Култура / Брой 4 (3007), Април 2024

„Българска кръв тече във вените ми, интересувам се от китайски духовни практики, а семейството ми е във Франция, там е мястото, където търся себе си.“ Александър Мануилов се срещна в Пекин с художника Феникс Върбанов, чиито нови произведения ще можем да видим от 17 май в софийската галерия „Аросита“

Феникс, от семейството на знаменитите Сун Хуай Куей и Марин Върбанов, винаги е бил между три култури – България, Китай и Франция. Откриването на изложбата му Neither в края на ноември миналата година в Пекин (галерия Ici Labas в арт района 798) събра публика, идваща поне от трите държави. Кураторът на изложбата Фред Дервин беше свършил страхотна работа. Професор по мултикултурно образование от Университета в Хелзинки, Дервин е един от най-влиятелните учени и критични гласове по отношение на образованието и междукултурната комуникация в Европа.

Китайската артистка Сун Хуай Куей и проф. Марин Върбанов, създател на cпeциaлнocттa „Teĸcтил и мода“ в Xyдoжecтвeнaтa aĸaдeмия, са първата брачна двойка между китайски гражданин и чужденец от основаването на Китайската народна република и за да сключат брак, е трябвало да получат одобрение лично от министър- председателя на КНР.

Три дни след изложбата Феникс Върбанов ми отдели време за интервю.

Изтощен ли сте три дни след изложбата?

Напълно опустошен съм. Толкова много хора!

Виждате ли разлика между откриванията на изложби тук и тези, които сте имали в София?

Не. Винаги е един специален ден за мен и ми е много драго да споделя работата, която съм направил през последните месеци и години.

Какви са произведенията, които показвате сега?

Повечето работи са отпреди ковид кризата. От 2019 г. Но имам и някои нови от тази година. Това е най-авангардното за мен, което досега съм могъл да покажа. Вече напускам концепцията за илюзия в релефа, отивам и към истински релеф, триизмерна изработка на хартията.

В което категорично има препратка и към изкуството на баща ви.

Да.

Ако сравните най-първата си изложба и тази – каква е посоката? Накъде отива Феникс Върбанов?

Посоката е в това човек да рисува с душата си. Това е най-важното. Пък техниката идва после, сама със себе си.

Това рядко може да се чуе така директно заявено от ваши колеги.

Много е важно. В този материален свят e много важно духовното да преобладава. Това е и задачата на един художник – да се развива в духовния свят. В близките години китайското изкуство много дръпна напред. Но се оказа, че се търсеха много популярността и материалността и малко се забравиха основите на арт пространството, които са в духовността.

Омръзнало ли ви е да ви питат за паралели между трите култури, които обитавате – българската, китайската и френската?

Не ми е омръзнало. Може би защото това вече се е превърнало в един синтез, който се надявам да се забелязва и в моите работи. Получила се магма, от която черпя енергия и вдъхновение.

От контрапунктите?                                    

От контрапунктите. Пък и ето – българска кръв тече във вените ми, интересувам се от китайски духовни практики, като например от таоизма, а семейството ми е във Франция, където и работя. Там се докосвам до много интересни творци. Там е също така мястото, където търся себе си.

И баща ви, и майка ви са известни творци. Колкото по-голяма е сянката на родителите, толкова повече това може да е проблем за детето, което също иска да се осъществи като творец. Как беше при вас?

Да, това наистина го има. Винаги съм искал да рисувам. След като влязох в Академията в Париж, вече знаех, че имам собствен път. Но разбира се, това да имаш майка и баща в сферата на изкуството, е нож с две остриета. От една страна, те ми дадоха много вдъхновение, опит, също така и посока. Но от друга страна, сянката е доста голяма. И двамата са много известни и работливи и летвата беше много висока.

Интересно е отношението към баща ви – като че ли в тази изложба имаше не само препратка към неговия тип пространствени творби, но също така не беше избегнат и експлицитният паралел – в кураторския текст той беше споменат, имаше семейна снимка и визуална препратка към негови работи. Чак сега ли се случва това еманципиране от творчеството на бащата?

