Култура / Брой 5 (3008), Май 2024

Озаглавих изложението си така по аналогия със статията на унгарския политолог и историк Ищван Бибо „Нищетата на малките източноевропейски държави“ от томчето с избрани негови студии „Политика, морал, демокрация“. В нея Бибо анализира в исторически и политически план състоянието на източноевропейските страни, сред които и България, и заключава, че поради така стеклите се икономическо-географски обстоятелства те трудно ще догонят развития свят.

Подобно е и положението с нищетата на малките източноевропейски издателства. За това кое е малко и кое голямо издателство, ще стане дума малко по-нататък. За сегашното не особено оптимистично състояние на българското независимо книгоиздаване от съществено значение обаче са няколко фактора, които съвсем накратко ще изложа тук.

На първо място, това, че в последните трийсетина години книгоиздаването от идея и призвание се превърна единствено и само в бизнес, а любовта към добрата, качествено преведена или издадена книга сякаш остана на втори план, по-важна почти винаги е печалбата.

На второ място, симбиозата между търговци и издатели в лицето на големите книгоразпространителски мрежи е довела до това, че книгите на малките издателства липсват, тоест физически не са налични почти никъде в книжарниците на големите вериги в страната. Там те излагат най-вече свои издания, както и комерсиални или нашумели заглавия, а на малките като милостиня понякога отпускат малко местенце. Проблем е и че книгите на малките издателства, с незначителни изключения, ги няма в библиотеките и читалищата в страната, а от скромните грантове на Министерството на културата за попълване на библиотечните фондове почти винаги се възползват пак големите, защото за по-лесно само от тях и чрез тях са закупуват книги на едро. Така малките издателства губят и част от търговската отстъпка.

На трето място, отсъства институцията на литературния критик и изобщо на литературната критика като предпоставка и основа за формиране на вкуса на четящите и като средство за популяризиране и разпространение на качествена литература. Да не говорим, че литературнокритически издания почти изцяло липсват, с много малки изключения като например „Литературен вестник“, „Страница“, но там литературната критика не е преимуществено застъпена и тези издания нямат широка разгласа. Все по-често е писането на кратки псевдокритически текстове и ревюта за книги, в повечето случаи положителни, но далеч от нивото и внушенията на истинската критика. В случая вина има и българската държава, която би трябвало да финансира повече подобни издания.

На четвърто място, населението на страната непрекъснато намалява, тенденцията на естествения прираст е отрицателна и това води до все по-ниски тиражи на новите издания. В резултат на което дори при реализирани продажби често дадена книга не може да покрие разходите по издаването си, съответно не донася подобаващо възнаграждение на екипа, осъществил издаването ѝ: автор или преводач, художник, оформител, редактор, коректор, страньор, печатар.

На пето място, отсъствието на държавата като ръководен фактор в промотирането, финансирането и издаването на българска литература в чужбина. Като изключим ограничения по бюджет и задръстен от бюрократични процедури грант на Национален фонд „Култура“, то почти няма други възможности за финансиране извън страната.

На шесто място, фалитите и завличанията от страна на изпаднали в несъстоятелност книготърговци водят освен до непогасени задължения към държавата и до съществени задължения към всички по веригата, но най-вече към малките издателства, за които всяко едно постъпление от продажби може да е животоспасяващо.

И накрая набързо за малките и големите. „Ерго“ се води малко издателство и през 2023 г. е издало 24 заглавия, а например „Жанет 45“ се води голямо издателство, а през миналата година е издало 55 заглавия. Но с какъв по численост персонал и с какъв финансов и ресурсен капацитет разполага „Ерго“ и с какъв – „Жанет 45“? Тук изобщо не споменавам колегите от „Сиела“ или „Хеликон“ с милионни бюджети, многочислен персонал, отдели за реклама и центрове за дистрибуция.