авангардно заглавие, което привнася много красив митологичен нюанс към българската чувствителност, към нашите корени. Смятам, че тук не става дума за никакво патриотарстване, а само за една красива, авангардна, интересна постановка. Другото заглавие вече чука на вратата – „Лето 893“ на Парашкев Хаджиев. Премиерата отново е била в Русе. Догодина има годишнина от Преславския църковно-народен събор, който се смята за финал в процеса на покръстването на българската държава. Като елемент от това честване избрахме заглавието да влезе в афиша на „Мартенски музикални дни“.

Имах намерение да направя като моя магистърска дипломна работа две непредставяни, единствени камерни опери на Димитър Тъпков. Трябваше да се случи на сцената на Старозагорската опера, но епидемичната ситуация обърка плановете. Смятам през декември да се осъществи в Русе. Така „Подслушан разговор“ и „Омагьосаният принц“ ще имат своите световни премиери. Първата е само за две певици – сопран и мецосопран, комична е, саркастична, смешно-тъжна. Тя е от 2000 г. и трасира отношението на съвременния българин към класическото музикално изкуство. Направена е и със смях, и с болка. Втората е по приказката „Халифът принц“ на Вилхелм Хауф и е както за възрастни, така и за деца, но режисьорът, който ще я прави, ще реши как да подходи към нея. Добре е да бъде детско заглавие с послание към възрастните. Ще добавя и балетната ни премиера – „Козият рог“ на Красимир Кюркчийски. За жалост, изпълнен на запис. Тъй като сме много амбициозни, нашият оркестър подържа високо ниво и в симфоничния репертоар, има натоварен концертен график. Не разполагаме в момента със своя сцена и не можем да си позволим поне седмица репетиции на оркестъра с балетната трупа. Поднасям го като извинение. Но пък поканих проф. Петър Луканов да обнови своята забележителна постановка, която е правил в Русе и в София. С възхищение към неговата достопочтена възраст, в която той е работоспособен – лично дойде да постави балета. Смятам, че той е класика и трябва да влезе в историята на балетното изкуство. След години, когато някой посегне към него, да е, както посягаме към хореографиите на Мариус Петипа и на Маргарита Арнаудова. Благодарен съм на балетната ни трупа. Те сами ми подсказаха и ме подтикнаха към това решение, което не влизаше в плановете ми.

Колеги ми издадоха, че с огромен ентусиазъм се готвят за премиерата на „Лястовичката“ на Пучини, която ще има своята българска сценична премиера при вас.

Да, проучванията ми натам сочат. Преди време Дарина Такова насочи вниманието ми към това заглавие. Тя имаше успешен образователен проект със свои възпитаници – с пиано, на първо и второ действие. С една реплика в тази продукция участвах и аз. Тази опера е била отправена към Пучини като оперетно заглавие, но не се е получило. Пучини е създал прекрасна сецесионна атмосфера. Така я виждам и тя кореспондира с естетическата атмосфера в Русе, с архитектурата. Мисля, че публиката ще бъде очарована. Сюжетът не е натоварващ, от операта струи красота.

Забелязах, че самите музиканти от оркестъра правят различни камерни формации.

Това е прекрасно и много се радвам на тези идеи! Имаме нов състав с любопитното заглавие „Енигма“, тъй като предишният ансамбъл „Карневале“ вече не съществува, защото Роберто Карневале получи по-интересни предложения за работа в Италия. Но колегите му продължават да работят и създадоха този състав на същия принцип – събират приятели и колеги. Енигматичното е в това, че във всяка концертна програма според съдържанието ѝ се оформя и съставът. В края на предишния сезон имаха много интересно събитие на крепостта „Червен“ и бяхме приятно изненадани от големия интерес. Това е съвсем неразработена територия. Ще продължим и ще насърчавам камерните концерти на солистите певци и инструменталисти. Това разтваря хоризонтите и познанията им, а от друга страна, обогатява репертоара.

Предполагам, както е традиция, ще продължите да изнасяте камерните постановки и на други места извън Русе.

Един от акцентите в концепцията ми е увеличаване на достъпа до култура на хората, живеещи в дунавския регион. Тук включвам източната му част. Имахме празничен концерт в Свищов с голям оркестър за 160-ата годишнина от рождението на проф. Иван Шишманов. Имахме оперен спектакъл в Тутракан на „Българи от старо време“. Традиционно гостуваме във Велико Търново, тази година с „Ернани“, догодина с „Лето 893“. Ще разширим обхвата на гостуванията например в Белене, където сме играли, Мартен, Николово, Бяла, Две могили. Имаме места за разработване. Дори в едно село, което е на 9 км от Русе, Пиргово. То е посрещнало през 1965 г. Дмитрий Шостакович. Там има прекрасен новопостроен културен център с хубава сцена и с възможности за балетни спектакли, оперни концерти или по-малки оперни заглавия. Интересът е голям.

