Гретчен Парлато в Пловдив
Американската певица Гретчен Парлато бе гост на ноемврийското издание на Plovdiv Jazz Fest в квартет с пианиста и тазгодишен носител на наградата Grammy Тейлър Айгсти, басиста Дейвид Гинярд и барабаниста Джонатан Барбър. Срещнахме се с Гретчен Парлато в навечерието на концерта ѝ.
Добре дошли в Пловдив и поздравления за Германската награда за джаз, която получихте тази година за албума си Flor. Колко важни за вас са наградите?
Знаете ли, не се нуждаем от тях, за да се утвърждаваме като артисти, но ще излъжа, ако ви кажа, че не се чувствам добре, когато спечеля награда. Бях приятно изненадана, че не е просто трофей. Финансовите награди са от голяма полза за нас, артистите. Така че наградата помага, но пак повтарям, не би трябвало да се нуждаем от нея, за да се утвърдим кои сме и какво правим.
Последните години на пандемия бяха доста трудни за артистите. Вие как ги преживяхте?
Едва тази година се възстановиха пътуванията. Миналата година пътувах съвсем малко. Необходимо е време, за да се завърнем на сцената, а по местата, където свирим, често казват: „О, обикновено имаме повече публика“. Хората все още не са сигурни и не смеят да излизат. Хубаво е, че сме заедно в момента. Седим тук, навън, но ако бяхме вътре, щях да сложа маска, пътувам с маска. Наясно съм с факта, че ако се разболея, шоуто...
Шоуто се разболява. Вие носите отговорност за турнето. Публиката на Пловдив джаз фест е изключително щастлива да ви чуе и види. Какво носите в артистичния си багаж?
В артистично отношение ще представим музика от последните 15 години – записи и албуми, репертоар, както и нова музика от последния албум Flor. Микс от всичко – старо и ново.
Знам от личен опит какво се изисква, за да бъдеш майка и едновременно с това да не се отказваш от професията си. През последните години сте били предимно майка. Как се чувствахте?
Имах по-малко представления, а когато пътувах, водех сина си със себе си, беше по-лесно. Майка ми или сестра ми идваха с нас, а съпругът ми също ми помагаше. Посвещавах времето си основно на детето. И не съжалявам, защото тези години бяха толкова ценни и никога няма да се върнат.
Според мен никой не може да замени майката.
Точно така. Ако синът ми беше тук, щеше да седи до нас и да рисува. Имахме едноседмично турне в Европа и ме придружи, съпругът ми свиреше на барабани, за да можем да бъдем заедно. Така че според мен си заслужава семейството и децата ти да са част от това, което правиш, да виждат страстта, с която го правиш, и това, че работата е част от това да си майка.
Как промени майчинството вас и вашия фокус – в артистичен и личен план?
И двете неща вървят ръка за ръка, но мисля, че първото, което се промени и с което може би ще се съгласите, е, че наистина мислите за живота си преди и след детето. Преди да имаш дете, си бил толкова независим, а когато имаш дете, незабавно поемаш грижи за друг. Това е свързано с изкуството и музиката. Моят приоритет доби образ – как песните ми служат на другите хора и какъв е смисълът им, как детето ми ще ги слуша сега или някога в бъдеще, каква връзка ще има с тях.
Какво е особеното в това да си жена джаз музикант?
Просто аз съм такава, музиката е моята страст и никой никога не ми е казвал, че не мога да правя джаз. Мисля, че е така, защото съм вокалистка, ако бях инструменталистка, историята щеше да е по-различна, щеше да има повече ограничения, които да трябва да преодолея. Вероятно това е много по-трудна или по-предизвикателна ситуация, но тъй като жените вокалисти са много повече, имах модели за подражание и този път беше отворен.
Бихте ли споменали някои от тях?
Първите ми фаворитки бяха Ела Фицджералд, Сара Вон и Нанси Уилсън. А щом изрека тези имена, се сещам и за мъжете джаз певци. Но на жените, не само в джаза, но и в други жанрове, по-често им се налага да работят сред мъже в музикална формация. И винаги има една негласна връзка между нас, жените. Трябва да се научим да държим на себе си и да бъдем твърди и силни, ясни и директни, но самата аз също така съм много отворена и мека.
Нуждаят ли се жените в джаза от овластяване?
Тъй като жените джаз музиканти не са толкова много, колкото мъжете, отговорът е да. Изобщо е необходимо жените във всяка професия да бъдат овластени.
