Култура / Брой 5 (3008), Май 2024

Изложба на Калина Тасева в Националната галерия – „Квадрат 500“, 5 април–23 юни 2024 г. Куратор Боряна Вълчанова, консултант Десислава Минчева

Подредбата на залите е на жанрово-тематичен принцип. Подходът подчертава значимото присъствие на Калина Тасева (1927–2022) в българското изобразително изкуство. Над половин век тя твори и не спира да изненадва с експресивната сила, която струи от платната ѝ. Неподвластна на моди, естетически манипулации и артистични компромиси, тя върви смело по своя път и вгражда в изкуството си три неща – сурова експресия, виталност и непримиримо търсене.

Всяка зала от експозицията е колоритно аранжирана според спецификата на показаните произведения. В първата част от пространството на топъл сив фон са представени портрети – от камерни решения, през монументални салонни портрети до образи обобщения. И в трите посоки почеркът е разпознаваем – едри, категорични форми, плътен колорит, виртуозно уловена прилика. Какъвто и да е форматът на платната, всички те звучат монолитно, малко сурово, без да са дистанцирани или идилично романтични. Калина Тасева не идеализира, а персонализира, не естетизира излишно, а документира експресивно, с обективно премерен професионализъм.

Втората зала от изложбата е посветена на историческата живопис. В плътен, нюансиран червено-виолетов интериор и приглушено осветление пред очите на зрителя изплуват илинденци, Васил Левски, Матей Преображенски-Миткалото, Яне Сандански, комити, въстаници, воеводи. Големоформатните пана са изпълнени с изтерзани преселници, страдащи майки, революционери. Калина Тасева създава произведения, които са визуален прочит на историята за няколко поколения българи. Тя носи Пиринския край в сърцето си, а пиететът ѝ към историческото минало е свързан с изявено усещане за принадлежност и респект към паметта. Монументалните исторически композиции носят лаконична събитийност и витален емоционален заряд. Колоритът е типичен за 70-те години в творчеството на Калина Тасева – богат, плътен, тежък като полагане на мазката, сложен и в същото време с декоративно въздействие. Стабилни, тежки поради прекомерното насищане на пространството с фигури, композициите обграждат зрителя в зашеметяваща хватка и пътуването във времето е част от преживяването.

Третата зала е посветена на пейзажите на Калина Тасева. Енигматични, завладяващи, необятни, те изпъкват още по-цветни върху студеносивия фон на стената. От монохромно притеглящите уютни пространства на Драз махала до екстатично извиващите се дървета в „Пейзаж“ и „Манастирски двор“ – колоритът и пластиката въплъщават мощта на природата и виталната сила на таланта на Калина Тасева. Екстатично напрегнати, пейзажите носят усещане за странна вездесъщност, за вътрешна стабилност и простота на мотива. Цветовете са контрастно позиционирани, а въздействието е подчертано живописно и болезнено експресивно. Пейзажите носят грохот, вещаят буря, крият синкопично спокойствие – очертават многообразна емоционално-пластична палитра.

Калина Тасева твори до последния си дъх. Прави го с ясно съзнание, съгражда вселена от образи, природни картини и визуални разкази. За мен тази експозиция онагледява силата да твориш повече от половин век, упорството да вървиш по собствен път и умението да превърнеш съмнението в градивен фактор.