Култура / Брой 10 (2993), Декември 2022

„Още в самото начало казвам на студентите, че в НАТФИЗ ще се изграждат като актьори, но и ще работят върху характерите си.“ С проф. Жени Пашова разговаря Людмила Димова

Преди 60 години в България се поставят основите на висшето образование за куклен театър. От 1982 г. проф. Жени Пашова е сред преподавателите, които го развиват в Театралната академия. Започнала е професионалния си път в началото на 80-те години в Държавния куклен театър в Пловдив, където заедно със съпруга си Петър Пашов участва в представления, които се помнят и до днес. Впоследствие е актриса в Централния куклен театър и в Театър „Ателие 313“. Играе и режисира и в Театър 199. Тя е сред най-награждаваните актриси в кукления ни театър. Играла е в „Карнавал на животните“ (реж. Н. Георгиева); „Светлосиният Петър“ (реж. П. Пашов); „Мечето Рим-Чим-Чи“ (реж. Ат. Илков); като Ариел в „Бурята“ (реж. П. Пашов); Дулсинея в „Дон Кихот“ (реж. П. Пашов); Маргарита в „Майсторът и Маргарита“ (реж. Сл. Маленов) и др. Режисирала е „Пепеляшка“, „Котки върху старите покриви“, „Безсъние“, „Отвъд граници“, „Джак и бобеното стъбло“, Красавицата и звярът“, „Танго“ и др. в България, Хърватия, Чехия, Унгария и Румъния.

Кои са вашите учители в професията?

Аз съм учила при проф. Атанас Илков, чрез него съм се докоснала до това изкуство и съм му много благодарна. Беше изключително ерудиран, талантлив човек с една особена методология на работа, в основата на която лежеше труд, труд и пак труд. Той казваше: „Много талантливи хора се загубиха“. В кукления театър не е достатъчно само да си научиш текста и да разработиш взаимоотношенията, трябва да овладееш куклата, да ѝ вдъхнеш живот, да започнеш да се изразяваш чрез нея, да действаш на сцената спрямо драматургията, която ти е предложена. Работата е много сериозна и изисква отдаденост.

По какво се различаваше начинът, по който на вас ви преподаваха, от този, по който вие преподавате?

Тогава учехме паралелно актьорско майсторство за куклен и за драматичен театър. Професорът ни преподаваше и двата варианта, имахме дипломни спектакли, които бяха чисто актьорски и куклени. Постепенно проф. Илков и проф. Николина Георгиева оформиха актьорството за куклен театър. Успяха да обединят много принципи от драматичния и от кукления театър и създадоха методология на актьорското майсторство за куклен театър, която е валидна и до днес. Това стана поради налагането на един различен от традиционния театър – вече я няма пълната илюзия на кукления свят, актьорът не е зад паравана, а в жив план също има своята роля на сцената. Днес светът се променя, театърът като цяло се променя, кукленият театър разширява своето поле. И се налага съвременните артисти да бъдат универсални, да могат да играят всичко – да боравят с материалния свят, да използват предметите в техния метафоричен смисъл и в същото време да бъдат класически куклени артисти, които могат да работят с всякакви системи кукли. Светът вече е много по-отворен и обучението в последните двайсет години се разкрепости.

Самите студенти изненадват ли ви и с какво?

Аз винаги ходя на срещите си с тях подготвена, но ме изненадват като мислене и въображение. С всеки випуск откривам съвършено различно поколение. Преди, когато им говорех, записваха в тетрадки, постепенно започнаха да се появяват лаптопи, днес просто включват своите телефони. Установявам, че съвременните младежи много неща не знаят, защото по-малко четат, но пък имат амбицията да научат. И когато им кажеш да обърнат внимание на някой актьор или филм, още на секундата те са влезли в интернет и са ги открили. Пътят до информацията вече е много къс… блазе им.

Колко випуска студенти обучихте през тези години?

Аз съм в НАТФИЗ от1982 г., започнах като асистентка на проф. Богдан Сърчаджиев. Самостоятелен клас поех през 2000 г., настоящият випуск май е шестият. Ето как лети времето…

Как избирате вашите студенти?