Колко време работихте по албума Flor?
Той дойде при мен. Сега имам чувството, че съм измислила много от тези песни, когато синът ми беше на около две до четири години. Струва ми се, че ми бяха необходими две години, за да мога да изляза от интензивността на майчинството, да мога да се върна към писането на музика и да създам песни за този ранен период.
Трудно ли беше да продуцирате този албум?
О, да. Моментът беше крайно интересен заради пандемията. Бяхме го завършили, преди тя да избухне, но нямах лейбъл и не знаех как ще го издам. И тогава се случи пандемията и целият свят просто се преобърна. Всъщност именно по време на пандемията се свързах с лейбъла, с който съм сега – Edition Records. Те ми помогнаха да го продуцирам и издам.
Защо станахте джаз музикантка?
Слушах джаз още от дете, докато растях, от близките ми роднини и баба и дядо. Рано открих любовта си към изкуствата, защото се родих в семейство, в което всички бяха артисти. Така че рано разбрах, че това е...
Професия?
Да. И винаги съм обичала да пея. Бях в ранна тийнейджърска възраст, когато научих за съществуването на една гимназия по изкуствата, и се насочих натам.
Кои са учителите ви? Как сте свързана с Хърби Хенкок?
Открих стила за себе си като тийнейджърка. За първи път се запознах с Хърби Хенкок, когато бях в колежа в Калифорнийския университет, а той беше гост артист там. Той беше и жури, когато се явих на прослушване в Института по джаз „Телониъс Монк“ през 2001 г. Най-важните ми учители са Тиърни Сътън, Барбара Морисън, Кармен Брадфорд. Учителите ми в гимназията: Пат Бас и Джон Уадел.
Как си сътрудничите със съпруга си Марк Джулиана в артистичен план?
Със съпруга ми се опитваме да балансираме живота си на родители и артисти, винаги мислим първо за семейството. Отделяме време един за друг, за да се развиваме индивидуално като артисти, и винаги е много специално, когато можем да работим заедно.
Какво ви предстои в музикално отношение след Flor?
През 2023 г. ще бъде издаден дуо проект с Лайнъл Луеке, който ще бъде последван от турнета.
Как захранвате душата си?
Като съм благодарна и помня, че животът е ценен. Обграждайки се с красота в природата, в хората. Отделяйки време за себе си, за упражнения, медитация, движение и уважавайки ролята си на артист и майка.
Как поддържате гласа си чист?
Опитвам се да пия много вода, чай, да давам почивка на гласа си, когато не пея. Чувствам, че използвам гласа си по доста нежен, естествен начин, така че не усещам напрежение. Уверявам се, че не говоря прекалено много преди и след концерт, защото това натоварва гласа ми. Загряването със сламки за разпяване също е много полезно. Обръщам внимание на диетата си, за да не предизвиквам възпаления в организма си.
Не на последно място, имате много изискан стил на сцената. Как се получава?
О, това е много мило, благодаря ви. Имам чувството, че винаги се уча и правя опити със сценичния стил, не съм сигурна, че изобщо съм го овладяла. Просто се опитвам да се вдъхновявам от това, което ме впечатлява... цвят, силует, грация, настроение, плат, текстура, кройка. Нещо отблизо на живо е много по-различно от това как се вижда на сцената отдалеч, заниманията със собствени снимки и видеозаписи може много да помогнат. Както снимки отблизо, така и снимки отдалеч, като се вземат предвид типът на тялото, формата, височината, удобството, всичко това може да помогне. Забавното е, че стилът се променя с напредването на живота ни. А начинът, по който се представяме визуално, всъщност е първото впечатление, което правим на сцената още преди да сме издали и звук.
Гретчен Парлато е американска джаз певица, родена е през 1976 г. в Лос Анджелис. През 2001 г. е приета да следва в Thelonious Monk Institute of Jazz от жури в състав Хърби Хенкок, Терънс Бланчард и Уейн Шортър. През 2004 г. печели първа награда в Thelonious Monk International Jazz Vocals Competition. Дебютният ѝ албум, излязъл през 2005 г., е награден с 5 звезди от Down Beat. Същата година пее с Уейн Шортър на La Villette Jazz Festival в Париж. Следват изяви в различни формации и няколко албума. Последният, Flor (2021), е номиниран за Grammy и отличен през 2022 г. с Германската награда за джаз.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук