Култура / Брой 4 (2997), Април 2023

„Белведере“ във Виена показва изложбата „Климт. Вдъхновен от Ван Гог, Роден, Матис“ (февруари–май 2023 г.)

Възможно е в творбите на различни художници, намиращи се на различно място и без връзка помежду си, да се появят едни и същи мотиви, т.нар. странстващи мотиви. Възможно е някой да е видял нещо от друго и тихомълком да го е приложил. Това е плагиатство. Възможно е да се цитира мотив. Възможно е да се имитира. В изложбата „Климт. Вдъхновен от Ван Гог, Роден, Матис“, копродукция между австрийския музей „Белведере“ и нидерландския Музей на Ван Гог, показана през есента на 2022 г. в Амстердам, а сега във Виена, кураторите наблягат на думата „вдъхновение“.

„Густав Климт най-често е разглеждан като самотен гений, чиято креативност произлиза от обстоятелствата на непосредственото му обкръжение във Виена около 1900 г. – казва Маркус Фелингер, единият от тримата куратори. – Нашата изложба представя съвсем различен Климт. Още някои от съвременниците му забелязват, че той се влияе от най-модерните за времето художници, с които се запознава на изложбите на Виенския сецесион, галерия „Митке“ и на други места. С кратки сравнения ние показваме как със своя инстинкт Климт улавя художествените достижения на времето и как след това ги използва в собственото си творчество.“

Роденият през 1862 г. в предградие на Виена Густав Климт е известен с това, че не обича на пътува. Културният живот в австрийската столица му е достатъчен. Някои, например известният писател Карл Краус, критикуват картините му като прекалено декоративни. Други го игнорират, защото на пръв поглед той не се вписва в авангардните работи на новото време. Трети… трети виждат влиянието на най-известните художници върху него, но техният глас сякаш се изгубва сред тези на останалите и остава нечут. Изложбата доказва точно това влияние, на което до този момент изкуствоведите не са обърнали внимание. Как обаче Климт се повлиява от другите?

В търсене на отговора на този въпрос кураторите на настоящата изложба създават научен проект и се отдават на дългогодишно проучване. В кратка бележка в един виенски вестник кураторката от Амстердам Лиза Смит открива доказателство, че по Коледа на 1912 г. Климт и Ван Гог излагат в една и съща портретна изложба във „Винер Фолксхайм“. Работите на Климт изглеждат съвсем различни от тези, които показват Виенският сецесион или особено влиятелната тогава галерия „Митке“. Това е началото на „търсенето на съкровището“, както го определя кураторът Едвин Бекер. Целта на тримата е да поставят творбите на Климт сред тези, за които те смятат, че са оказали своето влияние върху него. Но задачата не е никак лесна, тъй като много от работите са изчезнали през Втората световна война, други са потънали в частни колекции и съответно в мълчание.

През 1876 г., две години след като в Париж има изложба на група художници, които след това ще се нарекат импресионисти, Климт започва своето обучение във Виенското училище по приложни изкуства. След още две години е приет в специален клас по изобразително изкуство. През лятото на 1883 г. завършва следването си и заедно с брат си Ернст и Франц Мач създават ателие. Първите им работи са за театъра в Либерец (днешна Чехия) – декорация на таваните. Още там се открива чуждото влияние, а именно на френския художник Александър Кабанел, което означава, че Климт е бил добре запознат с това, което се твори на Запад от Виена. През 1884 г. умира Ханс Макарт, художникът, който е смятан за най-влиятелен във Виена до този момент – толкова влиятелен, че елементи от неговите работи могат да се видят и в творчеството на Климт.