Ние, общо взето, гледаме да ги подготвим – преди изпитите имаме консултации. Но в никакъв случай не могат да ме заблудят с подготвени материали, защото имам контрахватки, така да се каже. Те са подготвени много добре, имат самочувствие, но когато им махна опорките, искам да ги видя в чист вид – какво е въображението им, колко бързо могат да реагират на някаква задача. Естествено, трябва и да са сръчни, защото с ръцете си работят. В кукления театър най-важното е да провериш дали кандидатът има онова специфично куклено въображение, което му позволява да мисли и в метафоричен план. Затова давам и такива задачи – да направи импровизирана кукла от най-различни материали. И като я види как изглежда, да си представи какъв характер има, как може да се държи, какви са целите на този персонаж. Накрая водим разговор с всеки един от тях, за да разбера дали наистина искат да попаднат тук, или това е резервният им вариант, само и само да влязат в Театралната академия. В този клас например повече от половината кандидатстваха само „Кукли“, с което наистина ме изненадаха. Аз на тяхно място щях да пробвам и двете възможности.

Вие как стигнахте до кукленото изкуство?

Съвършено случайно. Въпреки че живеех близо до кукления театър в парка „Заимов“. Ходила съм да гледам постановки от детските, но не съм била почитателка на това изкуство, в интерес на истината. Даже не знаех, че има и такъв клас. Кандидатствах за драматичен театър и когато си подавах документите, се заговорих с момичето, което ги приемаше. Тя ме попита: „Ти защо кандидатстваш само драма? Има и куклен театър. Я запиши втора специалност! Може пък проф. Атанас Илков да те приеме“. И така попаднах при него.

Какви са предимствата на формата на обучение в НАТФИЗ – в класове с ръководители?

Ние все още сме по руската школа – художественият ръководител поема отговорност за групата от първата година, докато тя завърши. В последните години започваме с доста големи класове, но те оредяват. Ето, моите студенти сега са 17, в първата година бяха 22. Разбира се, в екипа на художествения ръководител има преподаватели, които поемат отделни блокове в зависимост от методологията на ръководителя. Не зная доколко ще оцелее този начин на преподаване. На Запад и в Америка студентите влизат на голям поток, както е при нас в кинофакултета, след това по съвет на преподавателите от втората година се профилират. При нас художественият ръководител е съществен фактор, аз съм учила по тази система и по нея преподавам. Мисля, че е много добра. Може за някои да изглежда старомодно, но ръководителят има пряко наблюдение върху всеки студент през четирите години и много добре знае как може да му се помогне, за да се развие. Вярвам в тази система и съм видяла резултатите от нея.

Колко часа в седмицата сте със студентите?

Преди да се пенсионирам, идвах всеки ден, независимо дали ми се плаща, или не. Сега идвам по три пъти в седмицата, плаща ми се за един път. Казвам го не защото се жалвам, а в подкрепа на казаното преди малко – трябва да имаш персонално отношение към всеки студент и той да ти стане важен. Колкото и часове да ми сложат, аз пак ще идвам, защото студентите имат нужда от повече внимание.

Имам асистенти, които много ми помагат. Подготвям ги, когато се отдръпна след една година, те да продължат тази мисия. Аз присъствам на повечето отделни блокове, разпределям часове и на асистентите, а накрая сядаме целият екип и започваме да строим изпита. Сега студентите ми са трета година. Ако минете на първия етаж, ще видите кукли, декори – състезават се кои спектакли ще останат за дипломни.

Какво подготвят сега?

Приказки, от литературен материал. Работят в групи, те си избират с кого. Аз ще преценя кой спектакъл е най-добър. А другите продължават, даже на изпит ще се явят. Онези, които не са довършили спектаклите си, също имат шанс. Дори да не отидат на дипломен спектакъл, те са минали през целия процес – как от литературен материал да направят постановка. Като завършат след година и половина, могат да довършат тези спектакли и да започнат веднага да работят. Дали ще ги предложат на някой театър, или ще си направят самостоятелни трупи, каквито се нароиха сега. Не е изгубено времето.

Предишният ви випуск подготви „Кръговрат“ като дипломен спектакъл. Той участва на много фестивали, беше оценен високо от критиката.

Този клас имаше и още три детски дипломни спектакъла. За съжаление, започна пандемията. „Кръговрат“ вече беше приютен в Младежкия театър, идеално пасваше за камерната сцена, но не било писано. Започнахме, както сега – студентите учат импресии, как да се изразяват с предмети, без текст, да могат да ползват материалния свят в неговия метафоричен смисъл. И така се събраха няколко миниатюри, намерихме връзките, откъде да започнем и къде да завършим. И се получи. Някои студенти от този випуск продължиха заедно, четирима играят в „Ателие 313“, в „Пиано на луната“. Ако не сте го гледали, горещо го препоръчвам. Прекрасни са там! В Пловдив има една група, един човек е в Стара Загора, двама са във Варна. Взеха ги като топъл хляб в театрите. Обаждат се, когато имат премиери.

Един от вашите студенти си спомня, че посрещате първокурсниците с изречението: „Характер мой, враг мой“.

