Култура / Брой 9 (2992), Ноември 2022

„В Илинденци открих отново песента на птиците. Разбира се, там открих и камъка, и несравнимата природа. И най-вече Бога.“ Със скулптора Иван Русев разговаря Мария Митева

През 1979 г. Иван Русев завършва Националната художествена академия със специалност „Скулптура“ в класа на проф. Величко Минеков. Основният материал на неговите творби е камък, понякога в комбинация с пясък, пръст и други материали. Има реализирани творби и от метал. От 2005 г. досега реализира мащабния авторски скулптурен проект Мраморен град на изкуствата, Скулптурен парк „Илинденци“ в едноименното село в община Струмяни.

Негови творби притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, НДК, Министерството на външните работи, Музеят на камъка, гр. Ивасе, Япония, частни колекции в България, както и в Испания, Холандия, Австрия, Словакия, Мексико, Индия, Южна Корея, Франция, колекция „Петер Лудвиг“ в Германия, „Арт център Юго Вутен“ в Белгия и др. Носител е на много награди, по-важни от които са: Артери – за най-добро постижение в областта на пластичните изкуства за годината, Сан Себастиан, Испания (1985). През 2021 г. излезе книгата му „Разказ за пътя и каменни истории“, а в края на същата година Иван Русев стана новият носител на наградата Иван Лазаров.

Г-н Русев, вече се навършиха 24 години от създаваното на Арт център „Илинденци“…

Историята е още по-дълга, защото преди създаването на фондацията аз имам лична подготовка за скулптурния парк. Със своите проекти и реализации, включително и с настоящия, се прекланяме пред природата и съкровения свят на Илинденци, който ни заобикаля.

Какво точно ви привлече в Илинденци?

Връщайки се назад в спомените, се досетих, че като много малък моите родители ме бяха водили в Мелник. Спомних си пейзажа с причудливите скални образувания, възрожденските къщи… но това, което най-силно се беше запечатало в съзнанието ми, беше песента на птиците в нощния покой или рано сутрин. По никакъв начин тяхната красива музика не можеше да се чуе в София. Още тогава се бях влюбил в тези звуци; те ме преследваха и не ме оставяха на мира, докато не ги открих отново в Илинденци. Разбира се, там открих и камъка, и несравнимата природа. И най-вече Бога.

Споменахте родителите си. Откъде тръгва родът ви?

Родът ми тръгва от Велико Търново. Съдейки по снимките, предците ми са живели като аристократи. Прадядо ми Атанас е първи братовчед на Стефан Стамболов. Придобил е образованието си в Одеса и Мюнхен. Баба ми Анастасия пък е учила в местната девическа гимназия, когато учител е бил Иван Вазов. Родовата памет е нещо, за което уж не се замисляме, а то оказва своето подсъзнателно влияние. Дядо ми Иван се е занимавал в фотография, а майка ми, Мария Русева, беше художничка.

За тазгодишното издание на Арт центъра планирахте и пролетен пленер. Той осъществи ли се?

За съжаление не се осъществи, защото Съюзът на българските художници не можа да го организира. Ние искахме да направим пленер и да го посветим на Андрей Даниел, светла му памет, който водеше курс в Художествената академия. Отложихме го може би за догодина. Тази година направихме друга проява – „Арт център „Илинденци“, приемственост и нови измерения“, за която бяхме подпомогнати от Националния фонд „Култура“.

Какви дейности се включиха в новите измерения?

Проведе се майсторски клас с ръководител проф. Станислав Памукчиев. Той изнесе много завладяваща лекция с прожекция. Бе показан филмът „Завръщане“ на режисьора Николай Василев, посветен на творческите инвенции на художника. Професорът сподели с всички участници своя опит в търсенето на нови измерения в живописта. Той беше избрал за водеща тема природната сила и митологичната история – двете зареждащи сили на това конкретно място. Наблегна се и на връзката между природното и митологичното като повод за използване на нови изразни средства, на език, различен от обичайните представи за живопис. Идеята бе нашите участници, повлияни от майсторския клас, да осъществят надграждане в пластичния си възглед, създавайки произведения. И те го осъществиха тук по време на този десетдневен пленер.

Този пленер по живопис в Арт център „Илинденци“ приключи на 13 септември със сборна изложба. Кои бяха участниците?

Включени бяха утвърдени автори: Албена Коева, Илиян Ангелов, Калина Христова, Калия Калъчева, Ралица Мирчева, Румен Атанасов, Светослав Недев. Това са изключително силни наши творци, някои от тях са преподаватели в Академията и в Нов български университет. Те показаха за пръв път пред публика своите нови произведения сред внушителните каменни композиции на най-големия скулптурен комплекс на открито у нас около село Илинденци. Всеки от тях интерпретира умело своите пластически възгледи. „Залите“ на Мраморния град на изкуствата се изпълниха с картини, внушени от атмосферата на това уникално природно и духовно пространство.

Това е за живописта. А ще има ли и пленер за скулптура?

В момента скулптурният парк е в завършен вид. Той е изграден и се предпазваме от пресищане в тази уникална природна среда. Ние не предвиждаме нови скулптурни намеси. Възможни са индивидуални участия, пърформанси и други институционни намерения, които ще са по-скоро в рамките на Мраморния град на изкуствата, където има територия за такива изпълнения на съвременното изкуство.

Вие имахте и идея той да се отвори за всички хора, не само за определени ваши гости. Вече осъществи ли се тя?

Творческият дом е отворен за всички хора, а Мраморният град е отворен за професионалисти. По принцип ние осъществяваме това многократно. Провеждали сме студентски практики за млади и начинаещи творци, създаващи своите произведения в камък.

На високо и стръмно място е разположен и античен театър. Той функционира ли?

Той функционира всяка година с изпълнения. Включително и тази година на нашия амфитеатър се изявиха изпълнители от фолклорния фестивал „Малешево пее“, на който ние сме съорганизатори, той е под патронажа на община Струмяни и се провежда в село Микрево. Това е уникален международен фестивал. Тази година участваха изпълнители от България, Македония, Сърбия, Турция, Гърция, Молдова, Черна гора и Полша. И даже картините, които се създадоха по време на този пленер, бяха изложени в обновената галерия в читалището на село Микрево.

Миналата година получихте и наградата Иван Лазаров, която бе възстановена.

Да, тя повече от двадесет години не беше връчвана. И аз съм носител на първата възстановена награда, която е под патронажа на Министерството на културата, СБХ и най-вече на община Кюстендил и галерията „Владимир Димитров – Майстора“. Тук искам да споделя голямата роля на директора на галерията, нашия колега, Валентин Господинов, който има големи заслуги за връщането на тази награда.

Вие подготвяте и изложба пред ноември.

Да, в деня, когато се връчва наградата Иван Лазаров на новия носител.

С какви творби участвате?

С мои известни скулптури. Включвам и нови произведения, и такива, които правя традиционно. Няма тематична обвързаност. Тази изложба има ретроспективен характер. Ще бъдат извадени качествени произведения от ателието.

А от Южния парк в София?

В Южния парк има огромни работи, от порядъка на десет до тридесет тона, скулптурни работи, които не могат да бъдат местени и показвани. Там са „Боговете на медицината“, „Конникът“, „Пастирът“, „Двата бряга“, „Ъгълът“. Това са произведения, които съм създал много отдавна и все още стоят като експонати там.

Вие отдавна полагате усилия изкуството да се впише в природната среда и младите неусетно да си създават вкус към него.

Това е дългогодишен проект, който е каузата на моя творчески живот. Цяло поколение хора, минаващи през Южния парк, през скулптурния парк на Арт центъра „Илинденци“, са били повлияни от допира с изкуството. Ние по този начин ненатрапчиво възпитаваме поколенията. Силно е като въздействие според многото примери, които имаме по света, където част от възпитанието е възприемането на културата.

Наистина ли вярвате, че изкуството може да облагороди и да промени човека?

В Арт център „Илинденци“ изкуството е в природната среда. И самите посетители влизат в един елитен музей, за който не трябва да отиват до столицата и до големия град. Те преминават през един уникален музей, какъвто е Центърът за изкуство с многото си скулптури. Все пак да не забравяме, че тук има реализирани седемдесет автори, само скулптура.