Култура / Брой 3 (2956), Март 2019

Жорже Косиков, „Наказание и смърт“, Бразилия, 2017 г.

Капитан (о.з.) Жорже Косиков, бивш съдия и университетски преподавател, е автор на три обемисти книги, първата от 2005 г., за бесарабски българи и гагаузи. Сега неуморният изследвач прибави към тях четвърта: „Наказание и смърт“, собствено издание, 2017, 180 с.

След Първата световна война Бесарабия минава от руско владение в румънско. И натискът върху сънародниците ни да бъдат силом порумънчени, скоро начева. Като последие от румънските издевателства през 1926 г. към Бразилия тръгват 2000 наши бесарабци. Преки участници (Стефан Кинчев, Петиков) и потомци (Селсо Греков, Нейде де Соуза Праса) пишат от различни ъгли за българи в Тропическия великан, обаче по широкообхватност и значимост Косиковото четирисъставно дело заема първенствуващо място в онова, което следва да наричаме българо-бесарабска книжнина в страната континент.

Приютени в Сан Пауло, новодошлите се разбунтуват: чакало ги далеч не онова, което било им обещано, а заробващо положение. И последва усмирителна мярка: войници ги наблъскват из влакови вагони, сетне извозени са до атлантически остров. Той е на пет километра от материка, близо до град Убатуба, където понастоящем живее Косиков, самият той дете на преселници. Онова късче земя по него време носи името Свински остров (Иля дош Поркош) и до 1955 г. е каторга. Спрямо Сан Пауло Убатуба отстои на 250 километра североизточно и жителите му са 90 000, днес е курортно селище. През 1934 г. по случай 400 години от рождението на отец Жозе де Аншиета, първопроходник на книжовността в Бразилия, островът е преименуван и става известен като Аншиета, днес защитен екологически. Заточени в него, българите прекарват сто дни. Когато го напускат, че да бъдат разпределени из вътрешността, гдето ще обработват земи, оставят 151 свидни гроба. Причината за тази висока смъртност, чиито жертви 98 % са деца, е липсата на всякаква здравна помощ и лошите битови условия. Така за ония преселници живота им в Бразилия го ознаменуват не раждания, а смърти. Преди да се отдадат на мирна селска, домашна работа, са заровили скъпи рожби, та никак случайно Косиков е онасловил своята документална творба „Наказание и смърт“: в туристическия остров Аншиета има българско гробище.

Книгата съдържа показания на люде, преживели ония събития, вестникарски публикации в различни градове, включително столицата Рио де Жанейро. Приложен е пълен списък на всички покойници с точно указани възраст, месторождение, майка, баща. Писанията разобличават нерадата съдба на пришълците и се обявяват в тяхна подкрепа.

Издиреното от Жорже Косиков с „Наказание и смърт“, привеждайки нови сведения, допълва стореното от него в трите му предходни изследвания. Разполагайки с всички тях, без преувеличение може да заявим, че имаме цялостна картина за бесарабския дял от българското разселение в Бразилия, който по численост и досега е най-многоброен. Заслугата за тая яснота е на магистър и магистрат Жорже Косиков. Нему България, в която не е стъпвал, но искрено и дълбоко я обича с дела, дължи благодарност.