Култура / Брой 5 (2998), Май 2023

Изложба графика и рисунка на Иван Нинов в галерия-книжарница „София Прес“, 27 март–18 април 2023 г.

Иван Нинов е целенасочен и последователен адепт на „чистата графика“. Какво означава това? Подсказват го технологичните параметри на част от представените в експозицията творби (суха игла и литография). Тези способи съществуват вече няколкостотин години. В рамките на подобен тип изразност, стеснена и ограничена единствено в очите на неуките, това изкуство намира своето историческо и художествено самоутвърждаване. В този смисъл авторът не съзира несъвместимости или противоречия между „родовата памет“ на занаята и онова, което неопределено наричаме „съвременно светоусещане“.

Иван Нинов отдавна е разпознаваем автор, наложил и утвърдил своята индивидуалност по естествен начин, график с установен пластически почерк. Природното му дарование и тънката интуиция, която го напътства и насочва неговата ръка, както и широкият визуален хоризонт, от който следи и „живее“ в полето на глобализираната визуална продукция, го избавя от рисковете на самоповторението или от възможните стереотипи при всички изкушения за съвременния художник, които крие днешната свръхизобилна образна „иконосфера“.

От друга страна, това обстоятелство, наред с постоянно и последователно отстояваните предпочитания, определя амбивалентната му физиономия – едновременно „консервативен“ в най-добрия смисъл на думата и с широко отворен поглед към новото, към възможния експеримент, към който той все пак подхожда предпазливо и внимателно. В случая очевидно важна роля има тъкмо дълбокият респект към устоите и традициите на изкуството на графиката, по отношение на което авторът изпитва неизменен пиетет.

И в сегашната си изложба Иван Нинов остава верен на основните „константи“ на своето творчество. Той третира графичната материя със „стегнат“ пластически език, с лаконичен изказ, демонстрирайки съкровено разбиране за предимствата на нейната специфика. По правило редуцира елементите и съставките на образа. Въздействието балансира на границата между геометрично обобщената форма и трепетния, флуиден контур, както и на графичната „маса“. Същевременно геометризацията и обобщението на формата нямат строг контурно определен характер. Виждаме различни състояния на взаимопроникване и на дифузиране между предмет и пространство, постигнати ту със средствата на един своеобразен минимализъм, ту със снопове експресивни щрихи, ту с накъсани линии и фини чертички.

При подобен подход черното престава да бъде просто „тъмна материя“, за да поеме функцията на важна съставка на езика, на самата визуална структура на произведението. То сякаш се превръща в мек тон от кадифе, съдържащ определена чисто пластическа, вътрешно обогатена дълбочина на внушение. „Черното“ на Иван Нинов е способно да изгради нюансирани съотношения на тонове, в известен смисъл съзвучни с градациите на живописната тъкан.

Натюрмортите, реализирани с подобни изразни средства, са съзвучни по нещо на интимните, камерни творби на Джорджо Моранди, но напомнят отдалечено и на отделни образци на класическото китайско изкуство. В своята „тиха“ (Still life!) затворена битийност, в съпоставките на предметните форми, встъпващи в един колкото мълчалив, толкова и вглъбен диалог помежду си, те въздействат с висока степен на пластическа концентрация както по отношение на общото композиционно решение, така и от гледна точка на богатото си степенуване.

Някои от натюрмортите, донякъде изненадващо, са изпълнени с акварел. Той дава възможност на автора да развие по един фин и деликатно нюансиран начин своите основни стилистични похвати, като същевременно ги дообогати със сдържани и умело разположени в пространството на листа хроматични акценти. Стопените очертания на плодовете и на предметния реквизит се разгръщат на тъмен фон, на който сякаш се проектира търсеното балансирано съзвучие на форми, организирани по принципите на сложните симетрии, асиметрии и ритмики.

По своя камерен характер изложбата на Иван Нинов, разположена в уютното пространство на галерия „София Прес“, предлага на публиката интимен, непосредствен и изключително искрен диалог с неговото впечатляващо и високопрофесионално изкуство.