Още в самото начало им казвам, че тук ще се изграждат като актьори, но и ще работят върху характерите си. Защото един актьор, ако няма стабилен характер, не може да издържи на напрежението. Или пък ако е прекалено егоцентричен, не може с никого да работи. Наистина съм го казвала на много от тях. Който се е вслушал, мисля, че е спечелил.

Как вашите студенти се подготвят за срещата с детското въображение?

Те учат детска психология, литература и драматургия за деца. Водим и много разговори – какво ще разбере детето, как трябва да подходим, за да ангажираме вниманието му. Ако един актьор не е подготвен, детето може да го превземе. Преди десетина години се появиха тези шоупрограми, които стимулират агресията в децата. До такава степен, че после те не могат да се съсредоточават върху някакъв сюжет, искат да ги залива емоцията, а не да следят историята, не да бъдат съпричастни на съдбата на героите. Допреди три години все още играех представления. И никога не излизах неподготвена на сцената, а преди това „шпионирах“ залата. Защото тя всеки път е различна, трябва да имаш изработен подход, да утолиш страстите, да въведеш в историята.

Вече двайсет години обучавам студентите да ползват всичко като възможност да се изразяват на сцената. И това е много стабилна база за комуникация с детската аудитория, а пък с възрастните още повече. Защото възрастният може по-бързо да разчете символа. Детето носи това в себе си, но когато е минало през период на хаотично възпитание в детската градина и училище, когато някак първобитно изразходва енергията си, трябва да го предразположиш как да мисли, да разсъждава и да усеща.

Наричате вашия театър аскетичен.

Аз започнах точно така – с прости неща, „от нищо нещо“. И сега аудиторията ни е претъпкана от всякакви боклуци на пръв поглед. Студентите понякога се надпреварват с клошарите за кашони, от тях изработват декорите си. В момента от шишарки, от пънчета, от всякакви природни материали се строи една приказка за деца – „Шишарко“. Други пък работят върху приказка на Карел Чапек – само с кашони. Трети – с ластици и хартиени кукли, които сами си правят. И така се развива вкусът им към съвременна естетика, към съчетаване на материалите. Работят… Да видим кой ще спечели конкурса.

Имат ли сценографи, или правят всичко сами?

Има едно момиче от сценографския клас, което през цялото време е в моите часове. Толкова присърце прие участието си в тези приказки, не само рисува и когато ѝ правя забележки, коригира според това какво трябва да се получи като сценография и кукли, ами ги и прави заедно с актьорите. Не знам с какво заслужих това добро дете, то помага много на моите студенти стилово да изчистят представлението.

Какви умения ще имат вашите студенти, когато завършат?

Всичко могат да играят, защото ние ги подготвяме много стабилно в актьорски план, обучаваме ги и на всички системи кукли, работим върху словото и пеенето. Словото е много зле, някак мърляво говорят и пишат. Но това е сериозно изискване, за да си добър актьор, особено ако работиш за деца. Ако детето не те разбере, веднага започва да пита, други пет започват да му обясняват и ти вече си изгубил вниманието на половин салон. В четвъртата година студентите ще учат марионетки, сега са вече на естрадни кукли. Започнаха от ръце, главички – с проста топка, постепенно оформиха персонажи, минаха през петрушки, явайки, през сенки. Учат задължително импресии още от първата година. В момента работят по един много особен начин – през предмет – откъси по разкази на Чехов.

Учат се да работят в колектив, да дишат в един ритъм. Обаче колективът се изгражда от индивидуалности… Кукленият театър по принцип е колективно изкуство. Виждаш само двама куклени герои, но отдолу има още трима-четирима души, които подават реквизит, правят ефекти, помагат на актьора с куклата. В следващия момент е обратното – тези, които са били с куклите, са асистенти.

Вие как преминахте от актьорството към режисурата?

По естествен път, със студентите – започнах лека-полека да работя върху спектаклите им. Тогава, разбира се, беше жив доц. Петър Пашов и работехме в екип. Той в голяма степен ми е помагал, но аз добих кураж и сама да се изразявам. „Пепеляшка“ сама си я направих – и драматургията, и режисурата, и си я изиграх.

Този ли е най-награждаваният ви спектакъл?

Да, също и „Дон Кихот“ на Пловдивския куклен театър, където играех Дулсинея. Но откакто направих „Пепеляшка, съм изиграла над 1500–1600 спектакъла, обиколих половината свят с нея, чак до Мексико стигнах. Преди три години я спрях в Театър 199, защото искам да остане онова качество, което е било. Куклената сцена обича младите хора. Но не се чувствам ограбена, защото работя с млади хора, изразявам себе си чрез тях. Искрено им се радвам, когато успяват.