Култура / Брой 4 (2997), Април 2023

В архива на Цветан Стоянов има конспект на статия, посветена на Константин Павлов – след първите удари срещу него около поетичното му четене в Коларовград (Шумен). В бележка на вдовицата му Антоанета Войникова четем: „За Цветан важно беше да напише статии за двама от поколението на 60-те – Коста Павлов и Радичков. Не му стигна време!“. Публикува се за първи път.

Тежка задача.

К[онстантин] П[авлов] – две обвинения

1) неясен. 2) едва ли не контрареволюционен (случаят в Коларовград).

Според мен – явление в нашата поезия.

Нейната неяснота (извън случаите на поетична несполука) е качество – тя произлиза от самата същност на тази поезия.

И когато ние питаме какъв е смисълът – това е един смешен въпрос.

Има поезия – басня.

Има и друга поезия – бих я нарекъл трагична.

Извинение за това, че ще почна от Адам и Ева, но не виждам друг начин. Може би половината от моето изложение ще са неща, непряко свързани с К. П.

Как се е появило трагичното?

Дионисиевите процесии. Раждането и умирането на бога Дионис – пролет и есен. Крясъкът, който е едновременно и болка, и радост – умира и се ражда. Природата и трудът. Диалектика. А по-рано култът към Богинята майка – и женихът, когото през есента принасят в жертва. Вакханките. Сатирите около бога – оттам сатира.

Трагичният герой – това е самият бог Дионис, който умира и се ражда, а впоследствие всички трагични герои носят нещо от него – и от тази двойственост. Трагично – от „трагос“ – козел. Двойственото отношение към козела. Оттам „дяволът“ е с кози крака – противопоставянето на бога. После цялата трагедия – „Едип цар“; въпросът за катарзиса; „Хамлет“; „Дон Кихот“; „Идиот“…

Развитието на Дионисиевия култ по-нататък. Карнавалът. Пародията и рапсодията. „Амбивалентността“.

Трагедията и карнавалът – най-сродни (колкото и да изглежда абсурдно). Гротеската. „Парижката Света Богородица“, Суифт, Хофман, Гогол – Салтиков-Щедрин, Чехов. Гоя.

Как стоят нещата в България?

Родината на Дионис.

Лазарки, коледари, кукери.

Оплаквачките. Народните песни. „Дона болна лежи“. „Миле Попйорданов“.

Нашите писатели

Софроний. Ботев – вятърът ечи със страшна сила… Вазов – „Чичовци“ – Гоголевско влияние. Захари Стоянов.

Конници – Една голяма традиция – истински народностна традиция…

По две причини:

1) Немският позитивизъм – и тук Пенчо Славейков срещу Ботев.

2) Сектантско-догматичното разбиране за логичността.

Каква е „основната идея“?

Нови опити напоследък:

Валери Петров. Радичков. Златю Бояджиев и Енчо Пиронков

Освобождение – трагично-карнавалното-пародийно-гротесково възприемане на света – амбивалентността. Диалектиката. Само в тази светлина Константин Павлов.

Какъв поет е К. П.?

Неговата чувствителност го води до това трагично, двойствено виждане. Паралел с Радой Ралин. Няколко смисъла. Пример: стихотворенията „Флотация“, „Парадокс“, „Масово чудо“.

И слабостите са именно там, където изневерява на тази си природа и става еднозначен – баснята. Например – „Прекрасното в поезията или жертва на декоративните рибки“. Не бива да ни подвежда видимостта на баснята; те всички са своеобразни басни, но отвъд баснята започва вторият план, а някои си остават само на първи план – алегориите, остроумни, но еднозначни.

И втора слабост – където се води по външната парадоксалност. Стихотворението „Парадокс“ – тук разговорът не е себенаказателен – външни зигзаги на мисълта. Перспективата – там, където ги преодолява. „Петима старци“

Заключение – ценността на тази поезия.

Публикация Тони Николов