Култура / Брой 4 (3007), Април 2024

По време на Берлинале 2024 се състоя световната премиера на филма „Прехванато“ (Intercepted) на режисьорката Оксана Карпович. Той е копродукция между Украйна, Канада и Франция. Филм от „прехванати разговори“ на руски войници в Украйна, в които те разказват на своите майки или жени за злодеянията си.

Оксана Карпович е режисьорка, фотографка, възпитаничка на Киево-Могилянската академия и филмовото училище на Университета „Конкордия“ в Монреал, където живее от 2013 г. Филмовият ѝ дебют е през 2019 г., когато представя документалния филм „Не се притеснявай, вратата ще се отвори“ за пътниците от градските влакове. Филмът получава признание в чужбина и е отличен с редица награди.

Новият ѝ филм „Прехванато“ също има документална основа и разказва за руската военна агресия и разрушенията, причинени от войната. Творбата разказва за последиците от мащабната агресия на Русия и за живота на украинците в сегашните условия. Кадрите са съчетани с прехванати записи на телефонни разговори на руски войници с техни роднини. „Искам този филм да бъде видян от световната общественост и преди всичко от руснаците. Направихме им голяма услуга, като им направихме такъв портрет, какъвто те никога не биха си създали. Когато престъпниците седнат зад решетките, а аз вярвам, че това ще се случи, искам всяка тяхна дума да остане в историята“, заяви Оксана Карпович на премиерата на филма на Берлинале 2024.

За какво е вашият филм, какви са основните послания, които искахте да отправите с него?

„Прехванато“ е базиран на подслушани телефонни разговори на руснаци. Това е историята на пътуването и дехуманизацията на руския окупатор от момента на нахлуването до смъртта, от преизпълването с героични илюзии до пълното отчаяние и лудост. Това е филм за тоталитарната руска машина, за насилието и безнаказаността като един от фундаменталните ѝ елементи. Това е и нетрадиционен road movie през нараненото пространство на Украйна. В това пространство наблюдаваме „новото нормално“ всекидневие на украинците и поддържането му като трогателен жест на съпротива срещу войната.

Как и къде заснехте филма?

Снимките се проведоха предимно в Киевска, Харкивска и Миколаивска област през лятото и есента на 2022 г. и лятото на 2023 г. Работихме в екип от четирима души. Освен мен, оператора Кристофър Нан и звукооператора Артем Косински винаги присъстваше местният продуцент. В Харкив с нас работи Артем Фисун, военен доброволец, и неговият принос към този филм е много важен. Идеята на филма беше да пресъздаде опита от пътуването през Украйна, през необятността на нашето пространство и да се покажат всеобхватните последици от руската инвазия. Прекарахме много време на път...

На какъв принцип са подбрани престъпленията и материалът (гласовете на руснаците), които са в основата на филма?

Нашият филм не „колекционира“ руски военни престъпления, аз не се занимавам с идентификацията им или класификацията им, въпреки че масивът от прехващания, който съществува към ден днешен, лесно би позволил това да бъде направено. Нашият филм разглежда самия факт на нахлуването като престъпление и акт на насилие по принцип. В този акт по-специално ме заинтригува ролята на руските „мирни жители“, както те обичат да се наричат: майки, съпруги и сестри на руски военни. Вероятно повечето разговори, влезли във филма, са на войници точно с жени. В контекста на нашествието руските жени се отличават с особена жестокост. Това е феномен, който ме интересуваше и продължава да ме интересува след завършването на филма.

Кои актьори се включиха в проекта?

Документалните актьори и актриси на нашествието са хора от Русия, които сега често биват наричани „орки“ в Украйна, като се имат предвид характерът и действията им. От близо две години се занимавам с тази трудна задача – да гледам на тях именно като хора, а не като чудовища, което е много болезнено, едно леко мазохистично упражнение... За мен е важно по различни причини, но най-вече защото вярвам, че чудовища трудно могат да бъдат привлечени към наказателна отговорност за стореното, но хора е възможно да бъдат изправени пред правосъдието. Противопоставям руските жени във филма на украинските мъже и жени, които се опитват да оцелеят в условията на жестока война и да поддържат домовете и градските си площади като годни за живеене места.

С какви трудности се сблъскахте по време на работата над филма?

По време на снимките на филма преди всичко се сблъскахме със същите трудности, с които украинците се сблъскват всеки ден – как да оцелеят и работят под ракетен и артилерийски обстрел, как да запазят здравия си разум и надеждата си за живот, да се срещнат с хора, които са били свидетели на насилие, и т.н. По време на монтажа на филма основното ми предизвикателство вероятно беше да поддържам здраво емоционалното си състояние.

Разкажете ни за ролята на чуждестранните колеги в работата по филма и за техния принос и подкрепа.

„Прехванато“ е филм, копродуциран от Канада заедно с Франция и Украйна, затова по-голямата част от многобройния ни екип са чужденци, без тях работата просто нямаше да съществува. На първо място, искам да отбележа дуото канадски продуценти – Джакомо Нуди и Росио Барба Фуентес, които преобърнаха планини, така че филмът да получи достатъчно финансиране и да се появи на екран възможно най-скоро. „Прехванато“ е плод на техния упорит труд и продуцентски усет, както и на моя. Не мога да не спомена и Кристофър Нан, британски оператор, с когото сме приятели и работим от 2015 г. Нови участнички в проекта бяха френските ни копродуценти, благодарение на които се появи френската ни монтажистка Шарлот Тюрес. Като цяло не искам да разделям екипа на украинци и чужденци, защото най-важното е, че всички, които участват в създаването на филма, независимо от произхода си изпитват болка от войната в Украйна и осъзнават значението на документирането и отразяването ѝ.

Колко време ви отне работата над филма?

Идеята дойде през март 2022 г. и много бързо започна да се реализира. Преди инвазията работих с Джакомо и Росио върху друг документален проект, който решихме да отложим в отговор на новите политически обстоятелства. Образно казано, по време на нахлуването ние като екип вече плавахме в една лодка и в един момент се прехвърлихме от тази лодка на друга – много по-голяма и опасна лодка. Работата ни отне малко по-малко от две години и от първия до последния ден имах усещането за маратон: две години са малко време за създаването на такъв филм.

Какви са плановете ви за филмовите фестивали и за разпространението на „Прехванато“, в частност в Украйна?

Надявам се след Берлинале филмът да пътува, особено в онези страни, където руската пропаганда е мощна и хората не осъзнават, че Русия е имперска фашистка държава. Иска ми се да вярвам, че филмът ни ще има поне малък потенциал да убеди някои от тези хора или поне да ги провокира да се замислят. Със сигурност ще покажем филма в Украйна.

Източник „Суспилне Култура“

Превод от украински Райна Камберова