(не)Поезия: думи в центрофугата
„Веднъж през август”, Илко Димитров, издателство „Аквариус”, 2023 г.
Винаги съм се чудел защо Илко Димитров, бидейки като пишещ предимно човек на мисълта, определя книгите си като поезия, а не като друг вид словесно изкуство, по-плътно пасващо на творческата му нагласа? От общо 18 авторски заглавия 14 са посочени като поезия, включително последното, „Веднъж през август”. Средният читател обаче трудно би признал книгата за поетическа, чак би настръхнал от неприемане на – да речем – това:
Август 1914 – след огъня
това е второто събитие по важност за човека,
когато той започва да се досеща, че всъщност
убиването на няколко милиона за броени
месеци не може да събори човечеството, ужасно е,
но нищо фатално не е станало и това
ще мине, не трябва да се мисли винаги най-лошото.
Сякаш има нещо градивно в това прозрение,
отваря врати към други постижения.
И да, би казал въобразеният среден читател, формата е стихотворна, но какви стихове са тия? Зададоха ми този въпрос, когато през 2009 г. Илко Димитров взе наградата „Иван Николов“ за поемата „Продавачът на конци”. Тогава изригна Христо Карастоянов и с него си разменихме реплики за това що е поезия и има ли тя почва в произведенията на Илко. Аз бях плътно на страната на „Конците”, докато Христо защитаваше Жак Превер. Във „Веднъж през август” има текст, който можем да припознаем като своеобразна реплика към известното стихотворение на Превер „Как да нарисуваш птица”:
Песента на славея е песента на славея.
Стихотворението за песента на славея е стихотворение.
Разсъждаването върху стихотворението за песента на славея
е разсъждение.
Анализът на това разсъждение е анализ.
Песента на славея не е песен на славея.
Разликата е титанична: при Превер птицата е, от която се ражда поетическото („ще ти даде / едно свое перце, / с което да напишеш / името си долу”), при Димитров разсъдъкът е, който утрепва поетическото = „песента на славея”. Тук иде отговорът на горния въпрос: защо настоява, че книгите му са поетически, а не, да речем, с фрагменти, максими, размисли, изречения (както Атанас Далчев е искал да кръсти своите фрагменти, ала Борис Делчев не му дал): с цялото си творчество, с целия се непримирим, неистов и неуморим хъс Илко Димитров иска да покаже, че разсъдъчно и поетическо не са в противоречие, обратно – в хармония са, в синхрон, в сътрудничество. И – след като са в сътрудничество, двете се сдобиват със значително по-силни, по-вещи и по-можещи способности, за да се справят заедно с неразбориите на света; да ги обяснят и доколкото могат, да ги пооправят:
Мислех си преди години, не, бях направо убеден,
че поезията ми идва някъде отгоре, неясно откъде,
но със сигурност не отстрани или отдолу, а определено
от над главата и над сърцето, изобщо над всичките ми органи.
Както се появяваше изневиделица, така и внезапно изчезваше,
по същия идиотски начин, сякаш никога не ми се е появявала
и нищо в мене не е правила. Забелязвах, че когато тя изчезваше,
пред очите ми изникват думите, очевидно оставени от нея върху листа,
за да започна да ги различавам вече като свои – една след друга първо,
а сетне всички думи заедно, събрани в нещо, което те не са,
но което без тях не съществува.
Сега си мисля, че поезията
не ми идва отникъде, а просто аз внимателно подреждам
поредните думи, сякаш и този път само да избегна уловките им,
да намеря удачното решение.
Ще рече: ако преди време вярвах, че поезията е някаква спонтанност, която ме спохожда без мое участие, то сега знам, че поезията не е никаква спонтанност, „Меня сегодня Муза посетила”, а е промислена, проиграна, прочувствена грижа, в която всяка дума трябва да мине през центрофугата на смисъла, за да защити присъствието си в стиха. Или, както сам отбелязва: „Като в центрофуга без стени светът сега се преобръща”: поезията преобръща света, за да го сложи на краката му.
Затова неговата поезия ни се струва умозрителна, защото е поезия диалектическа. Длъжността ѝ е да преобърне прекатурения свят, да укрепи нозете му и да го пусне да се движи уверен и енергичен.
Поезията като разум, вселенски разум...
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук