Култура / Брой 7 (3000), Септември 2023

„Късчета свят“, Олга Шурбанова, издателство „Жанет 45“, 2023 г.

Книгите на Олга Шурбанова винаги са споменни: разкази са за отколешен досег с хора, за събития в заминалото, за разговори в далечни времена. Биха могли да се причислят към т.нар. „мемоарна литература“, ако тя не беше дискредитирана от някои „мемоари“, които са по-скоро пране на съвести, отколкото честни изповеди. Затова ще ги определя инак: „близки срещи от възвишен вид“; тоест срещи, които не са обикновени, рутинни, невзрачни, а които обогатяват, възземат, въодушевяват. Като възземането се отнася много повече за читателя: той е този, който усеща възвисяването на същността си и на когото му става леко, радостно, някак цъфтежно; книгите на Олга Шурбанова са не са просто спомени, те са възторгващи спомени…

Такива са и спомените в „Късчета свят“.

Те започват със съучениците от Музикалното училище. Олга Шурбанова е позната като писателка и журналистка, но всъщност е музикант, пианистка. Разказът върви с пламъка на младежките надежди и трепети за бъдещето, което за възпитаниците е непознато, но от висотата на годините е като на длан. Кое е обаче симпатичното в „Късчета свят“? Ами това, че Олга Шурбанова не тръгва да морализаторства със задна дата, да мъдрува и да се кахъри – ех, колко бяхме млади и колко наивни, пък сега, след като ни обрули живота, как се научихме и повече не сме наивни. Ама не сме и млади… Премина животът ни като полъх и остави по лицата и по душите ни белези, някои от които бихме могли да си спестим, ако бяхме такива, а не онакива… Не, категорично не, нищо такова няма при нея: тя си спомня немирните години не с желанието да ги оплаче и овайка, още по-малко да скърби и да ѝ докривява, а си ги спомня с ведрото чувство, че са изживени и че макар и преминали – слава богу, имало ги е, благодарна съм за което и сърцето ми се изпълва с радост, когато си спомня. Нейните спомени не са поучение, нито оправдание, нейните спомени са за красотата на живота в младостта, когато младостта вече е отминала. Но пък красотата е останала…

Останала е, защото и сам я създаваш, и други я създават.

Точно тези други са сякаш по-силният подтик, накарал Олга Шурбанова да напише „Късчета свят“. Дълги години тя е била главен редактор на списание „Ек“, издание на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, и благодарение на това е имала наистина близки срещи със забележителни българи, по силата на обстоятелствата (и на безмерната идеологическа тъпотия) извършили своята професионална реализация извън България. Като Стефан Груев например, страхотния журналист и писател, намерил спасение след преврата на 9.IX.1944 г. на Запад и станал едно от водещите имена на авторитетния френски вестник „Пари Мач“. Или пък Милчо Левиев, гениалният музикант, който с типичния за него хумор изрича: „Комунистическият режим вместо да извади очи, изписа вежди“. Или Климент Денчев, любимият на някогашните деца бате Климбо, когото и аз чаках с нетърпение в „Лека нощ, деца“, за да зарисува и заразказва по уникалния си за него начин… Четейки книгата, си дадох горчивата (и ядна) сметка, че всички тези хора – способни, талантливи, активни и креативни, сме ги прахосали и вместо да вградят талантите си за доброто на родината, вграждат ги другаде, понеже родината им от глупост ги е прогонила далеч от пределите си. Просто е отчайващо, като си помислиш, колко много сме изгубили, губейки тези хора, колко много сме пропуснали, когато – вместо да се възползваме от способностите им, сме ги затлачвали и възпирали. Българският ХХ век е за страната ни тъмен век, черна дупка, включително и заради това – че вместо да разчитаме на дарбите на своите съграждани, ние сме се страхували от тях и сме ги потискали. И съвсем естествено, защото няма нищо по-естествено, те са си тръгнали, избягали са, за да се осъществят в цялост и пълнота далеч от нас, където не бихме могли злобно да им пречим. Глупава, глупава Българийо, защо не умираш от срам?!…

Може би знам защо: защото книги като „Късчета свят“ успяват да измият срама от челото…