Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 8 (3001), Октомври 2023

22 10

Спомени в полуразпад

От Людмила Димова 0 коментара A+ A A-

„Уроци“, Иън Макюън, превод от английски Радосвета Гетова, издателство „Колибри“, 2023 г.

Споменът, породен от безсънието, с който започва романът „Уроци“, връща Роланд Бейнс към случилото се, когато е на 11 години. Междувременно вече е 1986 г., ядреният реактор в Чернобил е избухнал и смъртоносният облак се движи към Великобритания. Героят e изоставен от съпругата си Алиса, сам с новородения им син. В последния си роман Иън Макюън прави експеримент – проследява живота на измислен герой, какъвто би могъл да има самият той, ако беше напуснал училище на 16 години. Още тази начална ситуация отпраща към думите на Милан Кундера за „несигурната територия на романа“, „територия на играта и хипотезите“.

Роланд Бейнс мисли за себе си като за човек с пропуснати шансове и пропилян талант на поет, музикант, композитор. На 600 страници в романа той непрестанно се връща към епизоди от живота си, понякога и със самосъжаление. Паметта и нейните трансформации през годините е една от важните теми тук, наред с размислите за съзерцанието и деятелността, за „чистата случайност на съзнанието“, за цената на взетите решения.

„Спомените имаха дълъг период на полуразпад.“ Можем като читатели да се вглъбяваме в механиката на спомнянето, в изплуването на детайли под въздействието на външни обстоятелства и потъването им сред баналното всекидневие, в разкриването на тайни и травми. Асоциативно-ретроспективното движение на мисълта, фрагментарността и резките смени на оптиката създават у читателя чувство за автентичност. Сякаш не просто си влязъл в главата на героя, а той самият се е настанил в твоята заедно с колебанията си.  

Животът на Роланд Бейнс е белязан от две необикновени жени – в детството му това е учителката по пиано Мириам Корнел, от чиято страст и желание за притежание той все пак успява да се изплъзне, а в зрелостта – Алиса Еберхард, съпругата, превърнала се в прочута писателка феминистка, след като е избягала от дома им в Клапам, южен Лондон. И двете са крайни, вървят срещу течението. И макар физически да изчезват от погледа на героя, продължават да обитават мислите му. Той получава шанс за последна среща с всяка от тях в залеза на живота си, което променя някои негови самопреценки.

„Уроци“ е най-фактологичният му роман, твърди Макюън. Роман за начина, по който големите събития проникват в живота ни. Той създава цялостен образ на първото следвоенно британско поколение, получило много повече шансове от родителите си и възможност да отстоява убеждения и ценности, да пътува и да се наслаждава. Роланд Бейнс, роден също като автора през 1948 г., е свидетел на Кубинската криза, Фолклендската война, управлението на Маргарет Тачър, възхода на Тони Блеър, падането на Берлинската стена и усещането за исторически оптимизъм, обзело Европа след 1989 г., на Брекзит и световната пандемия от коронавирус. Той размишлява за събития, катастрофи и личности, оказали въздействие върху съдбите на хората като него, които живеят делнично и не пишат историята. Романът се вглежда и в сложните отношенията между деца и родители, в моделите, които приемаме дори когато съзнателно бягаме от тях. Повествованието неведнъж напуска границите на Великобритания, пренася се в Либия, където минава детството на героя, в Западна Германия и в Източен Берлин, във Франция, отразява европейската широта на автора си. Неслучайно единственият по-отчетливо отрицателен герой в книгата се оказва сред политиците, подкрепящи Брекзит. Но спомените и преценките на Роланд не са крайни и еднозначни, те са някак цялостни в своята противоречивост – любовта е неотделима от престъплението, тъгата от гнева, представата за безцелно пропилян живот от чувството за щастие. Равносметката идва в последните дни, когато героят е изолиран в дома си, пандемията е завладяла света, а той отново се вглежда в грешките си, разсъждава за ентропията и за порядъка, който всеки ден търкаляме като тежък камък нагоре по склона.

Много са литературните проекции в книгата, които препращат към произведения и образи, към размишления за писателския труд и литературната сцена. Тук вероятно авторът е вложил доста от себе си, както е направил и с някои ключови факти от своята биография.

Споделете

Автор

Людмила Димова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Април 1876. Разговор с Александър Стоянов
    20.04.2026
  • Гняв, по-силен от страха
    20.04.2026
  • Потенциал за мечтаене. Разговор с Галин Стоев
    20.04.2026
  • Карл Барт и неговата диалектическа теология
    20.04.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO