Култура / Брой 5 (3008), Май 2024

Разговор с Манол Пейков

Как да помогнем на българската книга? Въпрос към вас не само като издател, но и като политик.

Лично аз се опитвам да направя каквото мога, но опитът показва, че се справям по-добре, когато действам от първо лице. Когато си в политиката и най-вече в парламента, ти се струва, че можеш да влияеш на процесите „отгоре“.  Но системата е много сложна. Огромно време е необходимо за писането на законопроекти и търсенето на подкрепа. Аз с изненада забелязах, че от 240 души в парламента едва 7–8 сме изкушени от проблемите на културата. Виждам същото и в Комисията по културата. Там повечето хора не са от тази сфера, макар да проявяват интерес. И това е минус.

Имаше ли в този парламент дискусия дали да се запази ДДС за книгата на 9%?

Слава богу, успяхме да го запазим.

А докога? До края на тази година?

Има шанс тази намалена ставка да остане постоянно. Водиха се големи спорове, тъй като ДДС на книгата беше скачено с това на ресторантьорите. Едното няма нищо общо с другото, но така се случи. Въпросът бе да убедим депутатите, че в първия случай мярката е временна, около ковида, докато книгата изисква постоянна грижа. Има либертарианци, които смятат, че подкрепата трябва да става по друг начин, не чрез намаляване на ДДС. Добре, но до този „друг начин“ все не се стига! Ахилесовата пета на сферата на книгоиздаването според мен е, че преди време се закри Националният център за книгата.

Изпреварихте следващия ни въпрос. Издателите, с които разговаряхме, смятат, че тази мярка е от първостепенно значение.

Стефан Данаилов закри навремето този център, като запази обаче Националния филмов център. Така става в сферата на културата. Идва някой от театъра и се занимава само с театър. Идва някой музикант и за него само музиката е приоритет.

Има ли шанс Националният център за книгата отново да бъде открит?

Моята лична амбиция е това да се случи. Обиколих добре работещите европейски центрове за книгата, които са от нашия калибър. Бях в Барселона, тъй като Каталуния има около 7 млн. жители, а също и в Словения, чийто Център за книгата е може би най-добрият в Европа. Останах силно впечатлен. Винаги си мислим, че другите са на светлинни години пред нас, а се оказва, че те непрекъснато се сблъскват с проблеми, сходни на нашите. Оказва се, че тези успехи са плод на усилията на една малка общност, както става винаги. Всеки нов министър на културата иска да ги сложи под своята „шапка“, но те продължават да се борят. В Словения са разработили нужните регламенти и са отделили от бюджета 7 млн. евро в помощ на книгата, което по нашите представи е огромна подкрепа. Измислили са как да подкрепят големите, но и малките издатели, как да подкрепят преводачите; покриват се 75% от разходите им, кандидатства се по опростен и прозрачен начин. Програмите им не са едногодишни, а обикновено за срок от 2 до 4 години.

Модел, напълно приложим и у нас.

Фундаменталният проблем в България е, че се опитваме да спасяваме системата от хората, а всъщност тя трябва да им помага. Иначе винаги ще се стига до нещо мъртвородено. Например в НФ „Култура“ има програма за превод на български автори, предназначена за чужди издатели, в която условията са написани на български! Това е немислимо! Как така цялата информация, която попълват, ще е на български език? Сложиха най-после на сайта един пдф на английски, но за да стигнеш до него, пак трябва да минеш през българския! Всичко е въпрос на здрав разум! Целият този Авгиев обор трябва да се прочисти. Затова съм стигнал до извода, че в лично качество мога да свърша повече работа. Пробиваш малка дупка в стената и нещата започват да се случват.

А докъде стигнаха усилията ви да насърчите превода на български автори зад граница?

Поставил съм началото, но има още много работа да се свърши. Голямото ми постижение е литературната агенция „София“. Това е знаков за България проект, от който има дългосрочна нужда. Дадох си сметка, че трябва да се отделят 40–50 000 лв. годишно. И реших да ги дам – от собствен ресурс. В литературната агенция „София“ работи един-единствен човек – Гергана Панчева, която прави всичко възможно, така че български автори, които смятаме за значими и интересни за чуждия читател, да бъдат издавани извън България. В света излизат милиони книги, проблемът е как да се покажеш в най-добрата си светлина. Ето сега в Съединените щати моят приятел, хърватинът Иван Сършен, който е голям ентусиаст, създаде със своя американски съдружник малко издателство в щата Мейн. Той смяташе да издава предимно хърватски и босненски автори, но ето че публикува „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева на английски. Преди това го издаде на хърватски. Писателят Миленко Йергович посвети колонката си в „Ютарни лист“ на „Случаят Джем“, щом книгата излезе на хърватски. И романът се разпродаде като топъл хляб. Анджела Родел преведе „Случаят Джем“ на английски и през януари т.г. американското издание стана факт. Тотален фурор! В „Ел Ей Бук Ривю“, което е сред топ изданията в САЩ, излезе огромна аналитична рецензия и „Случаят Джем“ се разпродаде за два месеца. Иван ми се обади по телефона и каза: „Мислехме да издаваме хърватски автори, а се оказа, че ще издаваме български!“… Посланията на Вера Мутафчиева звучат пророчески, макар тя да пише за събития, случили се преди няколко века.

А как да се гарантира достъпът на нови български книги до библиотечната мрежа?

Най-добре това е развито в Барселона, има какво да се заимства от техния опит. Те живеят в среда, в която езикът им е заплашен от изчезване. Там библиотечната система е свързана с кината и театрите. Ако се регистрираш в библиотека, имаш правото да ползваш определен брой безплатни книги или филми месечно. С тази библиотечна карта получаваш 20% отстъпка за театър, 15% за кино и т.н. Скандинавските държави са много богати и може би не са най-подходящият пример, но от всяка нова книга, която излиза в Норвегия, държавата откупува 1000 бройки, ако авторът е норвежец, и 500, ако книгата е преводна, след което ги раздава на библиотеките. Ако си норвежки издател, с тези откупки си гарантираш поне вложеното в книгата. Но Норвегия, пак повтарям, е много богата страна. У нас държавата би могла да откупи 50 бройки, може и повече или по-малко, но все пак подкрепа трябва да има. Въпрос на разчети.

Националният център за книгата ли трябва да координира тази подкрепа?

По принцип, да. Словенците действат по друг начин. Те не откупуват книги, а подпомагат определен брой проекти. И така издателите си покриват около 75% от всички разходи, което също е много сериозна подкрепа.

За да се стигне дотам в България, няма как да се мине без съответното законодателство.

Едната възможност е да се приеме закон за Националния център за книгата, какъвто има в Словения. Но струва ми се, че по-сериозна стъпка би било приемането на Закон за българската книга. От години се водят спорове за това вътре в самата Асоциация на българската книга. В държави като Франция и Нидерландия, където има възможно най-добри политики по отношение на книгата, още щом едно дете се роди, получава пакет с книги, специално поръчани от държавата. Става дума за детски книги, разработени от специални екипи. Книги за различни възрасти, в които има и такава, предназначена за майката. Вътре е и картата ти за библиотеката. Пример как от малък те приобщават към четенето. В един Закон за книгата трябва да се предвидени и подобни мерки. В този закон задължително трябва да присъстват и мерки по обновяването на библиотечния фонд. В момента има някакви подзаконови актове, но тези разпоредби не се спазват.

Затова ми се иска да се приеме Закон за книгата, който е нещо обединяващо. Националният център за книгата трябва да е ядрото на този закон, но заедно с множество други съпътстващи мерки. Имам подкрепата на мои колеги, включително и на Христо Иванов, който би се ангажирал да е съвносител в бъдещия парламент на един Закон за книгата.

Разговора водиха Тони Николов и Людмила Димова

Манол Пейков (род. 1970 г.) е издател, политик и радетел за обществени каузи. Завършва Американския университет в България през 1995 г. Превежда от английски поезия и проза. Управител на ИК „Жанет 45“ от 2006 г. Член на НС на партия „Да, България“. Депутат в 45-ото, 46-ото и 49-ото народно събрание.