Култура / Брой 4 (3007), Април 2024

„Следващият ми филм ще е английска черна комедия за Достоевски“, споделя полската режисьорка, която гостува на София Филм Фест и получи отличието на Международната федерация на филмовата критика ФИПРЕССИ Платиниум

„Колкото и банално да звучи, едни обичат Малгожата Шумовска, а други я ненавиждат; първите обожават нестандартния ѝ и разпознаваем стил, а останалите наричат филмите ѝ „мейнстрийм боклук“... Така пишат медиите за една от най-популярните днес полски режисьорки. Някои обаче допълват: „В Шумовска има нещо, заради което на актьорите им е важно да участват в нейни проекти. Йоана Кулиг беше готова да се преструва, че знае френски, докато научи фонетично ролята си, а Жулиет Бинош – да играе за половината от хонорара, подобаващ на актриса от нейния ранг“ (за филма Sponsoring, 2011).

Ясно, Малгожата Шумовска е самата провокация. Дъщеря на писателката Дорота Тераковска и журналиста Мачей Шумовски, тя расте сред буйното обкръжение на бохемата в Краков. А когато завършва престижен лицей в града, родителите ѝ заявяват: „Или учиш в университет, или ставаш напълно самостоятелна!“. Избира да учи – първо история на изкуствата в Ягелонския университет, а после кино- и тв режисура в Лодз. От своя преподавател Йежи Хас научава, че режисьорът трябва „да се освободи от баналността на публициста, да не се вкопчва в реализма като във фуста, да не се страхува от метафори и да третира повествованието като второстепенно нещо“. Но не забравя заръката на баща си: „Когато много държиш на нещо, не си прави авариен план, защото ще се поддадеш. Откажеш ли се от мечтите си, ще бъдеш нещастна“.

И така, от дебюта си през 1997 г. до днес тя има двайсет филма (документални и игрални), две награди Сребърна мечка от Берлинале („Тяло“, 2015; „Лице“, 2018), номинация за Златен лъв във Венеция („Жената от…“, 2023) и още десетки киноотличия. Работи в Холивуд и в Западна Европа, преди да си каже, че „това там е глупост“, и да се върне в родината си, за да прави, меко казано, смели филми. Заедно с писателката Олга Токарчук е обявена за „Жена на 30-те години от XXI век“. Вече на 50, Шумовска бе гостенка на тазгодишния София Филм Фест с най-новия си филм „Жената от…“ (за мъж, подложил се на операция за смяна на пола) и получи отличието на Международната федерация на филмовата критика ФИПРЕССИ Платиниум.

В интервю през 2020 г. казвате: „Черпя сили от мъжете и благодарение на това съм по-силна от тях“. Как да разбираме това?

Когато започвах да снимам филми, положението на жените не беше като сега – властваше патриархатът и аз, както Агнешка Холанд често повтаря, просто реализирах целите си; стараех се да се движа напред и непрекъснато бях обградена от мъже. Собственият ми баща беше изключително силна фигура, след това проф. Войчех Йежи Хас, проф. Кажимеж Карабаш, Анджей Вайда, когото имах щастието да познавам, Кшищоф Кешловски, Карл Баумгартнер, който продуцира и филми на Емир Кустурица… Винаги съм имала своите идоли, все силни мъже. Именно те ме възпитаха като силна жена. Мисля обаче, че именно защото съм жена, имам известни черти, които те не притежават – по-спокойна съм от тях, което пък е причината да се справям прекрасно. С други думи, успявам благодарение на това, че те ме възпитаха, а аз от своя страна успях да взема най-доброто от тях и станах по-силна като жена.

Споменахте именити кинотворци, но един от глобалните проблеми днес е липсата на авторитети – така ли е и в Полша?

Да, същото е. Особено при младото поколение. Но ако за хората на двайсет години наистина няма авторитети, то тези, които бяха такива за моето поколение, вече не са на този свят. Едва няколко са живите личности от старата генерация, която раждаше интелектуалните авторитети… А всичко, което се случва сега, дължим на интернет революцията. В подмяната е проблемът.

Как избирате темите, за които да снимате своите филми?

Конкретните теми винаги идват от живота, често от вестникарски публикации – нещо обичайно е. Случва се, когато прочета интересна история в пресата или в книга, която бих могла да адаптирам за кино. Ако става дума за книга обаче, съществува реалният проблем авторските права вече да са откупени. Но при всички случаи е интересно да бъдеш вдъхновен от една ситуация, от един образ или дори от някаква частица от диалог, върху които тепърва може да се гради филмов сюжет.

Каква беше конкретната ситуация за създаването на „Жената от…“?

Моят съсценарист Михал Енглерт преди двайсетина години беше участвал в операция на човек с подобен проблем. Тогава той изобщо не знаеше за какво става въпрос и дойде изключително развълнуван при мен. Дълго разговаряхме и още тогава си казахме, че ролята би трябвало да изпълни Малгожата Хайевска-Кшищофик. Отказахме се обаче от идеята за подобен филм, защото тогава за транссекуални хора изобщо не се говореше. Самите ние бяхме напълно боси по въпроса, затова се захванахме с друг филм. Но в момента, в който в Полша се разпали дискусията за транссексуалността, с Михал отново се върнахме към темата.

А как се приема филм на подобна тема в католическа държава, каквато е Полша?

Знаете ли, самата аз вече не бих определила Полша като католическа държава. Макар религията все още да има влияние в малките градчета и селата, това вече не е католицизмът, който определя мисленето в съвременна Полша. Затова казвам, че не е католическа страна. По-скоро има католическа традиция, което съвсем не означава религиозна страна.

Как обаче публиката приема филма?

Премиерата предстои, така че все още не знам как зрителите ще приемат нашия филм.

Една от главните роли изпълнява Йоана Кулиг, която познаваме от номинирания за три награди Оскар филм „Студена война“ на Павел Павликовски. В предишни филми снимате и Жулиет Бинош, и Наоми Уотс – какво свързва трите прекрасни актриси?

Свързва ги това, че и трите са звезди, но не се държат като звезди. Тоест толкова са уверени в себе си, в таланта си и в своята стойност, че не се чувстват задължени да доказват това на всяка крачка. А тъй като имах възможност да се сприятелим с Мерил Стрийп, бих казала, че и тя е като тях. Това са големи звезди, които нямат звездно поведение. И ако почувстват, че са в ръцете на режисьорка, за която са убедени, че знае какво иска, те ѝ се отдават и се оставят тя да ги води. Бих казала, че са хитри лисици (смее се).

Звездоманията проблем ли е в Полша?

Знам ли?! Честно казано, не се движа в подобно обкръжение, за мое щастие. А и е трудно да определиш кой днес е звезда и кой – не. Има всякакви инфлуенсъри, инстаграмъри... трудно е да дадеш дефиниция за това понятие. Ако трябва да съм точна, тези, които биват определи като интернет звезди, за мен изобщо не са такива. Това не е моето обкръжение. Днес, слава богу, в големия град можеш да си намериш общност и да бъдеш част от нея. Аз не се идентифицирам с т.нар. селебрити, не ценя тяхната компания.

А защо работите с всички ваши мъже? (Шумовска има три брака – с оператора Михал Енглерт, с продуцента Яцек Дрошьо, а сега с актьора Матеуш Кошчюкевич.)

Защото имаме прекрасна връзка. Защото са най-добрите ми приятели. И защото имам надежда, че винаги ще мога да работя с тях. А може би като освободена от патриархата и като известно свидетелство за феминизма, много обичам мъже.

Как финансирате вашите филмови проекти?

Мъжете ми дават пари за тях (смее се).

Бог да ги благослови!

Точно така – нека са благословени.

А как се финансира полското кино въобще днес? Трудно ли се намират средства?

Не бих казала. Имаме си Институт за филмово изкуство, чиято задача е да финансира полски филми и го прави ефективно. Освен това се радваме и на доста голяма активност от страна на Netflix, които, разбира се, финансират свои проекти, имат си собствен кръг от режисьори. Но нямам усещането, че е невъзможно да се финансира филм в Полша. Понякога е трудно, но системата функционира.

Обичате филмите ви да провокират – такъв ли ще бъде и филмът ви за Достоевски, по който вече работите?

Проектът е англоезичен с участието на именити британски актьори. Няма да се финансира от Полша, защото у нас законът забранява теми, свързани с Русия. Нямам никаква възможност да получа средства за подобен филм, но в същото време той очевидно ще е антируски, доста смахнат, разказът ще върви през смъртта. Написах сценария заедно с писателя Каспър Байон, надявам се наесен да започнем да снимаме. И да, сигурно ще е провокация. Типична английска черна комедия, с лек присмех към руския манталитет.

Достоевски присъства само като име или е герой във филма?

О, присъства, присъства, на около 46 е! Това е разказ за него и неговата жена.

Имате ли вече актьори?

Разбира се – Емили Ууд и Джони Флин.