Култура / Брой 10 (2993), Декември 2022

Иска се време може би, стечение на обстоятелства или изложби, за да се получи ясна моментна картина на българската арт сцена. Това си помислих наскоро, разглеждайки няколко художествени събития. Случайно съвпадение е, че са на чуждестранни автори, свързани по различен начин както с българската, така и с международната арт сцена – и разликите между тях на практика изчезват. Или по-скоро стават формалност, за която можем да се сетим или не, докато гледаме произведения, в които доминират общите неща – общият начин на живот, общите вълнения, общите страхове в общия ни объркан голям свят. И в него неусетно, попътно някак, незабележимо, но и много естествено някогашната мечта се е сбъднала и българската арт сцена е станала международна.

Изложбата на Ленка Клодова „От черната сянка“ в САМСИ (20 октомври–4 декември 2022, куратори Вера Борозан и Франтишек Заховал) има формален повод: Чехия е председател на Съвета на Европейския съюз до края на годината. А едно от произведенията на художничката препраща към предишното ѝ европредседателство. Когато през 2009 г. художникът Давид Черни представи в Брюксел пластиката „Ентропа“ и предизвика бурни реакции, включително и особено в България. Изображението на държавата ни като система от тоалетни клекала бе счетено за обидно, в един момент беше покрито с черно перденце, което сякаш само влоши нещата, после имаше извинения, обяснения и какво ли още не.

Ленка Клодова припомня този скандал с произведението „Давид черният“ (2009–2022), влизайки в задочен диалог с колегата си. Но този диалог е построен на друга плоскост – засяга половите стереотипи, ролите в обществото, а и в изкуството, полюсните възприятия в черно и бяло. Тези теми художничката извежда отчетливо и почти декларативно в произведения, които комбинират скулптура и пърформанс. „Давид черният“ е схематично копие от полистирен на известната статуя на Микеланджело, която в пърформанса си Ленка Клодова постепенно „облича“, рисувайки по нея с черна боя: окосмяване, бельо, татуировки, които после покрива с различни облекла, за да стигне през официалния костюм до изцяло черна фигура. Тя бе представена в експозицията, а серия от фотоси наблизо проследяват пърформанса. Важно е да отбележа, че при откриването на изложбата в САМСИ художничката, докато е „обличала“ Давид, същевременно е събличала своите дрехи.

Голото женско тяло в неговата естествена красота и некрасивост – възприемано според ролите, в които го виждаме, е темата в серията „Торсове“. Телата на жени от семейството на художничката се явяват постаменти за монитори, които представят кратки пърформанси на Ленка Клодова, посветени на сексуалността и майчинството. В „Орален стриптийз“ мъчително изважда от устата си части от дамско бельо, на друг монитор между голите ѝ бедра се оказва албум с рисунки на децата ѝ, на трети върху гърдите, които изважда от разкопчаната си блуза, са нарисувани бебешки лица… И всички те буквално налагат на зрителя колебанието между приемливо и неприемливо, срамно и похвално, осъдително и героично даже. Тъкмо така – в драстични разделения, както то битува в публичните дискусии в съвременните социални мрежи.

Подобно колебание, предполагащо обаче „превключване“ на гледната точка, има и в скулптурната серия „Геохора“ (2012). Бели статуетки на мъжки и женски фигури се трансформират в своята противоположност в сенките си на стената. Реалността се оказва измамна. Тя става въпрос на избор в крайна сметка – през социалните роли към общочовешките проблеми. И ако хуморът на Давид Черни е сатиричен, то този на Ленка Клодова е по-скоро отрезвяващ. Но на финала са еднакво разобличителни за съвременността ни.

Отрезвяваща бе и изложбата на художници от Косово в „Топлоцентрала“ – „Клубно настояване: афтърпарти“ (27 октомври – 30 ноември 2022, куратор Хана Халилай). Необходимостта от среда, носеща усещане за общност, приятелство и близост, желанието за откъсване от безразличния, а понякога и враждебен външен свят, са двигателите на този феномен. Едновременно културен и субкултурен сякаш, плуващ неопределено в различни социални пластове и територии, създаващ временни защитени зони за крехкия и самотен индивид. Художниците от Косово представят афтър-партито в двусмислието на думата: като празненство след арт събитие, но и като униние и празнота след неговия край.

