Култура / Брой 6 (2999), Юни 2023

Бях дете, когато гледах в кино „Култура“ (на пл. „Славейков“ имаше такова кино) документалния филм „Спомени от бъдещето“ с режисьор Ерик фон Деникен. В него се твърдеше, че извънземните цивилизации вече са били тук, на Земята, че кой иначе ще построи египетските пирамиди, дворците на инките и маите, кой ще побие камъните в Стоунхендж и ще вдигне великанските фигури на Великденския остров?

Към тия доказателства на Фон Деникен аз добавях и едно свое: релефната карта на България. Тази карта бе на поляна от няколко декара, на излизане от София в източна посока, там, където шосето се разделяше на две – едно за Пловдив, и друго – за Самоков. В единия край на „малката България“ имаше каменна караулка, с кули и бойници като замък. Караулката символизираше крепостта Бабини Видини кули. От нея тръгваше широк канал, който трябваше да бъде река Дунав. На изток се стигаше до локва с контура на Черно море, където бе нагазило корабче-ресторант, именувано „Созопол“. В умален мащаб на тая поляна имаше всичките ни природни забележителности. Веригата на Стара планина я разделяше на две части – на север бе Дунавската равнина, южно Тракийската низина. Онова възвишение бе Рила, до нея стърчи Пирин. Родопите са по-ниски, върховете им са заоблени като по-големи къртичини.

Учителката от началното панчаревско училище ни доведе тук за урок по география на открито. Качи ни на връх Мусала и оттам ни изпитваше къде е Странджа, долината на Струма или Лудогорието... Като гледах, покачен на Мусала, релефната карта, си мислех, че не човек, а само извънземна цивилизация може с такава точност да направи умален макет на България – тогава за ландшафтна архитектура не бях и чувал.

По-късно оттук мина магистрала, събориха караулката, от картата изчезна река Дунав с част от равнината му. Булдозер заравни Рила и Пирин, а из Тракийската низина насипаха камиони с пръст. Корабчето „Созопол“ изгоря при някакъв пиянски пожар, пък локвата Черно море пресъхна.

Асфалт покри ливадата и след години на тия декари се настани автоборсата. Автомобили от всякакви марки и модели, минали през няколко ръце по европейските пътища, са докарани тук, за да бъдат отново препродадени. Около тях се въртят собствениците им, търкат с парцал фаровете и броните, да лъщят и да привличат клиенти...

А клиенти, дал господ – ходят сред паркираните автомобили и правят „цък-цък“, дали от възхита, дали защото люпят слънчоглед... Макар и да не цъкам, аз също съм в групата на зяпачите – вече не съм дете, а мъж на възраст, дошъл съм не за урок по география, а да си търся кола.

Оттук ме дърпат за ръката и ми предлагат „Опел“, там ми показват запазен „Ситроен“, а някакъв младеж с „Пежо“ е готов да свали от цената, ако се спра при него... Но разчувстван от внезапния детски спомени, започвам да търся следи от картата на оная България от моето детство... Там някъде беше Рила, дето сега е паркиран стар „Мерцедес“... Онзи син „Форд“ е в Розовата долина... Едно „Рено“ е кацнало на Бузлуджа, а лъскаво БМВ се е разположило точно върху Пловдив...

Поглеждам в краката си. Стоя точно сред Софийското поле, сред пластмасови чашки от кафе и чинийки от кебапчета. Вятърът вдига във въздуха найлонов плик и го носи като народна песен – от Бяло море до Дунав, по румелийски полета... Около Сливен са натрупани износени автомобилни гуми, край Перник се търкалят ръждиви железа, а долината на Струма е омацана с отработено двигателно масло...

Навеждам се и започвам да събирам чашките и чинийките на купчинка. Иска ми се да очистя поне Софийското поле... Докато съм наведен, чувам как зад гърба ми се подхилкват: и младежът с пежото, и някакъв дангалак, подпрян на „Форд Мондео“.

„Вместо да се хилите, по-добре се наведете! Един в Тракийската низина, друг в Дунавската равнина, трети да хване Балкана, а четвърти да вземе Рила и Пирин!“

Ето това ми се иска да извикам на ония, дето ме гледат подигравателно, но вместо това казвам само:

– Тук беше България! – И им соча с ръка терена на автоборсата.

– Сега това е България! – отвръща ми дангалакът с мондеото и отива да пусне една вода някъде там, където навремето беше локвата с контура на Черно море.