Споменахте преди малко крепостта „Червен“. Всички оперни театри откриха такива свои места: Софийската опера – Белоградчик, Бургаската – Бегликташ, Старозагорската стигна до крепостта „Туида“ и язовир „Копринка“. Вие смятате ли да разработите подобна дестинация за летни изживявания?

Ние сме в много добра комуникация с всички русенски културни институти – с Драматичния театър, Музикалното училище и с Историческия музей, който управлява крепостта. Имаме идеи за това, но единствената пречка е, че обектът не е добре електрифициран. Мислех, че трудният достъп ще създаде проблем, но напротив, за едно неголямо и не много добре анонсирано събитие се събраха над 200 души без организиране на седящи места. Привлича ме и кеят покрай Дунав, интересно място. Има още идеи и фантазии и колкото повече са, толкова се увеличава шансът някои от тях да се сбъднат.

Ще продължите ли да режисирате?

Имам желание да продължа да поставям, а и предвид недоброто състояние на театъра, по-изгодно е да има хора, които да правят това безвъзмездно. Но зависи колко време ще ми остава, а не трябва да страда едната от двете ми дейности. Вече имах такъв случай с едно планирано от предишното ръководство заглавие. Беше удачно, добре планирано и аз като режисьор успях да го доведа докрай. Опера от американски композитор, написана през 60-те години на миналия век, в която участват само деца и има само две роли за възрастни. „Рицарски поход“ е написана в модернистично-авангарден стил, сериозно музикално предизвикателство за интерпретиране, особено от деца. Това заглавие даде повод да се възроди Русенската детска опера. Премиерата беше на 12 юни.

Приеха ли децата този вид музика?

Разбира се. Още от миналата година го твърдя, когато пак имахме такъв проект с операта „Хамлет“. Оказа се, че най-вярната ни публика бяха младите хора, ученици от Английската гимназия. Дълбокото ми убеждение е, че децата много по-лесно възприемат авангардната опера, отколкото класическата. Особено ако е поставена атрактивно. Това се получи с „Рицарски поход“. Децата я подготвяха от март, можеха да послужат за пример на професионалистите. Ще се опитаме да дойдем и в София, защото е изумително как 30–40 деца са направили прекрасен ансамбъл, който изпълнява модерна музика.

Ще каните ли гостуващи диригенти и режисьори?

Още не смея да правя подобни планове поради недоброто състояние на театъра, но ето, в края на ноември успях да организирам турне за хора и оркестъра на Русенската опера в Кувейт за два концерта с Хосе Карерас и една оперна гала. Тези рекламни подходи са важни. Успях да поканя Петър Луканов. Режисьор-постановчик на „Лястовичката“ ще бъде Татяна Соколова. Тя беше помощник-режисьор и отговаряше за пластиката на „Нос“ на Шостакович, друга наша постановка. Виждах я и като театрален, и като балетен човек и реших, че ще бъде полезна на артистите да навлязат по-интензивно, двигателно и визуално, в образите. Имам и други интересни идеи, но предпочитам още да не ги споделям. Засега съм решил аз да поставя операта на Парашкев Хаджиев. Имам желание сезонът да приключи с нова постановка на операта „Норма“. Емил Табаков ще довърши интеграла на Бетовеновите симфонии. На 16 декември, рождения ден на Бетовен, ще бъдат изпълнени Пета и Шеста симфония, през февруари – Седма и Осма, а кулминацията ще е на 9 май 2023 г. с Девета симфония. Ще бъде знаменателно събитие, защото ще участват всички русенски хорове – „Васил Арнаудов“, „Дунавски звуци“, деца от Русенската детска опера

В операта сте отдавна и познавате трупата добре. Как смятате да я обновите?

Преди всичко имаме постоянен недостиг на инструменталисти. Непрестанно обявяваме прослушвания. Идват и чужденци. Имаме и добри попадения – музиканти, които са напуснали Украйна, както и български. Работим и със Социалното министерство по една програма, която осигурява шест месеца ангажираност на млади творци, които нямат постоянна работа. Взели сме млад художник-изпълнител от Русе, една млада диригентка, възпитаничка на Григор Паликаров, две певици, които скоро завършиха Музикалната академия, сценографка и художник на костюми. Много бих искал да се увеличат солистичният, балетният и хоровият състав.

Спечелихме и програма на Националния фонд „Култура“ за подновяване на образователните програми. Така ни помогнаха за придобиване на техника. Спечелихме финансиране и от Русенската община за документален филм за двете посещения в Русе на Дмитрий Шостакович през 1958 и 1965 г.

