Култура / Брой 9 (3002), Ноември 2023

Как Роден и Пикасо се озоваха в дълбоката швейцарска провинция

Мартини е град в швейцарския кантон Валe, по долината на река Рона, с жители малко над 20 000 души. Около 30% от жителите му нямат швейцарско гражданство. Някога тук са живели келтски племена, древните римляни са построили амфитеатър, войските на Наполеон са прекосили тази част на ниските Алпи в 1800 г. През Мартини е минавал пътят на поклонниците Кентърбъри – Рим и тъй като голяма част от тях се губели из планината, местните започнали да използват и след това да развъждат кучето планински спасител Сан Бернар. Мартини е железопътен възел, където може да се направи връзка с влаковете за Франция или Италия, но от друга страна не е и чак толкова важна гара, поради което скоростните влакове Цюрих – Женева я подминават. В края на краткото въведение ще кажа, че Мартини е едно толкова прекрасно малко градче, колкото са прекрасни всички провинциални швейцарски градчета. С тази разлика, че Мартини в никакъв случай не е скучно швейцарско градче. Причината е един негов гражданин, Леонар Жанада, основател на фондация „Пиер Жанада“. Той превръща градчето в място на т.нар. високо и също така много скъпо изкуство.

Първото нещо, което се забелязва от слезлия на гарата чужденец, е, че в града няма кръстовища със светофари, а само кръгово движение. А в кръговото пространство на кръстовищата са поставени скулптури на швейцарски автори. Скулптурни композиции има и по тротоарите. „Исках изкуството да слезе сред хората, а хората да се движат сред изкуството – обяснява идеята си в едно интервю меценатът Жанада. – Това стана възможно, само защото съм наполовина луд и наполовина италианец. Швейцарец не би изживял живота, който аз живях.“

Дядото на Леонар по бащина линия е италианец, който пристига в Швейцария като гастарбайтер. „Не му е било никак лесно. По онова време чужденци в Швейцария са били само италианците. После са дошли испанците. След това португалците. След това бежанците от югославските войни. И така нататък… до днес.“ Бащата се жени за местна швейцарка, в брака се раждат три деца. Семейството държи да образова наследниците си. Леонар завършва Техническия университет в Лозана и е дипломиран инженер. Но още като студент започва да се занимава с фотожурналистика, пътува до САЩ, Египет, Тунис, Мароко, Гърция, прави фоторепортажи, които публикува в издания на кантона Вале.

Със свой съученик от гимназията Жанада открива инженерно и архитектурно бюро в Мартини. 60-те и 70-те години на ХХ в. са период на строителен бум както в кантона Вале, така и изобщо в Швейцария. Фирмата на Жанада участва във всички важни строителни обекти в района – обществени, като например мост над река Рона, и изграждането на частни жилищни сгради. Че богатството на собствениците ѝ от ден на ден става все по-голямо, не учудва никого, защото те строят всичко, което изобщо се строи в тези години. Но две събития променят посоката в живота на строителния инженер. При разработването на терен за строеж в края на града работниците се натъкват на останки от келтски храм. Археологът побеждава търговеца в душата на Жанада и вторият се отказва от застрояването на района. Захваща се с консервацията на археологическата находка. Почти по същото време по-малкият брат на Леонар, Пиер, загива при самолетна катастрофа. Леонар Жанада вижда в тези събития пръста на съдбата: основава фондация, която да се грижи за откритото културно наследство, която кръщава на брат си. Така през 1977 г. се появява фондацията „Пиер Жанада“.

Спечеленото от много успешните строителни работи, както и от търговията с имоти Жанада влага в културни дейности. Годишният оборот на фондацията е над 8 милиона швейцарски франка, общината на Мартини участва с половин милион. Близо до археологическата находка, променила житейските планове на Жанада, той издига сграда, в която приютява постоянни и временни изложби. В нея се провеждат концерти, около сградата има скулптурен парк.

Първата постоянна изложба е тази с предмети от гало-римско време, открити в кантона. Втората се състои от 50 ретроавтомобила, произведени между 1897 и 1939 г. Жителите на града са свикнали с гледката: Жанада кара по градските улици някой от старите автомобили. Може да избира между Rolls-Royce, Bugatti, Mercedes-Benz, Alfa Romeo, Isotta-Fraschini и Hispano-Suiza.

