Култура / Брой 9 (3002), Ноември 2023

„Лешпер“ е дума от българския черноморски жаргон, определение за хора, които по цял ден безделничат на плажа. Събират се на групи, играят на карти и осмислят делника си с философски разговори, които често преглъщат с помощта на огнена или кехлибарена напитка. Ако всяка година гостувате на фестивала „Златна роза“ и преди прожекциите се разхождате по плажа във Варна, лесно ще ги разпознаете. Дори има забавен филм за тях („Лешпер Комерс Inc.“, 2002, реж. Димитър Таралежков).

В лешпер се е превърнал и главният герой на новия документален филм на Тонислав Христов „Последният гларус“, с който се откри тазгодишният Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“. Така и не стана ясно защо точно с документален филм се открива (освен доста формалните и фриволни причини като мястото на събитието и местообитанието на главния герой). Освен това мисля, че е добре да се спазват определени етични норми при избора на откриващ филм, при положение че режисьорът му все пак участва с пълнометражния си игрален дебют („Добрият шофьор“) в конкурсната програма.

Така и не стана ясно поради каква причина (не вярвам да е от незнание) Фестивалът не отдаде почит към Бинка Желязкова, първата жена режисьор в българското кино, при положение че тази година се навършиха сто години от рождението ѝ, а нейният филм „А бяхме млади“ получава първата Златна роза в историята на нашето кино. А можеше Фестивалът да се открие именно с този филм.

В този контекст 41-вото издание на „Златна роза“ стана домакин на учредяването на организацията „Жени в българското кино“, която си поставя за цел „да спомага развитието и разнообразието на родното ни седмо изкуство“. Сдружението ще търси решение на конкретни проблеми като непрестанното блокиране на сесиите на Националния филмов център, възможността за кандидатстване и най-вече присъствието на жените в общата картина на българското филмопроизводство. По думите на една от инициаторките и член на журито, Зорница София (със Златна роза за „Мила от Марс“ и „Майка“), това е „сдружение на тези, които искат да бъдат представени, защитени и включени в един по-голям – европейски и световен – контекст на жени, които се борят основно за включване и равнопоставеност. Но и не само, защото целта ни не е единствено да защитим интересите на жените от неравнопоставеността в професията, а и всички проблеми, които виждаме във филмоправенето и в законовите мерки, които по някакъв начин са убягнали на другите професионални асоциации“.

Тук е съвсем естествено да припомня, че тъкмо Бинка Желязкова като първата режисьорка проправя пътя на жените в българското кино със своя талант, достойнство и гражданска позиция, за което плаща висока цена, при това във време на цензура и налагане на идеологически канони. И затова трябваше най-големият форум за българско кино да отдаде почит към приноса ѝ в родната кинематография. Защото бъдещето на жените в съвременното кино минава и през познаване на историята. Този пропуск намирам за неуважение към един от най-значимите творци в нашето кино. Няма как да не добавя и името на оператора и режисьор Въло Радев, който също беше оставен в забвение въпреки стогодишнината от рождението му и огромното наследство, което остави. Режисьорът на „Крадецът на праскови“ не го заслужаваше…

Иначе Фестивалът получава адмирации за официалния плакат и визия, на които сияе прекрасната актриса Меглена Караламбова, която отбелязва 80-годишнина. Това беше важно, защото мнозина я познават само от театралната сцена, а тя има значимо и позабравено място и в нашето кино. Бяха почетени също Мария Статулова, Апостол Карамитев и Петър Слабаков със специални прожекции, макар сгушени и маргинализирани свенливо в по-малката зала „Европа“ на Фестивалния и конгресен център.

Да се върнем при съвременното кино, което е във фокуса на Фестивала: безспорно се откроиха три филма, различни като стил, но не и като жанр и тематична посока, които разказват за нашето всекидневие, за драмите на обикновения човек, при това в три важни етапа от живота на главните герои – тийнейджърка, мъж на средна възраст и пенсионерка.