Чак сега се случва, защото сега започвам да вниквам по-дълбоко в творчеството на баща ми. И макар че много години го придружавах в неговата авантюра – с много дискусии, с много диалози, ние поддържахме много тясна връзка, а и аз се бях научил от него на много неща като занаят, като виждане и усещане – чак сега се примирих, търсейки себе си, разбира се. А мисля също така, че мога да реализирам някои негови неосъществени идеи.

А от майка си какво взехте?

Майка ми винаги ме е подкрепяла и е вярвала в мен. Тя за мен е едно огледало към китайската култура. Пътят, по който тръгнах, беше благодарение на нея. Тъй като започнах да пътувам често до Китай, да се запознавам с китайската култура, ритуалите, философията и духа.

Тя е имала специален усет към древната китайска култура.

Да, тя се занимаваше със съвременно изкуство, но беше много веща и в класиката. Тя имаше невероятно разностранни черти. Беше и актриса, и манекен, и художник, и скулптор, и бизнес човек. Като всичко това я правеше много богата личност. А то дава и много сила на един син. С баща ми бяха необикновена артистична двойка, работеха в голяма хармония двамата. За съжаление, майка ми тръгна да търси по-материалната страна и започна да работи с Пиер Карден, а пък баща ми основа институт по текстил в Ханджоу, което беше една голяма стъпка в Китай и в съвременното изкуство на Китай.            

 С кое от постиженията на вашите родители се гордеете най-много?

Като цяло творчеството им е доста вдъхновяващо. Баща ми беше гениален. С големи постижения в съвременния гоблен и изобщо в изкуството на текстила. Много благ човек. Визионер, винаги мислеше няколко хода напред. Майка ми беше прекрасен човек. Много социална, мила. Тя беше богиня. Смел човек, със силен характер. Силна майка. Даже понякога ми беше трудно да се еманципирам. Тъй като тя обичаше да владее всичко около себе си. Включително и мен. Понякога имам съмнения дали трябваше да отида в Париж, или трябваше да остана в България, но майка ми искаше да ме заведе в Париж, където можех да видя нещата и живота от друг ъгъл. За това ѝ благодаря.

 Значи тя не е настоявала посоката ви да е към Китай?

Не, не. По-скоро баща ми ме тласна в тази посока. Може би защото и той имаше нужда от мен. Човек, с когото да споделя мисли, идеи и вдъхновение. Това беше голям шанс за мен. Да видя Китай през 80-те години. Един друг свят по онова време.

Откъде идват ограниченията?

От хората. Създаваме си богове и после в тяхно име се борим срещу боговете на другите.

А къде сте сега?

Не мисля, че още съм намерил собственото си място в изкуството, но съм сигурен, че вървя по собствения си път. Наясно съм, че това е пътят, по който се развивам успешно.

Три щастливи момента – от Париж, София и Пекин?

В Париж щастливият момент беше, когато пристигнах там с майка ми и баща ми. За пръв път отивах на Запад и за мен беше много голямо емоционално изживяване. Това беше един от най-щастливите ми дни, тъй като се отвори нова врата в живота ми.

Помните ли кога точно е било това?

Беше малко преди рождения ми ден. Юни 1976 г.

А в Китай?

Що се отнася до Китай, най-емоционалният ми ден – не знам дали е най-щастливият, но е най-емоционалният – беше, когато за пръв път дойдох в Китай през 1974 г. Тогава страната се отвори и правителството беше поканило всички китайци, които живеят по света, да дойдат да видят семействата си. И беше много мило, понеже те [роднините] изобщо не ме бяха виждали, нито пък аз тях. И беше чудесен, трогателен момент. През октомври 1974 г. С цялата рода, но най-вече с баба ми. Майка ми не се беше виждала с родителите си вече 15–16 години. Това беше един много, много хубав момент. Но щастливи моменти имаше много в Китай.

А за София бих казал, че нямам един най-щастлив ден, тъй като всеки път, когато се връщам в България, се радвам неимоверно. Много съм щастлив да си видя приятелите и дома. България е за мен много специално място. Там съм отраснал.

Да пожелаем скорошен такъв много щастлив ден в София! Имате ли връщане скоро?

През май. Изложбата ми ще бъде в галерия „Аросита“, в нея ще има нови работи.