В парка се отглеждат растения от цял свят, пред всяко дърво или храст е поставена табелка с произхода му. А с притежанието на скулптурите може да се гордее всеки музей на която и да е световна столица. Има творби на Огюст Роден, Марк Шагал, Сезар, Хенри Мур, Макс Ернст, Жорж Сегал, Хуан Миро, Пиер-Огюст Реноар и др. Жанада отчита, че ако не беше започнал преди години да събира тези скулптури, нямаше да има тази колекция. Днес според него това е невъзможно, тъй като творбите отдавна щяха да са затворени някъде, за да се продават на търгове. „В последно време пазарът на изкуството е много повече пазар, отколкото изкуство“, казва той.

Временните изложби, които се показват в залите на фондацията, се организират със сътрудничеството на всички най-големи световни музеи. В момента гостуващата експозиция, която ще продължи до януари 2024 г., е посветена на фовизма и в нея са представени експонати от парижкия Музей за модерно изкуство, както и от частни колекции. Последните се смятат като огромна лична заслуга на Жанада, защото частните колекционери рядко предоставят картини за общи изложби.

За 46-те години на съществуването си фондация „Пиер Жанада“ е показала в провинциалното градче Мартини творби от Пикасо, Тулуз-Лотрек, Ван Гог, Шагал, Сезан, Моне до най-актуалните съвременни творци на изобразителното изкуство. Често се представят и водещи имена от художествената фотография. Изложбите са посетени от над 10 милиона души. Организацията по представянето на това изкуство в провинцията не е лесна задача дори и в Швейцария. Музеите разрешават гостуването на свои експонати на друго място срещу солидни застраховки. От съображения за сигурност произведенията не се транспортират с едно превозно средство, съответно за всеки брониран транспорт трябва да има и допълнителна охрана. „Никога не гледам целия бюджет накуп – казва Жанада. – Само застраховката е седемцифрено число. Като се прибавят ескортът, охраната по време на експозицията… просто не ми се мисли. Ако събера сумите и видя колко се получава, никога не бих го направил. Затова разглеждам всичко по пера.“

Но доставката на ценните предмети до Мартини е само едната част от задачата. Втората е осигуряване на посетителите. Трудно е било само в първите години, когато е трябвало да се инвестира ударно в реклама. Днес устната пропаганда е достатъчна, тъй като „Пиер Жанада“ си има свое сигурно място на културната карта на Швейцария. Продължават да действат различни примамки, като например това, че посетителят може да си купи входен билет с намаление, ако използва железницата, а не собствения си автомобил.

„Целта ми никога не е била да печеля пари от изложбите. Но и никога не съм искал да губя – казва Леонар Жанада. – Търся път, по който да намаля загубите. Например работя безплатно. Не съм изкуствовед, аз съм инженер, за когото изкуството е хоби.“ Много по-лесно от изложби според Жанада се организират симфонични концерти. Трябва просто да се плати хонорар на изпълнителя, за своята сигурност и тази на инструмента си се грижи самият той. Сред гостувалите вече са американският цигулар Исак Щерн, цигуларката Ан-Софи Мутер, оперната певица Чечилия Бартоли. В момента музикалната програма е обявена до май 2024 г.

Леонар Жанада е член на различни комисии в почти всички национални музеи на изобразителното изкуство в Швейцария, Италия и Франция, както и е носител на много техни отличия. Но най-голям принос според швейцарците той има към родния си град, тъй като е успял чрез колекционерството и благотворителната си дейност да го превърне във важен икономически фактор. Всички реставрационни дейности в католическите и реформираните църкви в региона са финансирани от фондацията, като за целта се привлечени млади швейцарски творци. Отделно Леонар и съпругата му основават фондация за социални дейности като предоставяне на помещения за обгрижване на хора с алцхаймер, приютяване на сирийски бежанци и т.н. А през 2019 г. се появява фондацията „Леонар Жанада – меценатство“, чиято цел е опазване на създаденото и придобитото до този момент. „Ризата, с която човек си отива от този свят, няма джобове. Няма какво да отнеса оттатък. Нека всички се насладят на създаденото от най-талантливите на този свят.“ Запитан има ли мечта, която да не е реализирал, Жанада отговаря: „Не. Не оставях мечтите ми дълго да са мечти. Изпълнявах ги. Няма смисъл да умреш богат“.

Пътуването е осъществено със съдействието на Château de Lavigny, International writers residence, Pro Helvetia.