Във втория си пълнометражен игрален филм „Диада“ Яна Титова следва много целенасочено посоката си, зададена от дебюта „Доза щастие“, като надгражда своите лични и творчески цели и създава брутална картина от живота на една съвременна тийнейджърка. С документална достоверност, подплатена с реални истории, Титова събира цялата биография на едно съвременно поколение, чиито родители са израснали в Прехода. Тя е безпощадна и реже с кинематографичен бръснач, а камерата на оператора Мартин Балкански изгражда неистова визуална картина. На моменти прегрява и натискът към зрителите е твърде силен, а някои от героите преекспонирани, но въпреки това основната емоционална цел на филма е постигната. Няма как да не се отбележи органичната игра на Маргарита Стойкова (Наградата на община Варна), работата по филма ще остави в нея задълго белези.

Със същата сурова реалност се сблъсква и героят на Малин Кръстев във филма на Тонислав Христов „Добрият шофьор“. И мога само да съжалявам, че е в конкуренция с Иван Бърнев във филма „Васил“ (трета актьорска награда), защото Малин Кръстев прави най-добрата си роля в киното. Най-после режисьор дава възможност на този доказан на театралната сцена талант да намери своето точно място на големия екран. Режисьорът Тонислав Христов, добре познат от документалното кино и с награда Златен ритон през 2017 г. за филма „Пощальонът“, без драматургични рискове и много убедително снима своя игрален дебют. Така той се нарежда сред документалистите с великолепни дебюти като Андрей Паунов с „Януари“ и Светослав Драганов със „Смирен“.

Съвсем очаквано след наградите на фестивала в Карлови Вари интересът на публиката и критиката беше насочен към новия филм на Стефан Командарев „Уроците на Блага“. Успехите и реномето на режисьора са безспорни, но по-важното е, че той не се осланя на тях. В новия си филм, който създава отново заедно със сценариста Симеон Венциславов, той търси реални истории от нашето всекидневие и надгражда най-вече своя режисьорски стил. След „Посоки“ и „В кръг“ Командарев се отказва от чистата социално ангажирана драма и успява много умело да вплете във филма и елементи на съспенс. Рискът си заслужава. Играта и завръщането на Ели Скорчева в киното (Награда за най-добра женска роля) могат да бъдат пример за младите ѝ колеги, а органичното ѝ присъствие на екрана (особено при впечатляващата игра на планове на оператора Веселин Христов) може да бъде сравнено с най-добрите образци от времето на италианския неореализъм.

Конкурсната програма на Фестивала предложи още много филми, но аз акцентирам на тези, които трайно ще останат в сърцата на публиката. По време на форума се проведоха няколко дискусии и една от тях бе „Българско игрално кино на историческа тема“. С колегите дебатирахме върху това как се разкъсва филмовата тъкан на този жанр в днешното ни кино. За съжаление, това беше онагледено с последните филми на Георги Дюлгеров – „Записки по едно предателство“, и Иван Владимиров – „Чума“.

За първи път след промените в Закона за филмовата индустрия в конкурса участваха и телевизионни сериали. Селекционната комисия беше допуснала само три – и с право, предвид ниското ниво, което се представя. Златна роза получи „Есента на демона“, който е продължение на успешния „Дяволското гърло“. Отново в главните роли са Теодора Духовникова и Владимир Карамазов, които демонстрират висш пилотаж, съизмерим с играта на свои колеги от популярни сериали на запад от нас. Тук специално подчертавам и овладения жанр както на драматургично ниво (Иван Спасов), така и на режисьорско, заслугата е на Павел Веснаков, който за пореден път доказва своя талант независимо от формàта, в който работи.