Когато се говори за влияние, не трябва да се разбира директно пренасяне на образ от една картина в друга. Става дума за детайли в композицията, фона, линиите на извивките на основните фигури, рамката, която е част от картината, цветовете – и това става видимо само когато две или повече творби бъдат поставени една до друга, както е в тази изложба. Произведението „Три булки“ (1892–93) на известния за времето си холандски символист Ян Тороп явно впечатлява Климт с особената линията на косите и падащите одежди на фигурите. Елементът е използван от него в намиращия се в сградата на Виенския сецесион фриз, и то особено в „Копнеж за щастие“ – частта с носещите се из въздуха жени. Очевидна е близостта и между „Тиха вода“ (1894) на белгийския художник Фернан Кнопф и „Утро край езерото“ (1899) на Климт – и в двете картини небето почти не се вижда, което създава мрачна, мистериозна атмосфера. „Розова овощна градина“ (1988) на Ван Гог е изложена през 1903 г. в сградата на сецесиона, влиянието ѝ се открива в „Алея към замъка Камер“ (1912) на Климт – цветовете с характерните точки от движението на четката, стилизираните линии.

През целия си живот Климт отива само веднъж в Париж, през 1909 г. Достатъчно, за да се вдъхнови от композиции на Тулуз-Лотрек, както и от светлите цветове в картините на Матис.

Не може да се пропусне и силното влияние на Маргарет Макдоналд Макинтош. Шотландската художничка се жени за архитект и заедно със сестра си и нейния съпруг правят групата „Четворката“, която около 1900 г. излага творбите си в югендстил във Виенския сецесион. От работите на Макинтош Климт взима и преработва движението на линиите в своята творба „Водни змии II“. Тази картина се смята и за сензацията на настоящата изложба, тъй като се показва в Австрия за първи от 1964 г. насам.

На нея са изобразени голи жени в изпълнена с орнаменти, сякаш течаща среда. Според интерпретациите това са митични женски същества или водни духове, понякога наричат творбата „Приятелките“. Първоначално картината е собственост на колекционерката Жени Щайнер, която подпомага финансово групата от направлението сецесион като цяло и Климт в частност. Щайнер е еврейка и колекцията ѝ е присвоена от националсоциалистите. През 1940 г. „Водни змии II“ става собственост на режисьора Густав Уцицки, който работи за националсоциалистическата пропаганда. Десетилетия след края на войната вдовицата на Уцицки отказва каквито и да е преговори с наследниците на Жени Щайнер, макар че случаят става публично известен през 90-те години на ХХ век и е ясно, че картината е част от заграбеното от нацистите изкуство. Чак през 2013 г. с помощта на експерти от „Сотбис“ при посредничеството на бившия търговски директор на виенския музей „Леополд“ срещу 120 милиона долара картината сменя притежателя си. След приспадане на процентите за аукционната къща и посредника остават 112 милиона долара, които вдовицата на Уцицки разделя с наследниците на Щайнер. С парите тя основава фондация „Климт“.

Новият собственик на картината е руският олигарх Дмитрий Риболовлев, който обаче се чувства измамен от швейцарския си посредник. Обвинява го, че от негово име дава прекалено високи цени при търговете за произведения на изкуството. Не минава много време и Риболовлев продава „Водни змии II“ за 150 милиона долара на „една азиатска колекция“. Това обаче не е последната сделка на тази картина. За да се появи в изложбата за Климт в Белведере, застрахователите искат 300 милиона долара. Законно определената границата, която може да поеме австрийската държава, е 120 милиона евро. Три месеца преди обявеното откриване на изложбата се съобщава, че музеят не може да намери необходимата допълнителна сума. Тогава от хонконгската фирма „Хоумарт“ с представителка Розалинде Уонг, която е придобила картината от руския олигарх, предлагат сделка: Уонг ще поеме разходите, срещу което Белведере ще поеме за своя сметка реставрацията и консервацията на картината. Така след 60-годишно скитане из колекционерските депа „Водни змии II“ е отново пред очите на зрителите.

Общо 30 са творците, за които кураторите на тази изложба твърдят, че са вдъхновили Климт. Сред тях са още Пол Сезан, Роден, Мунк… При някои от работите посетителят може да ахне колко директна е заемката, при други се вижда преработка за новата среда на съответния детайл. Забележително във всеки случай е да се открие Климт като импресионист, а също така и като дълбок реалист. Впечатляващото в изложбата е, че новите знания за австрийския художник се опират на стабилна научна основа, от която в края на краищата се разбира, че „никой човек не е остров“, дори и геният.