Култура / Брой 10 (2993), Декември 2022

„Смъртта и Бог. Откровения“, Владимир Левчев, издателство „7 лъча“, 2022 г.

Заглавието на новата книга на Владимир Левчев, както обикновено, ако познаваме предишните му книги, не изненадва. И както обикновено, е много добре намерено. То синтезира важните, екзистенциално важните за поета теми, същини, бих казала, над които той размисля и на които дава поетически израз в не една от своите творби, в не една и от предишните си книги.

Има нещо много важно за него, недаващо му покой, ненапускащо никога мисълта му – какво е вярата, как според нея на човека се явява Бог, кои са опорите ни в този свят, свят, какъвто е. Каква преданост към теми и мотиви, преданост, която означава, че тук не говорим само за поетическо изразяване, тук говорим за дълбинно философско питане и размисляне върху тях. Не от сега, не и от вчера.

Владимир Левчев е автор на много книги с поезия, на книги с есеистика и дори само припомнянето на някои от заглавията им ще подскаже на читателя накъде ще върви поетическата мисъл в „Смъртта и Бог“. Ще припомня само „Любов и смърт“ или „Моят бог и моите демони“, „Точно време“ и „Писмо в небето“ от 2020 г. Като че ли най-присъщият начин на Левчев да „говори“ са поезията или есеистичната проза. И новата му книга е точно такава – тя събира стихове и есета в едно черно-бяло тяло, за да ни поведе към „райските градини“ на детството или пък към „тъмната кула на времето“.

Много пътища има в „Смъртта и Бог“. Много, защото тя признава на човека собствената мисъл за света, свободата да мисли, избира и да обича.

Ако трябва да посоча сезон за стиховете, а и за есетата в книгата на Владимир Левчев, това ще е есента. „Жълтият килим от листа / в хралупата на градска улица…“ и побягващи „към стълбите … две есенни листа“. Вероятно тази леко меланхолична есенност е най-подходящият интериор за един самотен човек. Самотата. Но не самота на отхвърления или изгубилия се, а другата – в която можеш да се събереш със себе си: „Вечерям сам / с хляб, зехтин / и чаша червено вино./ Светът е свят!“. И в есето „Смъртта и Бог“ отново самотата отключва важните прозрения. Светлината! „Бог е светлината“, но и тя е „вътре в теб“.

Много говори тази книга за нея и това се превръща в известен смисъл в предложение за избор, за избор на път. Светлината може да противостои не просто на мрака, на ада, тя е спътница, същина на любовта. Любовта, която за поета е важната опора на човека, негова изначална даденост, която той трябва не просто да съхранява, а да ѝ се остави. Доверчиво. Да го води.

Не е лесно да се обобщи важното в новата книга на Владимир Левчев. Но е хубаво, че тя дава на читателя възможности. Да се намери в нея, да открие своето важно.

За мен една от темите, които не можем да пренебрегнем, е за паметта. В „Нито една секунда от живота ти не изчезва“ авторът ни припомня Фунес Паметливия. Да, същият, който помни всяка секунда от живота си. Фунес на Борхес. Но оттам стига до същностното за него, че забравените спомени остават. Води ни към „поезията на малките неща“. Към признаването на „личната мисия“ на всеки един отделен човек. И кога се случват най-важните неща. „Най-важните неща в живота / се случват / в хаоса, на площада, между другото.“

Тъй като говорим за памет и спомени, къде да се върнем? В детството. В книгата то е и метафора за чистота, непредубеденост и радост в отношението към всичко, към живота.

И преди съм го казвала, не се разколебавам и сега. Владимир Левчев е дълбоко християнски поет. Но в етическия смисъл. Неслучайно отварящите цитати са както от Ваклуш Толев, така и от Кришна и Евангелие от Тома.

Не стана дума за смъртта. Но тя винаги присъства, нали. Като мисъл за края, като другото на безсмъртието, като превръщането ѝ в друг живот. В стиховете си поетът я гледа в очите. Разбира я и мъдро ни оставя и ние да се опитаме да я проумеем. Да я приемем. Да я осветлим.