Навсякъде беше обявено, че след пожара Русенската опера вече има покрив. Какво следва?

Започнахме да репетираме още когато имахме временен покрив. Сцената е с унищожена техника, с повреди в електрозахранването, но за репетиции става. Обществената поръчка за покрива е завършена. Обявихме поръчка за последващия ремонт на самата сцената и техниката, както и на прилежащи към нея функционални помещения – гримьорни, кабини за озвучителите и осветителите, оркестрина. Стараем се възможно най-бързо да придвижим тези процедури. Министерството на културата е заделило за този ремонт и обновяване една добра стартова сума от три милиона и шестстотин хиляди лева, но очаквам със следващия бюджет поне още толкова, за да се получи добра съвременна сцена. Имахме тревоги за самата сграда, при която има потъване, но то не е интензивно и не е активирано от пожара. Предстои проект за укрепването, който е отпреди години, но не е бил довършен. Така че ще го разширим и ще го осъществим. Предстои и вертикалното планиране на площите около Операта, така че водите да не се стичат към сградата. За Залата на филхармонията също ще започне геодезично обследване, защото се забелязват някакви проблеми. Трябва да помислим и там за някои подобрения. Благодарен съм на Министерството на културата, защото получихме субсидия за капиталови разходи, която ни дава възможност малко да обновим техниката. Мисля си и за инструментите. Оркестрантите работят със свои инструменти, за което се плаща малък наем от бюджета на Операта. На доброволни начала в края на сезона изциклихме и почистихме сцената на филхармонията. Тези неща заемат огромна част от времето и вниманието. Остаряла е базата, но се опитваме да се справим.

А за преподаване остава ли време?

Смятам то да се съсредоточи в образователните програми, които аз продължавам да водя. Продължавам и с деликатни административни реформи в театъра, що се отнася до организацията на труда, до точното и ясно регламентиране на задълженията на всеки. Работя с прекрасен екип от двама заместник-директори – Момчил Миланов и инж. Светлана Бонева.

Познаваме се отдавна и винаги съм се възхищавала на точността ви. Тя в процеса на работата ли се получи?

Идеята за такава организираност идва от моето гимназиално образование. Завършил съм Класическата гимназия и заниманията с латински, старогръцки и старобългарски, които са езици с добре организирана граматична структура, са ми помогнали. Когато превеждаш, трябва да следваш логиката на граматиката на тези езици. Това се разви и в режисьорското ми образование. Предпочитам да организирам творческия процес, да ми е ясен като структура, а вече навлизайки в работата, оставям елемент на изненада за въображението и внезапни решения и инвенции, които избликват от натрупванията.

Как стигнахте до операта?

Бавно и трудно. Не бях оперен човек, докато не отидох да уча в Кралския колеж за музика. Към операта ме насочи църковната музика – от монодичното пеене в църковния и в училищния хор в гимназията преминах към църковните песнопения на Борис Христов. Омагьосан от него, започнах да слушам и оперните му изпълнения. Стигнах и до други оперни артисти. Срещата и специализацията при него допринесе още повече за това. Но тя пък ми отвори и безкрайните пространства на камерното музициране. Като певец амбициите ми са насочени повече към възобновяване на моята камерноизпълнителска дейност, защото това е и лабораторна, и отморяваща дейност. А и възрастта ми дава повече мъдрост и познания в интерпретацията на камерната музика. Записах диск с църковни песнопения с Българската хорова капела „Георги Робев“. Постепенно се върнах към този път. Началото поставих в Добрич, на фестивала на камерната музика „Константин Илиев“, с програма от песни на Хайдн, Моцарт и Бетовен. Песните на Хайдн са малко познати, а той има и такива на английски език. С пианистката Божена Петрова имаме репертоар от около петстотин песни. Ще започнем да възстановяваме някои от програмите.

Пламен Бейков е роден през 1967 г. в Свищов. Възпитаник на НГДЕК „Константин Кирил Философ“. Завършва оперно пеене в Кралския колеж за музика в Лондон, специализира при Борис Христов в Рим. Завършва и музикално-сценична режисура в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, в класа на доц. Виолета Горчева. Дългогодишен солист на Русенската опера, а от тази година и неин директор. Сред ярките му превъплъщения са образите в „Севилският бръснар“, „Вълшебната флейта“, „Дон Жуан“, „Катерина Измайлова“ и др. В Русе е режисьорският му дебют с операта „Човешкият глас“ от Франсис Пуленк. Следват „Учителят по музика“ на Джовани Перголези и световната премиера на едноактната опера „Пламъци в платната на нощта“ от Гиоргос Минас в Стара Загора.