Като че ли само Юл Джафери показва идилична картина на домашно парти в „Южно сияние“ (2020). Създадена в годината на пандемията, тя е по-скоро идеализиран спомен за нещо отнето в принудителната обща изолация. Именно нея искаме да забравим всъщност – и успяваме. Доколкото извън своето време и контекст, наситени с извънредност, картината вече стои като самотно отклонение от обичайните днес и може би вечни напрежения между обществото и индивидуалността.

Умора и отегчение излъчват образите в картините на Арбнор Каралити „Афтърпартита“ и „Тя пуши цигара“, също рисувани през 2020 г. И ето те се явяват извънвременни, доколкото „запечатват“ само момент. На повтарящо се отрезвяване след партито, което съпътства връщането към текущата реалност.

И ако отрезвяването е размисъл при Арбнор Каралити, то е драматично, угнетяващо и разголващо в картините на Мимоза Сахити „Мона Лиза – още ли се усмихва“ и „Изплачи си очите“ от 2022 г. В които партито от очаквано и приятно бягство се превръща в травма с трайни следи върху уязвимото човешко същество.

А може би идеалното парти не е за хора, а за други същества или в друг виртуален свят. Положен някъде в бъдещето според инсталацията на Лаурета Хайрулаху „Цветя на Мноксид: феи с изтекъл срок на годност“ (2022). Свят без войни и безотговорен поради това, свят на чисто парти или изобщо без необходимостта от парти като съпротива и антидот на действителността…

Нашият не е такъв обаче. „В крехкия ни свят всичко е свързано с деликатни връзки…“ бе изложбата на Марина Демченко също в „Топлоцентрала“ (28 октомври – 13 ноември 2022). И тя бе за болката, която „войната внесе в нашия живот“. Изразена с изящни рисунки върху коприна и едва прозирни текстове, изписани на ръка и видими само при докосване, от руската художничка, която вече живее и работи в България.

Войната оставя трайни следи и необратими последствия за бъдещето. С болката в настоящето, с разрушените човешки връзки, с напускането на една все по-невъзможна за общуване Русия. Може би тъкмо поради това светът, а в частност и съвременното изкуство, отговаря с повече и по-близки контакти, с разбиране, съдействие и съпричастност.

Тази година ИСИ-София бе партньор на пътуващото международно биенале Манифеста в проекта „Западни Балкани“ в Косово. И направи в Прищина изложбата Self-Splaining (Триумф на емпатията). После по инициатива на фондация ДОМА косовските художници от Манифеста бяха представени в Топлоцентрала в София. А междувременно в галерия ИСИ-София се откри изложбата на Ларс Нордби „Възстановяване на паралакса“ (17 ноември–17 декември 2022, куратор Снежана Кръстева).

Тя е „подвеждащо минималистична“, както пише в кураторския текст. Състои се единствено от преградна стена от насекомоубиващи ултравиолетови лампи, която разделя галерията на две. Пространството зад лампите е видимо, но недостъпно. И това сякаш на първично сетивно ниво привлича зрителя към него, прави го особено желано, може би тъкмо защото е непостижимо. Усещането е за привличане, но и за капан, в който светлината е в двойствената роля на примамка и препятствие едновременно. Така работи идеологията днес, смята Ларс Нордби – „обединява ни в ултра агресивно „обещание“ от изкуственост и манипулации“. Можем ли и как да съберем привличането и отблъскването, и въобще полярните гледни точки в обща визия. Като същевременно избегнем капаните и манипулациите в света, който обитаваме…

Общ проблем и обща задача е това. Непосилна за индивида, но възможна за обществата и общностите. Включително и чрез изкуството на международната българска арт сцена. В която норвежкият художник Ларс Нордби управлява галерия за съвременно изкуство във Велико Търново, а Снежана Кръстева, доскоро старши куратор на московския музей за съвременно изкуство „Гараж“, подготвя Триеналето за съвременно изкуство от Източните Балкани, което ще се проведе в България през 2024 г.