На финала няма как да не обърна внимание и на късометражното кино, което представи множество теми, вплетени в различни истории. Понякога имах усещането, че гледам студентски опити и ескизи. През години си давам сметка, че това кино е силно подценявано от авторите, които го използват или като опитно поле, или като трамплин към своя бъдещ пълнометражен филм. А в действителност късият филмов разказ не бива да бъде подценяван. Напротив, свидетели сме на много примери, в които водещи режисьори като Педро Алмодовар, Уес Андерсън или Тери Гилиъм използват късометражната форма, за да разкажат още една добра филмова история. Пример в това отношение дава Майа Виткова с филма „Любима“ (Награда на критиката), която след пълнометражния си дебют „Виктория“ е намерила много нежна и чувствена история за любовна раздяла, изградена със зряло кинематографично майсторство. С много любов и нежност, особено към поетиката на Борис Христов, е подходил и режисьорът Стефан Ганов във филма „Тихо в снега“ (Златна роза за късометражен филм), който намира основание и смисъл в екзистенциалните въпроси на деня с много поетичен филмов език. С познание и ирония към света на киното и един от неговите „комерсиални“ жанрове е подходил Ангел Радев с „Проклятието на холандеца“. Той демонстрира не само находчивост в историята, но и съвършено владеене на каноните на нямото кино и на немския експресионизъм. Друг важен и болезнен с темата си филм беше „13 август“ на Венцислав Сариев (познат като актьор от филма „Бягство“ на Виктор Божинов). Този дебют обещава добра съдба на автора си, ако реши да продължи своята кариера и като режисьор.

За съжаление, за поредна година Фестивалът имаше значение най-вече за професионалистите, филмовата общност и малцина любители на българското кино във Варна. Освен за прожекциите на „Уроците на Блага“ и „Диада“ огромната зала на ФКЦ трудно успяваше да привлече публика. Причините за това са много, но и тази есен популярните градски лешпери, както и повечето варненци не разбраха, че се провежда фестивалът „Златна роза“.

* * *

Наградите на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“, Варна, 2023 г.

Журито в конкурса за пълнометражни филми: Дина Йорданова, професор на университетите „Сейнт Ендрюс“ (Шотландия) и Хонконг; Зорница-София Попганчева, режисьор, сценарист, продуцент; Нана Джорджадзе, режисьор, сценарист, актриса; Стефан Вълдобрев, актьор, режисьор, композитор, певец; Марин Марчевски, режисьор, сценарист, преподавател, присъди следните официални награди:

Голямата награда Златна роза за пълнометражен игрален филм на „Уроците на Блага“, България/Германия, сц. Симеон Венциславов, Стефан Командарев, реж. Стефан Командарев, и „Диада“, България, сц. Яна Титова, реж. Яна Титова,

Специална награда на журито на режисьора и преподавател Георги Дюлгеров,

Наградата на град Варна на Маргарита Стойкова за дебютната ѝ роля в „Диада“,

Наградата за режисура на Яна Титова за филма „Диада“,

Награда за операторско майсторство на Веселин Христов за „Уроците на Блага“,

Наградата за сценарий на Симеон Венциславов и Стефан Командарев за „Уроците на Блага“,

Наградата за женска роля на Ели Скорчева за ролята ѝ в „Уроците на Блага“,

Наградата за мъжка роля на Иван Бърнев за филма „Васил“ и още три роли в „Аромат на липа“, „Уроците на Блага“ и „Диада“,

Наградата за дебютен пълнометражен филм на Тонислав Христов за „Добрият шофьор“, Финландия/България/Швеция,

Диплом за специални постижения на Герасим Георгиев-Геро за участието му в „Уроците на Блага“ и „Добрият шофьор“,

Диплом за специални постижения на Сабина Христова за сценографията във филма Ф1.618, България/Канада, реж. Теодор Ушев,

Наградата на СБФД получи Стефан Командарев за „Уроците на Блага“,

Наградата на критиката за пълнометражен филм бе за Яна Титова за „Диада“,

Наградата на публиката – за „Уроците на Блага“,

Наградата на Младежкото жури – за „Добрият шофьор“.

Журито за късометражни филми и сериали: Антония Милчева, режисьор; Мариана Христова, кинокритик; Христо Христозов, кинопрограматор и културен мениджър, присъди следните официални награди:

Голямата награда Златна роза за най-добър късометражен филм на „Тихо в снега“, България/Германия, сц. Стефан Ганов, реж. Стефан Ганов,

Диплом за специално постижение на късометражния филм „13 август“, България, сц. Венцислав Сариев, реж. Венцислав Сариев,

Голямата награда Златна роза за сериал на „Есента на демона“, България, сц. Иван Спасов, реж. Павел Г. Веснаков.

Наградата на критиката за късометражен филм получи Майя Виткова-Косев за „Любима“.