Култура / Брой 3 (3006), Март 2024

„Най-опасните врагове на демокрацията вече не са онези, някога застрашавали съществуването ѝ – фашизмът и комунизмът, както и екстремистки или терористични групировки от нашето време, които могат да ѝ причинят вреди, но не могат да я умъртвят“, пишете вие в една от книгите си. Кои тогава са новите врагове на демокрацията по света?

Новите врагове по-скоро са рожби на самата демокрация, извращение на нейните принципи. В своята книга „Интимните неприятели на демокрацията“ разглеждам три от тях: политическия месианизъм, ултралиберализма и ксенофобския популизъм. Определям ги като „интимни“ заради близостта им с демокрацията. Те напредват под демократично прикритие, но всеки път довеждат демократичната идея до пароксизъм.

Как да им противостоим и да се борим с тях?

Трудно е да се борим с рожбите на демокрацията; често даже не ги възприемаме като врагове. Трябва да осъзнаем опасността, която те представляват, и да се опитаме да намалим влиянието им. Не са непобедими.

Но какво е демокрацията: идеален модел за организиране на обществото или минимално равнище на правила и гаранции, правещи възможно човешкото съсъществуване?

Демокрацията не е единствената форма на легитимно управление, други режими също имат правила и гаранции. Демокрацията не ни обещава рай на земята: тя е един несъвършен режим, създаден за несъвършени същества – а не за ангели или герои – който обаче си е дал законни средства за изправяне на своите грешки и слабости, за смяната на правителства или промяната на закони, както е признал и свободата да се критикуват властимащите.

Във Франция, Германия, Великобритания и други държави има тенденция имигрантите от бедни части на света да бъдат смятани за „варвари“. Това усещане набира сила или вие съзирате и обратните наченки на гостоприемство?

Днешният свят преживява безпрецедентни тенденции на преместване на население и в бъдеще тези процеси само ще се засилват. Ако недискриминацията по отношение на чужденците и имигрантите разчита само на нашата морална добродетел или на щедростта ни, боя се, че тя никога няма се осъществи: добрата воля не е достатъчна, за да надмогне нашите егоизми. Откритостта към другите може да е в наш интерес – духовен и материален. Богатството на една страна се създава от хората, които живеят и работят там, а не е някаква предварително зададена торта, която трябва да бъде разпределена между минимален брой сътрапезници.

Какво мислите за Европа, намираща се по-скоро в критична фаза? Прилича ли тя на колос на глинени крака?

Европейският съюз страда от това, че интеграцията на влизащите в него страни се извършва на различна скорост в отделните области. Търговското и монетарно унифициране не е съпътствано от достатъчно единство на икономическо или политическо равнище. Някои смятат, че ЕС трябва да се демонтира, докато аз мисля точно обратното: на нас ни е необходима повече Европа, а не по-малко Европа. Но нейната демократична функция трябва да се подсили: на населението трябва да се даде възможност да изразява волята си. ЕС не трябва да бъде командван от лидерите на най-силните държави като Германия и Франция. Най-демократичният орган е Европарламентът, но той няма достатъчно власт. Именно той трябва да избира президента на Европа, фигура, която да замени председателя на Комисията и председателя на Съвета.

Определяте ХХ в. като „век на мрака“. След концлагерите, ГУЛаг и всички ужаси, които остават зад нас, възможно ли е все още да се изгради система от морални ценности?

Крайните проявления на Злото като концентрационните лагери не ни пречат да мислим за моралните ценности. Тъкмо сблъсквайки се с крайностите, някои човешки същества са култивирали у себе си онова, което аз наричам „всекидневни добродетели“: достойнство, грижа за другите, защита на духовната дейност. Примо Леви, Ети Хилезум, Жермен Тийон, Василий Гросман са ярки примери за морално поведение в екстремни условия.

Вашите книги обхващат широк набор от теми – от руските формалисти до завладяването на Америка и паметта за Злото. Що за сила ги удържа заедно?

Вярно е, че са ме интересували най-различни проблеми, но има една тема, към която се връщам постоянно: отношенията между човека и обществото, между етиката и естетиката, между политиката и морала. Имам впечатлението, че чрез различни примери участвам в една и съща битка за малко повече човечност.

Превод от италиански Тони Николов